|
Във връзка с темата за българския военен флот възникна дискусия за политическата принадлежност и етническия състав на населението на черноморските градове през средновековието. Приведената информация е събрана предимно от официалните им сайтове.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
БАЛЧИК - българска политическа власт от Аспарух до турците
Създаването на Първото българско царство през 681 г. обаче се оказва повратен момент в продължителния процес на етнически и териториални промени, започнали вследствие на великото преселение на народите. След голямата военна кампания на прабългарите под предводителството на хан Аспарух знаменитата битка при Онгъла - между 679 и 680 г. - принуждава византийската империя да изостави за много дълго време част от Западночерноморската укрепителна система.
Изоставени са и запустяват важни за империята укрепени места, върху чиито руини трайно се установяват и заселват прабългарите. Несъмнено този процес се отразява върху съдбините на цялата равнина, известна оттук нататък под наименованието Карвунска земя.
Карвуна
Първите три столетия от съществуването на Дунавска България са период, през който на Карвунската земя се консолидира българската народност. Разположена в непосредствена близост до столичните центрове Плиска и велики Преслав, областта е гъсто населена и застроена от аули-укрепления и укрепени градски селища.
Наред с Дръстър град изключение от правилото прави само изоставеното от хан Аспаруховите българи недовършено укрепление край село Никулицел - укреплението при Балчик не само е най-мащабното, но и единственото в цялата област - от делтата на Дунав до Плиска. То има приоритет в отбранителната стратегия на владетелите в Плиска и велики Преслав, към Черно море - все още затворено за Византия. Върху развалините на ранновизантийския Дионисополис е разположен големият областен център на ранносредновековна България - Карвуна, - на който е отредено да изпълнява важна заръка в нейните вековни съдбини!
Карвуна съществува, така както просперира и подвластната му област до началото на XI в., което се потвърждава от много, макар и по-късни във времето, рисувани карти, портолани, лоции и земеописания, датирани от XIII до началото на XVII в. - една дейност на цивилизовани и учени мъже колкото достойна, толкова и полезна за познанието на хората и същевременно доказателство за съществуването на град-пристанище с това име по западния бряг на Черно море.
Стабилното укрепление обаче се оказва крехка преграда пред заплахата на нападения на печенеги и кумани. Българите полагат средства за преустройство на крепостните стени.
Възстановяването на Дунавска България - Второто българско царство - едно следствие от поредното, но победоносно надигане на българите под водачеството на търновските боляри Петър и Асен - 1185, 1186 и 1187 г. - не подминава средновековния град Карвуна и областта. От известните днес и пуснати в научно обръщение медни и медно-билонови монети няколко са имитативни, но с основание се приписват на първите трима Асеневци - Йоан I Асен, Теодор-Петър и цар Калоян (1185 -1207 г.). Заедно с тези номинали в кварталите на средновековния град са открити номинали на византийските императори Андроник I Комнин, Исак II Ангел, Алексий III Ангел и няколко латински имитации, сечени между 1204-1224 г. Монетите от византийски и латински произход говорят само, че средновековният град съществува, но все пак те не са сигурно доказателство за етническия му характер и принадлежност. В този смисъл откритите номинали на първите български царе, намерени и пуснати в обръщение, недвусмислено потвърждават важния факт за присъединяването на Карвуна към територията на възстановената ни държава още в зората й - преди 1201 г., когато е освободена Варна.
Минава повече от едно столетие, преди да срещнем името на града в нов исторически извор -„ Историята" на император Йоан VI Кантакузин:
„... проводи пратеничество ( имп. Анна Савойска ) при някой си Балик, владетел на Карвуна ..." - едно следствие от водената гражданска война във Византия. Известно е, че според решението на най-стария архонт Балик, неговите братя Теодор и Добротица начело на 1000 конници оказват помощ на малолетния император Йоан V Палеолог.
Докога Карвуна е столнина на Балик и неговите наследници. Във всеки случай през 1346 г. като столица на апанажното владение Карвуна вече се споменава силно укрепената във всяко отношение крепост Калиакра, където властва деспот Добротица.
За търговците от Венеция и Генуа Карвуна е не само известно, но и предпочитано пристанище. Топонимът е отбелязан като Карбона за първи път върху картите на Пиетро висконти и Марино Санудо Стория - 1311/1321 й., в отрязъка между Варна и Калиакра, а между Варна и Карвуна е отбелязано пристанището Катридзи - Кастрици, днешното село Кранево.
Съвременните измервания на разстоянията между варна и Балчик, както и между Балчик и Калиакра се допълват и от един новоизнамерен портолан, където вече съществува нов топоним - Балчик.
Прието е, че между 1393 и 1397 г. заедно с владението на добруджанския владетел Иванко градът е опожарен и сринат из основи.
население през 19 в - смесено
Въпреки масовото разоряване и емиграцията демографски градът нараствал и в началото на XIX в. има около 4000 жители, които към 1872 г. се удвояват - 7000. От 900 къщи 450 са български, 400 турски, татарски и цигански и 50 гръцки. През 1877 г., като следствие от завършилите войни по Източния въпрос - 1828/1829 и 1853/1856 г. броят на жилищата достига 1100. Нараства българската етническа колония. При новите стопански и социални процеси обаче настъпва и разграничаването на трите основни етнически групировки, които формирали облика на този малък, но космополитен град. Формира се новата организация на българската общност, със специфичните за възраждането институции - в защита на нейното население. Това позволява в Балчик за първи път да се излъчат водачи от българска среда, способни да подхванат и отстояват делото за възрожденската обнова на града. Самоорганизирането се изразява в построяване на духовни средища - училище и църква. Основите им са положени през 1845 г. - начинание първо за цялата добруджанска степ - едно благородно дело на видния балчишки водач Кою Райчов, родом от Трявна. Две години по-сетне гърци, гръкомани и официалната турска власт обаче ги затварят. През 1851 г. разрушената църковна сграда е издигната отново, но семето на разединението вече е посято. Започват битки -кога явни и непримирими, кога по-приглушени. Почти отделени съществуват махалите -българската, във въздушната, както по-късно я назовава К. Мречек - Гемиджи махала, докато татари, турци и гърци обитават крайморието.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
ВАРНА - Според Теофан(том1, стр. 691) градът Варна е минавал ту във владение на византийците, ту на българите. От 773 до 950 год., от 950 до1201 год. е бил владение на византийците.Превзет от Калоян през 1201 или 1202. Византийски от началото на 15в до 1444?
за обсадата и жестокостите на Калоян
Описанието, което дава историкът Никита Хониати в своята Historia Greci et Latini, ( книжка III, стр. 343) за тази обсада е твърде интересна:" Към това време 1202 год. - Иван Калоян предприе едно нашествие в Мизия с голяма армия и се установява пред Варна; обсажда тоя град, който се защитава храбро. Той построил четириъгълна машина, чиято дължина е била равна по широчина на широчината на рова и висока, като височината на стената на града. Тая машина била сложена на колела, тласната в рова и прекатурена вътре. Служейки си с тая машина вместо стълбове за катерене по стените, войските на Калоян в три дни са станали господари на града. Тоя варварин, не почитайки тържествеността на деня ( това бе в страстната събота, когато Исус Христос лежеше в гроба) и несрамувайки се да се казва християнин, действуваше той като демон, хвърляйки в рова всички живи, и после трупал пръс отгоре им и по тоя начин обърнал туй място на гробища.
Най-после разрушил стените и се оттеглил в Мизия, след като прекарал великденските празници във Варна".
След тоя страшен разгром, Варна - тоя важен град в Долна Мизия - не можа да се съвземе до предишното си благосъстояние, но продължава да съставлява част от източната империя.
След две години 1204 г. - почва разложението на Византия и в течение на 57 години, Варна, Анхиало, Девелт(Бургас), Созопол се намираха вече под власта на българите
"През следващите два века и българи и византийци завземали Варна, докато през 971 г. Североизточна България преминала за дълго под византийско управление. Оживили се улиците и пристанището, в крепостта започнал нов живот. През 1190 г. цар Асен I имал за кратко града, но император Исак II успял да си върне властта. Варна била във византийски ръце до 1202 г., когато след няколкодневна обсада цар Калоян я завладял. За да превземе здравата крепост той построил висока подвижна кула, широка колкото градския ров, по която войниците се прехвърлили през стените. С жестокост се разправил с ромейския гарнизон, после разрушил крепостните стени и се оттеглил. Калоян нанесъл тежък удар на града, който се съвземал бавно. Едва в края на XIII век, когато Иван Асен II установил по-сериозни отношения с Венеция и Генуа Варна възвърнала значението си на търговски център и най-важно зърнено пристанище на България. Тогава бил създаден и морски флот.
С преполовяването на XIV век вътрешните междуособици отслабили българската държава, а Варна останала във владение на болярина Балик, наследен от деспот Добротица. По това време турците вече заплашвали Европа. Опасявайки се от тяхно нашествие Иван Александър сключил договор за ненападение и за взаимодействие при нужда. Това не се понравило на византийския император Йоан V Палеолог и той потърсил помощ от запада. Обезпокоен от успехите им папа Урбан V призовал западния свят на свещена война против турците. Тогава граф Амедей IV Савойски предприел поход към Константинопол и го превзел. Като разбрал, че връщайки се от Унгария Йоан Палеолог е задържан от българите, Амедей насочил войските си срещу българските черноморски градове. Било октомври 1366 г. Окуражена от лесните победи на юг, на 25 октомври флотата достига до Варна и я обсадила. Но крепостта била здраво укрепена, а и защитниците се защитавали храбро. След няколкократните атаки, понасяйки големи загуби кръстоносците започнали преговори. За да вдигнат обсадата те поискали пропускането на императора и освобождаването на пленените рицари. Споразумението било постигнато и Амедей се оттеглил.
През 1386 г. Варна станала владение на Иванко Тертер, син на Добротица, и негова столица. Той успял да изглади отношенията с Търновското царство и да сключи мирен и търговски договор с генуезците. Взетите предпазни мерки били навременни, тъй като спасили градът от пратените от султан Мурад войски. Но деспотът вече не се чувствал сигурно тук и след 1388 г. преместил столицата си на Калиакра. Все пак през 1393 г. Варна била превзета от султан Баязид I. В началото на следващия век един от трите му сина - Сюлейман отстъпил крайбрежието на Византия. През 1411 г. другия син, Муса разбил Сюлейман и завзел и Варна. Но скоро му се наложило да го отстъпи на брат си Мохамед, който пък го дарил на Емануил Палеолог в знак на признателност, че запазил неутралитет по време на борбите между братята му.
Бързото проникване на исляма към Европа обезпокоило западните феодали и католическата църква. С цел спасяването на Византия и обединяване на християнския свят папа Евгений IV обявил нов кръстоносен поход срещу турците. С тази задача бил натоварен полско - унгарския крал Владислав III Ягело. През есента на 1443 г. кръстоносците влезли в България и след битката при Ниш влезли в София. Идващата зима възпряла Владислав III и той спрял настъплението. На следващата 1444 г. рицарите отново навлезли в България. Завземайки всички крепости по пътя си на 9 ноември войските стигнали Варна и установили своя лагер. Околните градове и Варна тържествено предали градските ключове. Но докато чакали помощ от към море кръстоносците били заобиколени от голяма турска армия. Задавала се битка. Сражението започнало в ранното утро на 10 ноември 1444 г на запад от града. Битката вървяла добре, силите на турците отслабвали. И когато вече виждал победата си Владислав III бил съборен от коня и убит. Смъртта му разколебала рицарите, и усилията на войводите му да въдворят порядък не успели. Войските на Мурад II използвали суматохата и се хвърлили в преследване на отстъпващите. Малцина от кръстоносците успели да се спасят, а в чест на храбростта му Владислав III Ягело бил наречен Варненчик. Над Варна и България окончателно се установило турското господство.
"В 1402 г. Баязид трябвало да бърза за Азия гдето монголците начело с Тамерлан заплашвали азиатските му владения. При Ангора в битка с Тамерлан Баязид паднал убит. Наследил го Сюлейман, който взел Европа с Одрин, а Мохамед втория му син наследил Азия. Сюлейман, за да угоди на византийците предал им целия черноморски бряг заедно с Варна и много други градове.
В 1411 г. Муса третия син на Баязид разбива брат си Сюлейман. През 1413 г. Мохамед разбива Муса, своя брат. От признателност и приятелство към византийския император Мануил Палеолог, повърнал му всичките градове край Черно море.
Византийската власт траяла до1444 г. "
За населението и
1656 - Евлия Челеби
Седем махали са мюсюлмански и пет гръцки, еврейски и арменски.....Търговията на пристанището е в ръцете на гърците, арабите и аджемите.
Климатът е приятен, та хората са предадени на пиянството. :)Шерийския съдия е "пачаврата къдия", който е съвършено компрометиран човек...
1850 Йон Йонеску де ла Брад
Варна има 13 хил. жители, от които едната половина са турци, а другата - християни. В града има малко евреи. Броят на варненските арменци достига да 300. Във Варна се намира седалището на техния епископ. Българското население се е смесило с гръцкото и названието варненец замества името българин или грък. Всеки говори своя роден език. Гърците са основали много свои училища; турският език е официалният. Той се усвоява лесно, без всякакво усилие, благодарение на дружелюбните отношения, съществуваще между различните народности и турците...
1872 Феликс Каниц - "Според други извори, които заслужават повече доверие, около 1872 г. във Варна е имало 1300 гръцки, 200 български, 200 арменски, 100 католически и 10 протестантски къщи. Като се прибавят и около 800 - 1000 мюсюлмански, израилтянски, цигански и други чуждоземни къщи, то ще излезе, че Варна през 1872 г. е имала около 18000 жители... "
1890 - Иван Вазов Един наш черноморски бисер
Пътепис от Иван Вазов. За първи път е публикуван на 1 септември 1901 г. в софийския вестник "Мир".
--------------------------------------------------------------------------------
Да, бисер рядък, неоценен прилично от нас, пренебрегнат доскоро, даже не наш. От памтивека - още от Аспаруха, който пръв го превзе от византийците, тоя български град Варна, така чудесно кацнал на черноморския бряг, над зелените талази, е бил чужд град, с физиономия чужда, с интереси чужди, с душа чужда.
И българинът, който пръв път посещава Варна, под влиянието на първото впечатление ще си каже поразен и наскърбен:
- Това на е български град, тук няма българи!
Това си казах и аз в първия ден, когато излязох да се поразходя из Варна, след като оставих чантата си в хотел "Росия". Тоя хотел, въпреки името си, нямаше нищо руско, ни славянско, ни българско. Домакинът е маджарин, и булката е също, което й се прощаваше за вкусните ястиета, що готвеше; слугите гърци, келнерицата немкиня, гостите на трапезата гърци и италианци!
Реших най-напред да посетя тъй хвалената морска градина. Улицата, магазините, дюкяните имаха български надписи, но когато попитвах хората у тях за пътя до градината, отговаряше ми се на турски, на гръцки или на непонятен български език, като ми сочеха посоката, из която да вървя.
Забърквам я скоро и продължавам към едно кафене, което има надпис на вратата: Неутрално кафене! Питам пак за приморската градина дебелия почтен кафеджия, който седи на пейка до вратата, гологлав в едно положение неутрално, тоест ни буден, ни заспал.
- Приморска градина? Бу сокак тут! - и ми сочи тясната улица. Познавам, гагаузин.
Най-после излизам пи морето и за да не падна в ново разочарование, питам вече един турчин, хамалин, по турски за градината. Той ми отговаря на същия език: - Иди там! Там е онова, дето дириш!
По насочването му спирам се пред жълтия стобор, който загражда една широка шуместа градина до морето. Но вратата не видя.
Питам един дрипав хлапак там, пак по турски:
- Отде се влиза в градината ?
-Там завий зад ъгъла и ще видиш отворена врата - отговаря ми по същия език и ме изглежда с любопитство, като познава в мене чужденец.
Полюбопитствувах и аз да знам арменче ли е, гърче ли, или гагаузче и му зададох въпроса си на турски.
-Булгар! - отговаря той.
Признавам си, че от тоя отговор аз тъй се зарадвах, както бих се зарадвал, ако го чуех в Нагасаки или в Рио де-Янейро.
И неволно го попитах по български:
- Тогава защо ми не говориш по български ?
- Ами ти защо ми говориш по турски ? - отговори той, ухилен лукаво.
Аз му дадох двадесет стотинки да му благодаря, че е българин.
*
Приморската градина е наистина едно възхитително място въз високия бряг. Добре утъпкани, чисти, сенчести алеи лъкатушат из зеления шумак на акациите. Морето на изток, широко, равно, светло се синее с бръчкавата си повърхност и се дели от небето чрез една права сребриста черта в кръгозора. То ми праща своя прохладен лъх, а аз моите възхитени поздрави, на него, българското Черно море, което лиже българския бряг, което пръв път съзирах, пленен, като пред вълшебно видение... Сядам на кьошка, надвиснал на стръмния бряг, и пия с наслада кафето си, донесено от бюфета, като пиех с очи морската картина.
Долу под мене са морските бани, които нямат още къпачи - къпалния сезон не е дошел още. Вълните там са прозрачни като кристал и в дъното се видят ясно морските камъчета и тъмните водорасли; брегът на север, във вид на горист полукръг, се изкроява в морето и свършва с шумест нос, дето в зеленината се гуши, невиден оттук, разкошния Евксиноград. На юг полукръгът, поразширен, се свършва с друг нос, гол, в морето: Галата. Една залутана в синия шир лодка стои неподвижна с бялото си платно, прилична на голяма белоснежна птица... Но морето, колко е то хубаво! Това море е красотата, славата, величието на Варна. Гледаш и не можеш да се нагледаш на тия светли преливи на шаровете, нежните им неуловими тонове, хармоничният простор и пълнота на тайната стихия, тихият радостен лазур, размесен със смарагдови пояси и лъскаво- сребристи реки от светлина, гледка, която би внушила Байрону най-възторжените песни, що е извлякло от лирата му елинското море.
Уви. Варна не е била честита с някой Байрон, който да прослави морската й красота. Само покойният Шишков я прослави в стихове, които я опозориха:
Ой Варна, Варна,
столица стара,
близо Каварна
ти се докара!
Пхюй, каква непозволителна плоскост! Да му се не види "Каварната"! До каква нелепост съблазънта на ритмата може да докара и един почтен човек!...
Надвечер алеите се пълнят с върволица кавалери и модно накичени дами. Красният пол тук е действително красен. Какви черни очи, изразителни физиономии и страстност в движенията си имат тия гагаузки! Аз познах потомките на ония куманки, които упленяваха ума на нашите царе и стаяха български царици... А може би те са гъркини ?
*
Според данни от преброяването през 1903 година, гърците са разпределени по-компактни групи така: София-687, Пловдив-5000, Бургас-21527, Варна-15249, Русе-780, Асеновград-9000, Каварна-9000, Голям Манастир-1800, Поморие-6170, Несебър-1750, Бяла-1200 и т.н.
|
Черноморските градове Балчик и Варна
