|
Обикнах я в мига, във който я видях - бе неизбежно!
Очите и - големи, пусти, тъжни - привлякоха ме начаса
и в тези две огромни езера от кехлибар пожелах да се удавя.
Завинаги и безвъзвратно.
Не съм поет, не мога да редя красиви думи,
но ще опитам да опиша онуй, що чувствам от тогава,
и туй безсъние, което гони ме до днес.
Защото тя във всеки сън присъства -
красива, недосегаема, далечна....
Не сте ли преживявали и вие туй чувство всеобхватно -
да срещнете другата половинка от вашата душа,
и да я загубите след час, знаейки, че ще тъгувате за нея,
до края на земните ви дни.
Без нищо, което може да ви утеши.
Опитах се да я намеря - намерих я.
Но туй което днес дели ни не е безмерността на океана,
който, кълна се, бих преплувал, ако не съществуваха
съвременните средства за транспорт,
а тя самата, и един фантом от други времена,
когото тя обича до полуда - една обречена льобов.
И ето, заставам днес пред вас, с една история,
която достойна за перото на големите трагици е,
и моля се на бог и модератора -
на първия, да може да успокои нашите две клети души,
да и покаже, че не е сама във този труден час,
че животът продължава, дори когато ни се струва че изгубени сме
в най-тъмните дебри на нашата съдба....
На втория, да остави поне за ден тук този постинг,
защото знам, че тя ще го прочете.
И може би, може би, ще разбере.......
че не е сама.
от един мъж, обичащ до полуда
|
историята на една ....
историята на една ....
