|
Това за готското племе край Никопол верно ли е?
Племената, с които може би трябва да започнем серията от статии за народите, взели участие във формирането на нашият етногенез са Германските, защото те влизат в контакт с Римската Империя значително
по-рано от азиатските народи и славянските племена и стават директно
отговорни за нейното рухване. Още в началото на първи век след Христа по времето на император Октавиан Август три легиона- 17,18 и 19 под предводителството на генерал Варус изчезват в германските гори. Шест години по-късно, по намерените скелети и останки Август разбира, че са били избити от местните диви племена и обявява траур в Рим. През втората половина на втори век император Марк Аврелий успява да вземе връх над
германските варвари, но това е само временно. В 270 г. император
Аврелиан евакуира провинция Дакия (днешна Румъния), в следствие
на безкрайните нападения на Готите. От там на сетне различни германски
племена преминават носейки опустошение през Балканите, Апенините, Централна и Западна Европа и достигат дори до Британските острови и Северна Африка. През пети век Рим последователно е разпилян от Готи, Вандали и Херули, които свалят последният римски император. Нарояват се редица нови германски кралства, които обаче не оцеляват за дълго. В
щести век византийците унищожават Вандалското в Северна Африка
и Осготското на Апенините. В седми век Арабите и Берберите унищожават
Вестготското и Суевското на Иберийският полуостров, а в осми век Франките поглъщат Бургунското и Ломбардското и накрая в десети век Норманите поглъщат АнглоСаксонското издържало най-дълго на Британските острови. Едва в краят на девети век, Викингите (племена също от тевтонски произход),
ще започнат да създават по-трайни държави в Скандинавия, Русия, Исландия
и разбира се Британия. Така можем да обобщим, че освен Ругии, Херули, Сакси, Тюринги, Баварци и т.н. стоящи в основата на съвременните Немци и Австрийци, както и Юти, Англи, Нормани, Нидерландци, Фламандции т.н., стоящи в основата на болшинството Северноевропейски народи, Германите
взимат и участие в етногенезиса на някои днешни народи от негермански
произход. Напр.: Вестготите на Испанците, Суевите на Португалците,
Остготите и Ломбардите на Италианците, Франките и Бургуните на Французите и накрая Варягите на Руснаците. Може би малко изненадващо, но и любопитно ще е за нас българите да разберем, че макар и в незначителни размери, германите участват и в нашият етногенез, най-вече чрез Готите и Гепидите. Още в средата на пети век след смъртта на Атила, Германите
се вдигат и отхвърлят хунският васалитет. Гепидите са водачи при тази
акция и след получаване на независимостта си остават в Панония
(днашна Унгария). Българите, за които няма данни да са поддържали
хунските си съюзници при последвалата война срещу Германите, найвероятно
остават неутрални, тъй като малко по-късно на територията на Панония част от Трансилвания се образува едно българо-гепидско кралство, просъществувало стотина години. То бива разрушено от едно друго Германско племеЛомбардите, като в борбата срещу тези последните Българи и Гепиди
се бият рамо до рамо.След като Ломбардите си заминават, Гепидите и Българите в Панония изпадат във васална зависимост от един нов азиатски пришълец-Аварите. Два века и половина те са част от Авария, но в крайна сметка в началото на девети век биват включени от кан Крум в пределите на България. В първата половина на седми век, достигайки до Кримския полуостров държавата на Кубрат включва в пределите си и Готските племена,
мигрирали със събратята си и още живеещи там. Няма съмнение, че около половин век по-късно под натиска на Хазарите, част от тях биват увлечени в преселението на Българите. И накрая през 681 г. повреме на окончателното установявяне на Аспаруховите Българи на юг от Дунав, те (нашите предци) заварват едно готско племе да живее край Никопол (виж Б.Димитров “Българите и Александър Македонски” стр.20), което разбира се
включват в своята държава. Подминавайки умишлено варварските нашествия
на Нормани и Кръстоносци по българските земи по време на Византийската власт над тях (1018г.-1185г.), трябва да отбележим, че хиляда и двеста години покъсно (от момента на създаването на Дунавска България), съдбата ще
отреди България да бъде управлявяне все от царе и князе с германска
кръв. Може би не е случаен факта, че днес един луксозен хотел в Берлин носи името “Кубрат”.
Иван Драгански
|
Далече назад
