Black Wolf, забравих да пиша за аргументацията. Доц. Павлов твърди, че:
1. Данни, че е установена през 1396/7 г. турска власт във Видинска България няма;
2. При изброяването на владетелите в писмото на крал Сигизмунд от 1404 г. това е направено от ляво надясно в ред Босна, Сърбия, България (Константин - владетеят на Българите) и Влашко, което според доц. Павлов поставя съмнения относно несъществуването на българска държава.
3. Акт на дубровнишката власт, в който се говори за търговски отношения с България. Актът датира от около началото на 15 в. и не е възможно в Дубровник да не знаят за падането на България под османска власт.
4. Няма почти никакви данни за цар Константин ІІ в периода 1396/7 г.-1422 г., а по-късно става ясно, че умира в Белград към края на 1422 г.
5. Въстанието на Константин и Фружин е в Темско, което е било във Търновска, а не във Видинска България, и след разгрома му българските войски отново се прехвърлят оттатък Стара планина.
6. Муса превзема Видин през 1409 г.
7. След битката при с. Чамурли (1413 г.) султанът сключва мир с Константин и не провежда военни действия на Балканите, а в османските документи пише: /цитирам по памет/ "...И му подари едно владение..."
8. Походът на Мехмед ІІ към Влашко и Сърбия след размириците през 1421-1422 г. е сложил и края на Видинска България и вероятно Константин бяга в Белград.
Утре ще погледна по-подробно книгата.