|
Здравейте,
напоследък на страницата ми се насъбраха няколко нови материала, които касаят (донякъде) прабългарите и са, мисля, слабо познати в България.
Първият е една статия на Hermann Vаry - "Altturkische Felszeichnungen in Nordost-Anatolien" (Ural-Altaische Jahrbucher, Wiesbaden, 1968). Става дума за рунически (+арменски и др.) надписи от пещера близо до Ерзурум, СИ Анатолия. Забележителни са няколко символа с аналогии от нашите земи, включително и групата IYI ! Vary привежда съответните прабългарски примери, но после се отплесва по линията на разни огузки тамги (една от тях, принадлежаща на племето Qayig е с вид на IVI, V-то с закривени краища), като накрая стига и до подобните тамги на османските султани - Сюлейман II и т.н... Един тюрколог ми беше казал по-рано, че огузката/османската тамга вероятно представяли опънат лък и две стрели. Това добре, но защо Vary слага в същата група и прабългарската/ерзурумската IYI не е ясно. Интерпретациите му, разбира се, може да бъдат пропуснати, находката сама по себе си е забележителна. В географската си класификация на на 'тюркските' рунически надписи А. Щербак ("Тюрская руника", М., 2001) поставя този обект в последната глава от географски изолирани находки.
В статията на И. Кызласов - "Рунические алфавиты Средней Азии" (Бишкек, 1995), той, както и в общата си книгата за надписите от цяла Евразия, не се опитва да ги разчита, а ги анализира типологически и определя, че някои от тях спадат към азиатския (Орхон, Енисей и т.н.), а други - към евроазиатския (Кубан, Дон, Волга, България) вид азбука. Ще приведа заключението му - "Приведенные материалы завершают вычленение евразийской группы рунических алфавитов, захратывающих территорию от Юго-Восточной Европы до Южной Сибири и отличающихся по набору письменных знаков от известных “классических” рунических письменностей Азии: орхонской, енисейской и таласской. Средняя Азия, как и Южная Сибирь, явилась районом, в котором были употребительны письменности обеих рунических систем."
Друга статия на Кызласов - "Руническая эпиграфика древних болгар" (Казан, 2000), се занимава с 2 рунически надписа от Волжска България (Афанасиево, Биляр), които според него спадат към кубанския подтип на евроазийската азбука.
"IRANICA PROTOBULGARICA: Asparuch und Konsorten im Lichte der Iranischen Onomastik" е статия на Rudiger Schmitt от Балканско Езикознание (1985), занимаваща се с възможните ирански етимологии на имената на прабългарските владетели. Тя се връзва добре с по-старото изследване на Бешевлиев, цитирано многократно от Schmitt - "Ирански елементи у първобългарите" (1967), което е също on-line.
Накрая, малко като закачка, набрах един новооткрит бактрийски брачен договор от 110 г. от ерата на Канишка (вероятно = 443 г. от н.е.) от книгата на N. Sims-Williams (Bactrian Documents from Northern Afghanistan. I: Legal and Economic Documents, Oxford Univ. Press, 2000). Там, покрай практиката на андрогамия/многомъжство (-> ефталитско влияние?), се говори за изплащане на зестра от страна на булката. Нещо нехарактерно за азиатските народи, но практикувано от прабългарите според П. Добрев.
Поздрави,
Васил
|
прабългари - нови материали
