|
Част Първа : Преминаването на Дунава
Беше време на печал и разруха . Великото преселение на Народите току що беше попривършило, когато се появи нуждата от нови земи - първата вълна от народ беше заела земята която си беше харесала , за втората вълна - останалото и за третата - останаха две възможности - да бъдат роби на първите или вторите или да идат надолу към Балканския полуостров , да заживеят на някакво място наречено Онгъла и да се пробват да направят Държава , като се издървят поред на Византийците и техните неаследници - гърците ; после на турците , които щяха да попрецакат гърците и да ги направят свои роби ; после щяха да дойдат на ред Румънците които въпреки уникалната си музика щяха да го отнесат като бръмбар сламка , а сърбите - е те бяха от добрите . Отначало те научиха тоя объркан и скитащ народ на чалга а после ...
Това всичко обаче беше в бъдещето и съвсем естествено бе младия атлетичен и леко кривокрак водач да не знае за него . Сега той яздеше черната си кобилка Марта Вачкова и замислено чоплеше с пръст в носа си като дълбокомислено измъкваше съдържанието , правеше го на топче между палеца и показалеца си и сетне с уникален финт на жилавите си пръсти го изстрелваше встрани. Името на тоя младеж беше Аспарух Куберов . Близките му приятели му викаха Паро , но той нямаше толкова приятели - повечето ги беше посякъл с меча си - защото мразеше да му викат Паро.
Сега Аспарух сръга тлъстата кобила в ребрата за да побърза - прабългарите все още правеха отчаяни опити да преолуват Дунава . Към тях се бяха присъединили триста души власи , но всички доедин
се издавиха на брега - никой не разбра как стана това . След като претърпяха големи загуби - провизии , дрехи и доста коне , народа на Аспарух реши да направят салове или ако не то поне да потърсят някое по плитко място откъдето да преминат оттатък . Тъй като никой повече не искаше да рискува да прави опити да мине на другия бряг Аспарух реши да поведе колоната нещастни заселници и така да даде личен пример .
- Какво става с дърводелците ? Направиха ли саловете , които поръчах ? - попита той един
плещест мъжага с кожени дрехи .
- Не Ювиги - хората са затруднени - каквото и да правят все на лъкове и стрели ги избива ...
вече направиха триста лъка и седемстотин стрели ....
Аспарух въздъхна отчаяно . Ако можеше някой да му помоге !
- Отлагам преминаването за утре ! - извика той на събралото се множество , които го гледаха в
очакване . Повечето заклатиха глави , други въздъхнаха облекчено . Какво имаше оттатък Дунава ?
Никой не знаеше .
Аспарух се оттегли в юртата си и се сгуши в кожите - трябваше да измисли начин да продължи . Доста се струпа на него и на хората му . Румънците час по час идваха и крадяха конете , а нови групи власи от по двеста триста човека се присъединаваха към Аспаруховата група и
ентусиазирано се засилваха да преминат реката с надеждата да са първите които ще минат оттатък . Никой от тях не успяваше - крокодилите които славяните отглеждаха като домашни животни
разкъсваха всеки , който стигнеше средата на реката ...
Пагане стоеше пред Аспарух и размахваше някаква кандилница , в която бе стрила отвара , причиняваща халюцинации . Пагане беше местната вещица , но се разминаваше с отватителния вид който повечето хора рисуваха във въображението си когато някой кажеше "вещица" . Тя беше
висока и стройна с едри гърди и стегнат задник , който поддържаше в парабългарската фитнес юрта - собственост на Юмир мускула ...
Пред погледа на Аспарух затанцуваха сенки , които постепенно получаваха ясни очертания . Виждаше се отново в голямата тронна зала във Фанагория , застанал редом с братята си , а на каменен трон стоеше баща му - Кубрат . Една от многобройните му наложници му бръснеше черепа а друга му сплиташе в сложна плитка останалата част от косата му която се вееше като опашата на кон .
- Сигурно се чудите защо ви извиках тук ?!? - попита той с достолепен глас .
- Тате , нали нема да ни караш пак да трпшиме копия ?!? - поде Баян - съвсем ги изпотрошихме - не остана здраво копие , византийците ни се смеят като ни видят с половин копие ...
Стареца погледна изпод рунтавите си вежди Баян сякаш го виждаше за пръв път и попита :
- Кой си ти за пръв път те виждам ! ...
Аспарух се разтрепера - ефекта на билката започваше да изчезва и скоро отново почна да вижда
вътрешността на юртата си .
- Ювиги ! - чу се глас отвън - покажи се !
Аспарух излезе като леко залиташе . Навън стоеше Батбак - неговата дясна ръка и му се хилеше .
- Водим ти един пленник ! - Аспарух изгледа мъжа - беше облечен изцяло в бяло - по всичко личеше ,
че е славянин .
- За какво ми го водите тоя ?!? Нали казах само в краен случай ще почнем да ги ядем - зимата все
още не е дошла ...
- Ъ-ъ-ъ , ювиги .... - поде тихо Батбак .
- Кво ?
- Той ще ни каже как да минем оттатък ...
Въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на Аспарух . Най - сетне отвъд Дунава !
Скоро огромна група от прабългари преминаваше по моста , който се намираше на няколкостотин
метра по надолу .
P.S. Голяма група власи решиха , че няма смисъл да се придържат към групата на Аспарух , тъй като я определиха като неуданическа . Останаха на брега , където оформиха селище (покрай отчаяните им
опити да минат оттатък Дунава).
/очаквайте продължение/
Зимата беше дошла . Снегът бе затрупал всичко наоколо и леда бе сковал Дунава в леден затвор .
Няколко славянски деца се пързаляха по леда и крещаха шумно , а други вдигаха още по- невъобразим
шум и пречеа на Аспарух да дремне .
- Атака ! - крещаха малките зверчета и при всяка фалшива тревога нещастния хан скокваше на
крака и размахваше над главата си меча . Накрая на великия хан му писна , взе една здрава тояга
и напердаши здраво малките си мъчители . После се огледа със задоволство - виждаше
ибширна земя - навред само славянски колиби, а сред тях гордо се разхождаха конете на българите.
Вече шести месец откакто Аспарух и неговата орда се настаниха тук и подчиниха славянските
племена - повечето бяха чували за него , някои вождове идваха и предлагаха дъщерите си за
съпруги на хана ... Аспарух разбира се на им отказваше - и без това Пагане напоследък не му
обръщаше особено внимание .
- Хортаг ! Направи още една по -голяма юрта ! Няма място за всичките ми жени в старата ...
- Прости ми ювиги , но не е ли по - добре да започнем да строим колиби като славяните ?
Кожите които застиляме миришат тежко , а и събират мухи през лятото ...
Последва най-звучния удар с юмрук и Хортаг се свлече на земята с разбит нос .
- Хей , знаеш ли каква идея ми хрумна ? - рече Аспарух , а лицето му сияеше от светлината на
прозрението и придошлото вдъхновение .
- Каква , ювиги ... - попита хленчещия Хортаг .
- Току що я измислих сам ! - продължи хана , обсебен от гения напиращ отвътре за да се изяви.
- Кажи ми ювиги ... - каза Хортаг , вече доста озадачен и силно любопитен .
- Реших - от днес ще строим колиби като нашите роби !
Няколко старейшини - славяни минаващи покрай тях го погледнаха съридто , а едиия от тях каза:
- Паро , нали се разбрахме да не ни наричаш така ? Освен това ние сами дойдохме , защото
византийците взеха много да ни тормозят !...
- Да ... да бе , да , няма проблеми - каза разсеяно Аспарух и продължи - защото кожите с които
застиляме юртите ни се вмирисват през зимата и събират мухите ....
- ... през лятото - рече леко отегчен Хортаг
- Да ! - рече весел Аспарух - как само ми четеш мислите , Хортаг - затова напомни ми да ти дигна
заплатата !
- Ами вече те молих за това , ювиги ... още преди два месеца , а за последно беше вчера ...
- И какво ти казах ?
- Ами ... "Махай се дребен паразит , нищожество недно ако не искаш да опиташ меча ми , дори не си
го и помисляй - да не би да ти приличам на някой лигав грък , който ще се пречупи лесно ?" - край
на цитата - завърши Хортаг и леко забърса една малка сълза появила се в края на лявото му око .
- Ха ! Значи така съм решил ... е Хортаг - не мога да си цепя думата на две - ще трябва да се
примириш с това което имаш ... между впрочем какво имаш ?
- Нищо ювиги ...
- Е ... достатъчно ти е . А сега е време да помисля как да нападнем Византийците !
************
Императорът на Византия стоеше на палубата на кораба "Филипопол" и наблюдаваше вълните на
Черно море . Зад "Филипопол" плаваха още двайсетина подобни кораби пълни с войници и обсадна
техника . Две галери с роби от Кипър , Египет и Африка плаваха успоредно на него , а на палубите им
стояха въоръжени с копия и щитове нубийски воини .
- Ваше величество ! - към император Константин се приближи плахо дребен плешив мъж , прехвърлил 50те.
- Какво има Ефхаристотий ?
- Гадателя Велидариус има видение ...
- Е голям праз ! То нали това му е работата - да има видения ... - мъдро заключи императора и се
загледа в делфините които подскачаха около кораба му .
- Господарю , но той има важно видение - моли да идете при него ... иска да ви разкаже за това !
Коснтантин IV Погонат заметна артистично червения си плащ и потегли с възможно най- царствената
походка , която можеше да се изфабрикува в тези морски условия на непрестанно клатене .
- Велида ... какво виждаш , кратуно - попита императора щом слезе в каютата на гадателя.
Гадателя бе висок , слаб - почти хилав мъж с козя брадичка и налудничав поглед . Сега беше легнал
на дървения одър в каютата и гледаше с невиждащи очи . По всичко личеше , че се мъчи .
- Ефхарис ... ъ-ъ-ъ , робе !
- Да , господарю !
- Защо се е изпотил така ?
- Транса , в който е изпаднал е доста силен за него - мисля , че няма да преживее това ...
- Ха, нямало да преживее ... дрън - дрън .
- Господарю , но гадателя е на повече от 90 години ... не е толкова млад вече ...
- Не бил млад - стига глупости - виж го здрав е като бик ! Хей , старче -тежката му десница се
стовари върху мършавите гърди на тежко дишащия кажи какво виждаш гадател и той изхърка -
Стига си хъркал ! По цял ден само спиш ! Кажи ми сега какво виждаш за предстоящата битка
с варварите ! - ще ги бием ли или ще ги помелем ?
Гадателя изхриптя и получи спазъм на задушаване .
- Стига лиготии !
Велидариус вдигна немощна ръка и простена :
- Помощ !..... По .....
- Какво иска тоя дъртак ? - императора се приведе към лицето на стареца и затисна още повече
слабите му гърди - слушай сега тъпако ! ГОвори твоя император ! Каква е прогнозата за боя ?
- Поооо ......... - започа стареца, но отново изхриптя .
- По ?
- Беда .... - стария гадател събра сили и се надигна на лакът .
- Победа ? - императора стана ухилен и добави - това си го знаех и без да ми го казва някакъв
хъхрещ дъртак . - после отново заметна червения си плащ и излезе от каютата .
- Почакай ... - изхриптя за пореден път стареца - Беда ! Очаква те голяма беда ! Не отивай там !
Не пращай войници там .. не ......... - ръката на гадателя се отпусна и той се строполи мъртъв .
Императорът така и не чу отчаяното предупреждение и плаваше целеустремено към своя провал .
пить надо меньше
меньше надо пить
|
Как се кове историята:))
