|
Депутатът от коалиция “За България” проф. Андрей Пантев: На 22 септември ще празнуваме рядката дума “независимост”
Никой от татуираните момци, които придружаваха Станишев с нищо няма да допринесе за имиджа на партията, дори сред новото поколение в БСП.
Не сте ли забелязали, че Симеон рядко говори за история – тълкувайте си го както искате. Неговото мълчание често пъти говори много повече от изречените думи.
Капка Георгиева
- Г-н Пантев, можем ли да приемем, че Деня на независимостта е най-светлата дата в историята ни?
Днес има леко превзета позиция към Деня на независимостта. Някои са склонни да експонират датата 22 септември като по-значима от 3 март. Това е отново едно нарушаване на равновесието в нашите представи за стойностите от миналото ни, което се прави или самоцелно, или от невежество, или просто от мания да бъдеш забелязан. Какво става на 22 септември 1908 г.? Тогава България окончателно скъсва с наложения й още при създаването й статут на васална спрямо Портата държава. Всички държави на Балканите без Гърция имат този статут и преживяват този период. Интимната същност на това изобретение на Великите сили е постепенно да бъде дадена малко свобода на тези балкански страни и същевременно да се спаси честта на Портата, която губи съществени европейски територии. Но то има и коварен мотив – да запази вече съществуващите перспективи на зависимост на всички балкански държави. Фактически до 1908 г. няма напълно независима българска държава. Още не е успокоен духа на падналите ни мъченици, а условните фесове още стоят на главите ни. Обявяването на независимостта прави реална една вече осъществена тенденция - а именно България като реален факт и фактор на европейската политическа арена.
Един от малкото истински парадокси в историята на Третото българско царство се крие в обстоятелството, че като независима държава до 1908 г. България изживява по-стремителен стопански напредък и взима много по-дръзки и мъдри решения отколкото след това. От друга страна се възстановява царската институция и се поставя под съмнение общата убеденост, че московските царе са изобретили тази институция. Което внася допълнителен хлад в българо-руските отношения.
- Вие, като историк, как си обяснявате мълчанието на Симеон, който дори като премиер доказва, че си остава част от царската институция?
- Не сте ли забелязали, че Симеон рядко говори за история. – тълкувайте си го както искате. Неговото мълчание често пъти говори много повече от изречените думи. Той иска да покаже, че не е важно какво казва, а какво не казва. Стига да има кой да го разбере истински.
- Защо коалиция “За България” не може да формулира какво точно иска от царя и неговия кабинет?
- Все още сред представителите на коалиция “За България” има синдром на неувереност, битува усещането, че ние не можем вечно да се правим на обидена добродетел, при положение че имаме двама министри в кабинета. Според мен БСП се чувства много уязвима, поради факта, че прие твърде много компромиси с нашата външна ориентация, която решително не е одобрявана от масовия електорат. Има едно терзание - какво да правим по-нататък и на къде вървим. Много банална е схемата, че БСП иска да вземе властта. В партията са наясно, че Симеон е тук не толкова заради неговите качества, колкото поради алтернативата, че е различен. Да направим още един паралел. Единствено дядо му има дързостта да стане български княз на времето. Това тогава е било равносилно на смъртна опасност. Значи - ако дядо му стана княз поради липса на друг, аз мисля, че Симеон все още е непоклатим по същата причина - липсата на друг.
БСП все още се държи доста цивилизовано. Страхувам се обаче, че тя обича повече тези, които я псуват, отколкото онези, които са се показали лоялни към нея в критични ситуации. Не говоря точно за себе си. Но такива хора като мен бяха глазурата в коалиция “За България”. Днес тя, като че ли забрави за тези хора, но пък се сеща за други, които са се държали нелоялно спрямо нея. Този принцип на поведение рано или късно ще промени хората, които залагат на идеята БСП, а не на кариерата в БСП.
- А всички приказки на БСП-лидери за предсрочни избори, за смяна на кабинета?
- За мен те по-скоро са добър политически театър.
- Как ви се струва новият имидж на новия лидер?
- През изминалите 12 години няма нито един истински лидер. Всички, обявявани за такива са ситуационни - те се пръкват не защото са се наложили с качествата си, а защото трябва да са отрицание на предишния. Всички те паразитстват върху провала на другия. Няма единна воля и облик на поведение. Няма го предизвикателството да бъдеш различен - и като фразеология, и като поведение, и като имуществено състояние, и като приятелски кръг. Всички до голяма степен се възпроизвеждат и като методика на подбиране на свои хора, и като раболепие, и като демагогска философия. Те си приличат, както на времето всички членове на партията ужасно си приличаха. Днес има една сива маса, която борави с 400-500 жаргонни думи и фразеологични словосъчетания но няма яркост, няма багра, няма поемане на риск…
- Яхвайки мотора Станишев не демонстрира ли някаква различност?
- Това яхване на мотора е безперспективно. Никой от тези татуирани момци, които придружаваха Станишев с нищо няма да допринесе за имиджа на партията, дори сред новото поколение в БСП. Аз не осъждам тази акция, но я смятам за фойерверк.
- Смятате ли за вярно, като историк, твърдението на Станишев, че навремето и Димитър Благоев е бил, едва ли не, изцепен пич?
- Единственият светски човек в онази среда тогава, несъмнено е Георги Кирков. Той е бил ухажор, ходил е по чайове, обличал се е безукорно. Кирков е бил, така да се каже, лукса на партията. Доколкото съм запознат с тази тематика Димитър Благоев е бил интелигентен, сърдит човек, прекалено затворен в собственото си обкръжение. Когато Георги Кирков е взимал думата в народното събрание, хората са си взимали отпуска, за да го слушат. Той е черната овца, в добрия смисъл, на често пъти бледите социалистически политици. Помните как в близкото минало децата на някои големци го удряха на плейбоища - ходеха с дънки, караха тогава непознати мотоциклети, как иронизираха в кръчмите Брежнев и Тодор Живков, но това не им пречеше да папкат от управлението и на двамата. И тук му е времето да кажем, че социалистическата идея по времето на Кирков и Благоев е била модерна европейска идея. Дори когато е идвала у нас от степите на Русия тя е била опосредствена инфилтрация на европейски идеи. До началото на Първата световна война най-мощната държава в Европа - Германия, има и най-значима соц.партия. Не може да се гледа с проекция – какво е станало по-късно, както не можем да виним Волтер и Русо за изстъпленията на якобинците…
- Защо въпреки своята различност рейтингът на Станишев е нисък, с тенденция към спадане?
- За мен това наистина е парадокс, защото той е ситуационен политик. Той може да бъде гневен, може да бъде екзотичен с мотоциклета, той може да се вслушва в съвети, може да отхвърля съвети. В същото време е наистина стойностен доктор по история и то не по въздухарските тематики от края на 20-ти век, а по сериозна, чисто научна академическа тематика. Аз го намирам за разнообразен и изобретателен. Даже се страхувам да не се бюрократизира, защото усещам и такива нотки. Аз се страхувам обаче от друго - да не го смачка тази тежка, тромава машина около него. Пак казвам в социалистическата партия индивидуалността не се е ценяла особено високо. С изключение на Георги Кирков, малцина са били политици-интелектуалци, вътре в партията. Макар че партията е имала силно влияние сред интелигенцията. В чисто партийните среди обаче, малцина от тях са вирели добре и са били приемани добре. Ето - към мен членовете на БСП се държат крайно учтиво, отстъпват ми място, един упрек не съм получил от тях. Как да ти кажа, показват едно - да не е светско, но протоколно уважение. Но винаги когато се доближа до тях, когато те си шушнат нещичко, млъкват.
- През 1997 г. седесарите плашеха народа със заклинанието “комунизмът се завръща”. Може ли да се каже, че днес то вече не работи?
- Както се вижда - няма щиковете на червената армия, няма коминтерн, няма парашутисти и подводничари, но комунизмът вирее там, където има бедност. Не говоря за реставрация, но вече има не две, а три Българии. Едната се състои от много висша, но първенюшка класа, която сякаш е от друг свят. Другата, по-малката България някак свързва края. Но онази България, за която 2 лв. е бюджет, може да стане наистина унищожителна и страшна.
- Скоро научих, че в центъра на Ню-Йорк са издигнали паметник на Ленин. Донесли го от Москва. Не смятате ли, че това е знак, че комунизмът, който дълго време беше нарочват за руски патент се е върнал на логичното си място?
- Комунизмът не е роден сред китайските или руските дебри, а в библиотеката на Британския музей. Той е по-привлекателен за обща консумация от фашистките теории. Първо, защото в него е залегнала идеята за равенството. Равенството е не унищожим инстинкт в природата на човека. Американската декларация за независимост казва - стремеж към щастие, не право на щастие, а право на стремеж към щастие. Естествено стремеж към равенството е неосъществим защото няма три еднакви овце. Докато фашизмът и радикалният, крайният национализъм е изграден на идеята за превъзходство. Като толкова правят паралел между комунизма и фашизма, защо никой не поставя въпроса защо комунизмът успя да спечели толкова съмишленици сред световната интелигенция, а фашизмът не. Комунизмът е уродливото цвете на цялото наследство на Ренесанса и Просвещението. В това отношение комунизмът може би е по-опасен, защото много по-изкусно вади душата с памук, докато нацизмът е по-брутален и примитивен със своите пропагандни послания към хората.
|
Intervu
