|
ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
Проф. Крум Балтаджиев
"Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне."
ВЪВЕДЕНИЕ
(Със звездичка са отбелязани историци и изследователи със специфични небългарски имена или такива с чуждо етническо самосъзнание, прокарващи зловонните идеи на тайни организации и сили, работещи срещу България!)
Обуначването на нацията започва с изопачава-
нето и преиначаването на нейната история. Вземе-
те на една нация историята и тя ще изчезне безс-
ледно, Обезличаването на народите чрез фалши-
фициране на историята беше дело на комунистите-
интернационалисти, но то е дело и на глобалисти-
те-космополити - разлика в подходите и методите
няма! Риба се лови в мътна вода - колкото по-мьт-
на, толкова по-добре; Разделяй и владей!,..
През всичките векове, българската история е
била подлагана на нагли манипулации, безочливи
фалшификации, кражби и директно унищожение
(горене на книги, рушене на културни паметници и
геноцид спрямо живите носители на историческата
истина и традиция). В това отношение, най-големи-
те вреди на българската история са нанесени от
гърците, турците, евреите, руснаците и сърбите! В
по-ново време грубата игра беше заменена с някои
по-рафинирани средства и методи, но това не про-
меня нещата. Например - Световната банка отпус-
ка някаква жалка целева субсидия на Министерст-
вото на образованието и срещу това го обвързва с
договор, нейни специалисти да изготвят учебните
програми, по които ще учат българските ученици и
студенти. И за да са нещата точни - в това не учас-
тват български експерти за да не объркат нещо.
Точно и ясно!...
Наскоро четох, че в САЩ в училищата не се изу-
чава предмет "История". Това ме потресе, но съ-
щевременно ми стана ясно защо американската
нация се състои от жизнерадостни идиоти, които
вярват на всичко, което се каже по телевизията
или е написано във вестник!...
В Съветският съюз и неговите сателити от соц.
лагера, по времето на болшевизма и тоталитарния
комунизъм се учеше история. В България също. Но
тази история беше така деформирана и изопачена,
че последствията още личат в учебниците.
Дали се е променило нещо у нас през последни-
те две петилетки и нещо. Нищо подобно - главите
на децата се тъпчат с все същите исторически су-
рогати и свободни съчинения, подплатени с кому-
низъм и марксистко-ленински постулати (20). Дори
става и по-лоию, като например старите догми да
се заместват с нови- Когато политиката влезе с
кални ботуши в покоите на науката, не очаквайте
нищо добро!
Вземете например един от новите учебници по
"История на България" за кандидат-студенти и зре-
лостници (2001-2002 г.) под редакцията на чл.кор.
проф. Васил Гюзелев (87) и ще видите познатата
схема - Колко са велики славяните; с тях започва
историята на България; дивашките и нискокултур-
ни "прабългари"; траките липсват!? Защо да не лип-
сват, след като указанията са да се разтягат пове-
че локуми за Византия и елините. В същия "учеб-
ник" Старата Велика България на кан Кубрат е све-
дена до едно малко петънце, намиращо се между
Фанагория и р.Сал. Човек да се чуди защо точно
чуждите хронисти са наричали тази българска дър-
жава "Стара" и "Велика". Че кое й е "великото", след
като според учебника на Васил Гюзелев там е
имало едва ли не само няколко села!... В момента
българските учебници по история продължават да
са пълни антинаучна марксистко-ленинска и ста-
линска идеология, която трови душите и на новите
поколения (20). Отделни автори правят някакви
опити да променят нещата, но това са гласове в
пустиня. Вредите, които са нанесени са толкова го-
леми, че всичко се движи по инерция и старите
клишета се мултиплицират непрекъснато. Редица
изследователи и учени считат, че трябва да дойде
едно ново поколение необременени историци, кои-
то да напишат истинската история. Проблемите тук
обаче са два- Първо старите комунистически кад-
ри продължават да обучават в познатия ни стерео-
тип новите поколения студенти и ученици и ло то-
зи начин се "само възпроизвеждат", както се изра-
зи преди време един наш учен. Новите политичес-
ки повеи започват да налагат и някои нови стерео-
типи далеч от обективната реалност. Тук по "прин-
ципа на махалото" се отива в другата крайност ко-
ето е също толкова вредно. В стремежа си да изго-
ним комунизма от учебниците по история. неговото
място беше веднага заето от обезличаващия и без-
роден глобализъм и космополитизъм. Напоследък
определени кръгове непрекъснато, упорито и са-
дистично насаждат в обществото "пиберално-де-
мократични" теории, според които "трябвало да се
загърби миналото", "да сме по-толерантни", "етни-
чески търпими", "да не дразним съседите", "да не се
изтъкваме чрез историята", защото това е "нацио-
нализъм" и т.н. А видите ли национализма и патри-
отизма са нещо много лошо и представете си, че
объркат нечии планове!... Тази олигофренска поли-
тика вече дава горчиви "плодове". От учебниците
по история започват да изчезват цели раздели и
децата получават някакви половинчати и осакате-
ни знания. Полуистините обаче никога не са гра-
дивни и не носят нищо добро. Те не могат да за-
местят истината и съдържат негативен и разруши-
телен елемент. Това в още по-голяма степен важи
за историческата истина и манипулациите, които я
замъгляват.
В новите учебници по история първо изчезнаха
траките (по-нататък ще обясним подробно защо);
след това турското робство стана "турско влади-
чество", а малко по-късно "турско присъствие на
Балканите". Както е тръгнало не бих се учудил
след време турското робство и геноцидът спрямо
българите и арменците в Османската империя да
бъдат представяни като "хуманитарни операции"
на башибозука и редовните турски войски!... Във
връзка с това научихме, че съвсем наскоро една
учителка от гр. Лом - Клара Петкова*, в час по ро-
динознание учела децата, че от "турско робство
са ни освободили САЩ", а който твърди обратно-
то е "комунист"!!!... Коментарът е излишен. Съща-
та учителка сега обаче е депутатка на НДСВ в На-
родното събрание!?!
Но нека бъдем последователни и да разкрием
механизмите, чрез които се фалшифицира българ-
ската история. Настоящето изследване няма за
цел да обхване цялата тази проблематика, защото
става въпрос за огромен масив от информация,
обработката на който в никой случай не е по сили-
те на отделен изследовател. По-важното е да се
сложи акцент върху начина, по който са фалшифи-
цирани ключови събития и факти и да се посочат
виновните лица - нещо, което до сега не е праве-
но цялостно, но ние ще поемем риска, защото тук
става въпрос за ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ! За
това прошка няма да има за никого! Щом си си
продал душата на дявола, ще трябва да повриш и
в катрана, за да се пречистиш от греховете. Такъв
е божия закон! Съд ще има за всеки [...Национал-
ните предатели и българофобите трябва да бъдат
разобличени.
МЕХАНИЗЪМ НА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ
Когато се работи със старите автори (т.нар."из-
вори") трябва да се има предвид, че в повечето
случаи чуждите хронисти са били враждебно наст-
роени срещу българите и не са били особено обек-
тивни при отразяването на събитията. Независимо
от това, тези текстове са по-достоверни от по-кьс-
ните интерпретации и преводи, особено тези писа-
ни през последните сто години (88). И наистина,
още от края на XIX век историческата наука в Бъл-
гария започва да бъде използвана като политичес-
ки инструмент и идеологическо оръжие за прокар-
ване на различни идеи, вредящи на България. В на-
чалото това беше панславизма, после еврейския
комунизъм и марксизъм, а в наши дни този комуни-
зъм се трансформира в безреден и обезличаващ
юдео-масонски космополитизъм и глобализъм!...
Обективното отразяване на историята е труден
процес, защото обикновено официалните историци
са зависими от управляващите кръгове. Така е би-
ло през всички времена. Точно затова адмирирам
"Българска Орда -1938" и сродните на нея органи-
зации, че застъпват модела на интердисциплинар-
ното българознание, което разбива монопола на
официалните историци. Така неправителствените
организации и независимите експерти могат да бъ-
дат коректив на лъже-историците и да се отстоява
историческата истина!
В по-новата ни история, Паисий е първият исто-
риограф направил тази решителна крачка. След
него обаче в нашата историческа наука са намес-
ват външни сили, които и полагат жалените на най-
големите фалшификации и манипулации на българ-
ската история. Ето какво пише по този въпрос го-
лемият наш изследовател-българист д-р Тачо Та-
нев - "...На това отгоре, изграждането на делото
на българската история се осъществява първона-
чално от чужденци, които прокарват в българска-
та история своите небългарски концепции. А сет-
не мнозина българи заработват за изграждането
на нашата история, но заучаВайки А-Бе-то на съв-
ременната историческа наука, те остават учени-
ци на чужденците и следователно, техни епигони.
Между тях се отделя до известна степен най-голе-
мият български историк проф. Васил Златарс-
ки..." (който обаче е руски възпитаник и "щемпе-
ла" си личи отвсякъде - бел. моя).
И така, българската история, както днес е
оформена след едно 100-годишно съществуване на
нова България, е изградена в едрите си черти спо-
ред представите и схващанията на чужденците.
Най-главните й положения всъщност са предоста-
тъчно явно оформени съобразно със съвременните
политически интереси на чуждите народи..." (54).
По-важните от тези чужди учени писали българ-
ската история са - Н.С.Державин (руснак); М.Спе-
ранский (руснак); Константин Иречек (чех); Якоб
Веис* (евреин); Карел Шкорпил; Херменгилд
Шкорпил; ф.И.Успенский (руснак); Юрий Вене-
лин; Павел Йосиф Шафарик* (чешки евреин);
И.В.Ягич (руснак); проф.В.Томашек (чех, австро-
унгарец); Геза фехер* (унгарски евреин), и др. На-
ред с тези имена в по-ново време се появяват и ця-
ла плеяда други чужденци и чуждоземни имена на
"български историци"с небългарски произход. Най-
накрая в тази печална редица се появяват и бъл-
гарски историци слуги на "силните на деня", към тях
се причисляват и една особена категория "истори-
ци" с привидно български имена, но с небългарски
или смесен произход и с чуждо етническо само-
съзнание! Тази последна категория "историци" е
най-опасна и вредна и трябва систематично да бъ-
де разобличавана за фалшификации и подривна
дейност насочени срещу България!... За да се ори-
ентира читателят кои точно сили стоят зад фалши-
фикациите на българската история, ще дадем един
частен пример. Когато д-р И. Д. Шишманов "до-
казва", чесборникът "Веда Словена"на Стефан Вер-
кович е "фалшификат", веднага получава по-висока
степен в масонската ложа, където членува.
В обобщен вид се вижда, че основната българс-
ка история писана и преповтаряна през последни-
те сто години е творена главно от чужденци и шпи-
они на чужди правителства. Сега вече на всички би
трябвало да им стане ясно, защо имаме такава
осакатена и накъсана история, пълна с бели поле-
та и премълчани истини.
Нека видим по какъв начин се фалшифицира ис-
орията и видовете фалшификации, които имаме -
1. Укриване и унищожаване на факти и документи
(изнасяне на ценни ръкописи в чужбина).
2. Манипулации и инсинуации (грешни внушения).
3. Крадене на история.
4. Премълчаване на важни събития и обстоятелства.
5. "Редактиране" на изворов материал.
6. Откровени и нагли фалшификации.
7. Репресии и физическо унищожаване на исто-
рици и хора от интелигенцията, отстояващи ис-
торическата истина.
Всички тези методи са прилагани и се използ-
ват и сега за фалшифициране на българската исто-
зия под една или друга форма.
Ще изброим и основните пунктове за фалшифи-
кация и след това ще дадем примери от съответни-
ге трудове на "историци".
ОСНОВНИ ПУНКТОВЕ ЗА ФАЛШИФИКАЦИЯ
1. Произход и Прародина на българите.
2. Етимологията на името "българин".
3. Понятийния апарат.
4. Езиковия проблем и писмеността.
5. Религия и приемане на християнството.
6. Разцепване на българския суперетнос на десет-
ки изкуствени малки етноси.
7. Създаване на теории за "изчезналите" антични
народи на Балканския полуостров и липсата на
приемственост между тях и днешните българи.
8. Омаловажаване делото на изтъкнати историци -
възрожденци и такива в по-ново време.
9. Чрез манипулации и инсинуации създаване на
лош имидж на българите и насаждане на чувство
на вина и други такива.
С произхода и прародината на българите ("пра-
българите") е спекулирано безкрайно много. Общо
взето до сега беше натрапена теорията, че "пра-
българите" са били някакво малко тюркско племе
от състава на т.нар. "хунски съюз" (т.е. някакви по-
лудиви "номади монголоиди"), които идвайки на Ду-
нава се претопили в "славянското море" и станали
"бели хора"!?... Прародината беше препратена ня-
къде неопределено в монголските степи, с презум-
пцията, че щом там сега живеят монголци и тюрки,
значи и "прабългарите" са били такива!
Тази теза беше разработена главно от руски
учени с намерението да отблъсне дунавските бъл-
гари от "тюркския" им произход, с оглед традицион-
ната им непоносимост и неприязън към турците
(въпреки, че "тюрки" и "турци" са две различни по-
нятия) и те да се "припознаят" като "славяни"!...
Същата схема беше приложена и спрямо волж-
ките българи, на които беше залепен етикета "тата-
ри", за да се срамуват те от своите корени (въпре-
ки, че нямат нищо общо с историческите татари)
(44) и да им закрепи чувство на вина, комбинирано
с комплекс за малоценност!
Ето какво казва по този въпрос д-р Тачо Танев -
"Руската версия на българската история е изцяло
изградена върху следното - От край време същест-
вува една велика славянска общност, от която бъл-
гарите са се отделили още от времената на своя-
та стара история. Тази относително малка група
от южните славяни, нарекли се "българи", в новите
времена следва да се възвърне и приобщи към вели-
ката славянска страна - Русия" (54).
Проводник на тази руска версия на българската
история в България по време на Освобождението,
и то проводник облечен с мантията на висшата ис-
торическа наука, се явява проф. Марин Дринов.
Той налага в току що излюпващата се българска
историческа наука руската версия и почти всички
наши историци, кога по-послушно, кога по-непос-
лушно я следват ето вече над 100 години (54). Ето
какво пишат за произхода на българите и други та-
кива "историци" - ибрикчии - Александър фол*, Ва-
сил Гюзелев, Николай Генчев, Константин Ко-
сев, Илчо Димитров, Андрей Пантев, Милчо
Лалков и Костадин Петров - "Прабългарите при-
надлежат към тюркско-алтайската езикова-племен-
на общност. Тяхната прародина се намирала в Запа-
ден Сибир, по долината на реката Иртиш...'(9).
По-нататък същите автори подчертават, че исто-
рията на България започва със славяните, които се
появили още в Ш-о хилядолетие пр.н.е." Империята
на българите край Кавказ Старата Велика Бълга-
рия е представена като "Прабългарски съюз Стара-
та голяма България", а за връзките с хуните и Хун-
ската империя няма нито една дума. Тези българо-
фоби представят българите като някакви номадски
племена, ядящи конско месо и живеещи в палатко-
ви лагери, състоящи се от юрти. За старите българ-
ски владетели преди кан Кубрат не е казано нищо!
Българите са представени като нискокултурни ди-
ваци и конекрадци, които с набезите си безпокоя-
ли Византийската империя (9).
В многотомната "История на България" (т.2) на
БАН, Васил Гюзелев, Станчо Ваклинов, Петър
Петров, Димитър Ангелов, Борислав Примов*,
Василка Тъпкова - Заимова* и др. пишат - "Проуч-
ванията напоследък утвърдиха схващането, че пра-
българите са принадлежали към тюркско-алтайска-
та езиково-племенна общност, към която спадали
още хуни, хазари, авари, огузи, печенеги, кумани и
др." (1). Отново се говори за "Прабългарски воен-
но-племенен съюз Велика България", "прабългари-
те-номади", нищо не се споменава за българските
градове край Кавказ и в Средна Азия, а противно
на това се твърди, че "прабългарите живеели в юр-
ти, землянки, надземни постройки" и "номадски
станове". Историята на Дунавска България отново
се започва със славяните. Българската държав-
ност започва след кан Аспарух (681 г.). Древната
история е орязана...
С малки изключения почти същите тези препов-
тарят и Веселин Бешевлиев (5); акад. Димитър Ан-
гелов (2); Ст. Младенов; Иван Шишманов; Стан-
чо Ваклинов (4) и редица други автори, пишещи
главно след 1944 г. и слугувайки на панславянските
и комунистически идеологии.
В писанията на всички тези автори, които заля-
гаха в официалните учебници от комунистическо
време, с фини манипулации българите трябваше да
бъдат откъснати от хуните и другите сродни етноси
и по този начин да се скъса връзката с древната ни
история. По това време негласно на учените беше
забранено да се занимават с древната българска
история преди кан Аспарух (668-695Г.). Забрана на-
ложена със седем печата!...
Според д-р Тачо Танев - "Забраната се състои В
това, че е прогласена веднъж завинаги неразбивае-
мата "научна аксиома" - Най-древните далекоизточ-
ни хуни (по руски "сюнну", но и "хунну") нямат нищо
общо с европейските хуни (по руски "гунну"), а евро-
пейските хуни нямат нищо общо с Испериховите
българи (по руски "булгари" или тюрко-булгари", но
не и "българи", както руснаците определят дунавс-
ките българи след покръстването им) и, най-сетне,
че Испериховите българи ("булгари", "тюрко-булга-
ри"), нямайки каквито и да са предшественици,
пристигнали на Балкана в нищожно на брой количес-
тво и взели та се претопили и безследно изчезнали
всред 'славянското море", като необяснимо защо
или по някаква неосъществена случайност, това
"славянско море" възприело да се назовава БЪЛГАРИ
(по руски "болгарь!").
Така, че днешните "болгарь!" нямат нищо общо
нито с Испериховите "булгарь!", нито с "гунни"-те,
нито със "сюнну" или "хунну". Тази "научна" логика,
която търси само разликите, но в никой случай не
и приликите и общото, спокойно може да се нарече
"Разделяй, за да владееш чрез науката!..." (54)
Тук специално внимание бих искал да отделя на
автора Петър Добрев (36, 37, 38,39,40,41), който от-
рича тюркската и славянската теория за произхода
на българите, но заедно с това отхвърля и връзката
с хуните, като доста агресивно защитава тази своя
теза. Връзката с хуните обаче е безспорна и има ре-
дица документи и доказателства за това.
Проблемът, който заобикалят Петър Добрев и
споменатите по-горе комунистически автори е, че
"хуни" не е етническо понятие, а е събирателен тер-
мин за 26 народа обединени под единно ръководс-
тво в Хунската империя в III в. пр. Хр. Те не могат
да бъдат определени като" тюрки", тъй като тюрки-
те като държавна формация се появяват шест века
по-късно. Тези 26 народа хуни не са етнически хо-
могенни, живеят на огромна територия и най-общо
могат да бъдат разделени на две големи групи - из-
точни (дунху или жун - монголоезични) и западни
(хуили хунори- ираноезични). Българите като евро-
пеиди спадат именно към втората група!
Въпреки разните спекулации, антропологически
българите (в т.ч. и "прабългарите", които ние нари-
чаме "древни българи") са определени като индоев-
ропейци, кавказки тип от причерноморската група.
По отношение на волжките българи Петър Доб-
рев също има грехове, защото без да е направил
необходимите изследвания твърди най-отговорно,
че били изчезнали през ХШ-Х1У в., точно както тръ-
бят и всички руски енциклопедии! След като се
твърди това, трябва да се обясни и факта, защо
след превземането на Казанското царство (Волж-
ка България) от руснаците в 1552 г., цар Иван Гроз-
ни си присвоява титлата "Цар на руси и българи".
Това се повтаря и при всички следващи владетели
и е отразено писмено в техните държави печати!...
Също така към днешна дата в Руската федерация
(републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Ка-
бардино-Балкария и др.) има над 20 млн. души, ко-
ито се самоопределят като българи, независимо че
в паспортите им пише друго. По тези въпроси са
излезли множество книги (42-52) и всеки може да
ги прочете, ако го пожелае...
По въпроса дали в Руската федерация има бъл-
гари, трябва да се питат самите българи, които жи-
веят там, а не руснаците или руските възпитаници
в България, които са женени за рускини и предават
и продават българските национални интереси, мас-
кирани като патриоти и загрижени "историци"!
В потвърждение на казаното по-горе е фактът,
че през последните години руските учени ограни-
чиха използването на термини като "тюркски наро-
ди", "тюркски езици", "тюркска култура", и го замес-
тиха с "алтайски народи", "алтайски езици", "ал-
тайска култура" и т.н.
По отношение прародината на древните бълга-
ри няма единно становище, независимо от записа-
ното в школските учебници и дебелите томове на
БАН. Напоследък все повече наши и чужди учени
се изказват в полза на тезата, че българите са ав-
тохтонно население на Балканския полуостров и
Причерноморието. След катаклизъм - потоп в Чер-
номорския басейн преди около 7600 години една
част (т.нар. 'траки") са останали тук, а по-голямата
част от населението мигрира на юг в Мала Азия и
Месопотамия (по-късно известни като шумери), а
друга част през Кавказ отива на изток чак до Та-
рим (Северозападен Китай) и съседни области
(т.нар. хуни или хунори). След време българите се
съсредоточават в Балхара (Бактрия) и около Кав-
каз, откъдето се завръщат отново в Европа и на
Балканите, за да се слеят със своите родственици
траките (28).
Пръв е изказал подробно аргументирана теза
за автохонност на българите на Балканите -
проф.д-р Ганчо Ценов още в началото на миналия
век (25, 26, 27). В своите трудове той се опира пре-
димно на сведения от старите антични автори и
критикува някои български историци като - Васил
Златарски, Ст. Младенов, Иван Шишманов, а съ-
що и Ватрослав Ягич, Голубински и Шафарик*,
че укриват факти по тези въпроси и защитават сла-
вянофилски и българофобски теории вредни за
България (26,25)!
Най-оригинална и точна формулировка за произ-
хода на древните българи дава д-р Тачо Танев, кой-
то ни определя като древен народ със собствена
идентичност - "Българите са един велик самостоен
народ в историята на човечеството, и освен това,
те са един от най-древните живи и до днес народи
на земята, с богато собствено народно предание"
(54). Той ги свързва също така и с хуните (техния за-
паден клон), с който нямат етнически различия.
фалшифицирането на произхода и прародината
на древните българи е последвано и от манипула-
ции и изкривяване значението и етимологията на
името "българин". Могат да бъдат изброени над 50
версии за значението на българското народностно
име и повечето от тях не са верни. В това отноше-
ние най-злостно е определението на проф. В.То-
машек, който "научно" обяснява името БЪЛГАРИ -
че то означава "боклук" (от турското "буламач" - т.е.
"сбирщина от мелези", "смес от много етноси"), с
което име били наречени "останките от разбойни-
ческия боклук, побегнал и събрал се около брегове-
те на Азовското море след приключването на Вели-
кото преселение на народите" (54).
На В.Томашек пригласят и редица наши учени,
начело с проф. Стефан Младенов, проф. Васил
Златарски и акад. Димитър Ангелов, които свър-
зват името "българин" с тюркския глаголен корен
Ьи1д, което значи "размесвам", "меся". В такъв сми-
съл названието "българин" се тълкувало като "сме-
сен", "нееднороден" (т.е. "мелез"). Стефан Младе-
нов дава интерпретация като "смесени скитници";
Павел Йосиф Шафарик* като - "крайненци" (т.е.
хора, обитаващи покрайнините), а унгарския тюр-
колог 1/1. Немет тълкува името "българи" в смисъл
на "метежници", "бунтовници" (2).
Повечето от тези интерпретации са неверни и
клеветнически и петнят светлото българско име.
След като са залегнали обаче като постулати в
българските учебници, подобни "научни теории" да-
ват основание на българофобите и мизантропите-
глобалисти да ни атакуват с човеконенавистни те-
ории, целящи да предизвикат у съвременните бъл-
гари някакъв комплекс за малоценност. Плъзгайки
се по тази логика, в редица чужди енциклопедии
името "българин" се тълкува в подобен "вулгарен"
смисъл, като му се придава значение на "варва-
рин", "човек от простолюдието", "дивак-мелез" и до-
ри "содомит"!? Последното се използва във Фран-
ция във връзка с "бугрите" (богомили, катари, алби-
гойци и др.) свързано с верските борби и догми.
В гръцка енциклопедия името "българин" е за-
легнало като - "мръсна дума, с която се обиждат
запалянковците на някои футболни отбори 6 Со-
лун"!... Сърбо-македонистите използват същия пре-
текст, за да ни наричат "бугари-татари" и т.н.
Наскоро във в."Дейли телеграф" една журналис-
тка - Зенга Лонгмор* написа следното - "Българи-
те са етническа смес от славяни, турци и гърци.
Думата "болгар" значи смесица и може би за това
те са по-толерантни към външни хора* (81). На та-
зи провокация българската общественост реагира
остро и бяха отправени искания за екстрадиране-
то на Зенга Лонгмор* от страната и обявяването й
за "персона нон грата" в България, както и британ-
ския вестник "Дейли телеграф" да бъде осъден за
обида на нацията (82)!
Подобна клеветническа кампания беше подета
и от един псевдополитик с говорни дефекти и умс-
твен лимит - Любен Дилов-син*, който в едно ин-
тервю за сп. "Мобиклуб" заяви следната „гениална"
мисъл - "...Ние не сме нация. Нация има тогава, кога-
то има съвкупност от различни народи, които се из-
живяват като нация. Ние сме народ, който е съвкуп-
ност от представители на различни нации - турци,
арменци, евреи, българи, гърци. Безспорно това в го-
ляма степен се дължи на несвободата - т.е. на неиз-
воюваната от само себе си свобода..." (90)
Като отбележим в какъв порядък Любен Дилов*
изброява "състава" на българския народ по значи-
мост (с българите на четвърто място след турците,
арменците и евреите), можем спокойно да заклю-
чим какъв еничарин е станал въпросният субект и
да го попитаме дали въобще е българин и на чий
господ се кланя!...
По-нататък ще обясним част от каква кампания
срещу България са подобни изказвания и твърдения,
почиващи на "обективната българска история"...
Истината за българското име е съхранена в ста-
рите хроники. В своите пътеписи за посещенията
си във Волжка България, арабският пътешественик
норм. Абу Хамид ал-Гарнати (1135 г.), пише, че в
град Болгар (столицата на Волжка България) той
прочел книгата "История на България" ("Булгар Та-
рихи"), на чиято първа страница се обяснявало зна-
чението на името "българин". То е следното - "БЪЛ-
ГАРИН" значи "МЪДЪР ЗНАЕЩ ЧОВЕК", "УЧЕН ЧО-
ВЕК" (44)! Това е точното значение на думата и вся-
какви други спекулации се неуместни и вредни.
В допълнение на горното, името произхожда от
верния корен ПАЛК и БЪЛГ- (от "бАлкари" и "бЪлга-
ри"), който корен като име на народ, означава
"светлите", "силните", "сияйните", "синове на свет-
лината" (т.е. носители на светлината и знанието).
Нека не забравяме и факта, че редица български
племена кутригури, уногури, утигури и др. носят
наставката "гури", а думата "гуро" на санскрит зна-
чи "Учител", "Висш духовен наставник"!...
фалшифицирането на понятийния апарат и тер-
минологията е също голям проблем, защото това
дава погрешна посока на всички по-късни интерп-
ретации на българската история.
Най-големи спекулации са направени с въвеж-
дането в нашата историография на фалшиви тер-
мини като "прабългари", "прото-българи", "хуно-
българи", "първобългари", "тюркобългари" и други
такива, които е уместно да бъдат заменени с "древ-
ни българи" - термин възприет от специалистите на
"Българска Орда 1938" като най-точен.
В хрониките и изворите българите никога не са
наричани "прабългари" или с някои от горните епи-
гони. Освен българи, чуждите хронисти са ни опре-
деляли също като "скити", "мизи", "траки", "хуни",
"уни", "пелазги", "бурджани", "готи", "булхи" (с вари-
ант "буши") и др. Освен това за идентификация на
българите са използвани и племенните имена ка-
то - "оногури" (уногури), "утигури", "кутригури" ("ку-
тии" или "гутии"), "котраги", "уногундури", "купи-бул-
гар", "дучи-булгар", "огхондор-булгар" (българ), "бъл-
гари-хайландури", "чдар-болкар" (чадър-булгар),
"кучи-булгар", "орхон-булгар", "барсили" (варсаци,
берчул, берзити), "хазари", "буртаси" и др.
Според авторката фаина Гримберг, въвеждане-
то на термина "прабългари" и подобните на него, е
направено целенасочено, за да се разцепи българ-
ския суперетнос на множество други по изкуствен
начин. Така Дунавските българи се отделят от Кав-
казките и Волжките българи. Тази схема се допъл-
ва от създаването на цяла серия изкуствени етно-
си като - "татари", "македонци", "мизийци", "тракий-
ци", "шопи", "башкири", "помаци", "балкари", "чува-
ши", "каракачани", "власи", "южни славяни", "каза-
ци", "гагаузи", "мишари", "хайна", "нукратлийци"
("сребърни българи"), "покръстени" (в Сибир), "теп-
тяри", "българи-тамтайци", "родопчани", "славяно-
говорещи елинизирани траки", "астраханци", "осе-
тинци", "чеченци" и др. Всички те са български на-
родностни групи, но внушението е, че са различни
етноси!
В това отношение най-големи прегрешения има
комунистът акад. Димитър Ангелов, който в капи-
талния си труд "Образуване на българската народ-
ност" (2) се опитва да ни внуши, че всъщност дунав-
ските българи са някаква механична смес от над 100
етноса, и че всеки който е минал през Балканския
полуостров си е хвърлял семето и за това сме ста-
нали "куче-марка" (т.е. нещо като "помияри")!
На тази провокация и фалшификация на българ-
ската история, достойно и аргументирано беше от-
говорено от покойния Димитър Съсълов (53), който
обори всичките твърдения на академика и го зак-
лейми за вечни времена, като фалшификатор на
българската история! Към това мога само да доба-
вя, че истинските помияри които са газили по зе-
мята ни българска, най-често са си оставяли кости-
те тука, а не семето и позорно са били ритани в
задниците от българския ботуш!...
Във връзка с етническите инсинуации е много
важна ролята на медицинската антропология. След
1944 г. тази наука беше изцяло подчинена на кому-
нистическата върхушка и всеки, който се опиташе
да отстоява истината биваше изпращан или в зат-
вора или му се отнемаше правото да упражнява
професията си. Дори такива корифеи като акад.
Методи Попов биваха принуждавани да сътрудни-
чат и да прокарват комунистическите теории в на-
уката.
Неотдавна, един такъв "академик- историк" на
въпроса ми как навремето (преди 1989 г.) се е пи-
шела българската история ми отговори - "Пишехме
каквото ни наредят отгоре"!...
Медицинската антропология е точна наука и за
това фалшификаторите използваха различни при-
йоми за да променят данните при изследванията.
Измислиха например, че траките и славяните били
погребвани предимно чрез трупоизгаряне и затова
липсвал костен материал, което не е вярно. Въведо-
ха отречената методика на проф. Герасимов за въз-
становяване на черепа и главата (чертите на лице-
то), при която всеки череп може да се превърне в
монголоид или в каквото си щете, с малко повече
напластяване на пластилин на съответните места.
Между впрочем през тоталитарния период са
извършвани и истински проучвания, които показ-
ват, че делът на славяните в съвременния българс-
ки народ е едва 12-15%. Естествено тези изследва-
ния са дълбоко засекретени (56). Тези факти са
очевидни за всеки един професионалист. Те обаче
не попречиха на проф. д.м.н. Йордан Йорданов
преди две години да обяви, че - "спорът славяни ли
сме или прабългари е излишен" (79). Въпросният
професор отново ни пробутва теориите за "етни-
ческа пъстрота" и "получила се метисация, 6 която
от антропологична гледна точка доминират беле-
зите на европеидните антропологични типове" и
преповтаря шаблоните останали от близкото ни
минало. Човекът просто не може да избяга от кому-
нистическата си закваска. Като ловък манипула-
тор проф. Йорданов се опитва да се скрие зад
тежки научни термини, но така или иначе онова,
което е писал в едни други времена е останало (6)
- доклади от симпозиуми, конгреси, научни трудове
и статии във в. "Работническо дело". Той лесно мо-
же да бъде разобличен от всеки необременен спе-
циалист. Друг е въпросът, че този фалшив профе-
сор продължава да оглавява "Института по антро-
пология и морфология" към БАН и да тероризира
подчинените си с тоталитарен садизъм и липса на
научен морал. Май му е време да се маха оттам!...
На такива трябва да бъдат отнемани и академични-
те титли, за назидание на идните поколения!
Чест похват на фалшификаторите е при превод
на текстове да се спестяват някои пасажи или да
се "редактират" изворите. Гърците, например, ос-
вен че са унищожавали български книги, са прила-
гали и друга тактика. Някои ценни български съчи-
нения са били преписвани първо на гръцки език и
след това оригиналите са били изгаряни. През
средновековието, особено по време на византийс-
кото владичество, много български автори са пи-
шели и творили на гръцки език. След съответната
"редакция" гърците са представяли всички тези
произведения като гръцки творби. Тук можем да
споменем например хрониста Йоан Цеца и учения
енциклопедист Йоан Продромос (Предтеча), които
се представят за гърци, а те са българи.
Българските преводачи от по-ново време (1944-
89 г.) също са "редактирали" съответните текстове,
в някои случаи драстично променящи смисъла на
казаното.
Изхождайки от горното, нашият изследовател
Димитър Табаков в статията "Историята на бълга-
рите в ръцете на славяно-маниаците" (88) разобли-
чи като фалшификатори на българската история
цяла група такива лица, сред които - акад. Иван
Дуйчев, Д. Дечев, Любомир Йончев, Станимир
Лишев, Михаил Войнов, Р. Григорова - Златано-
ва, Т. Цанкова - Петкова, П. Тивчев, проф. Васил-
ка Тъпкова - Заимова*. В заключение Табаков оп-
ределя проф. Василка Тъпкова - Заимова* като
"една от най-наглите славяно-маниачки" и фалши-
фикаторки на българската история и призовава
БАН да отнеме на всички горни лица академичните
титли. Това обаче едва ли ще стане скоро, тъй като
и БАН е окупиран от "еничари" и ръководители с
чуждо етническо самосъзнание!...
При преводите и трактовките Хунската империя
и Българската империя, както и държавата Стара
Велика България се представят от "редакторите"
(разбирай комунистическите цензори) като "Хунс-
ки съюз", "Първа българска държава", "племенен
съюз Стара Велика България". Книгата на лорд
Стивьн Рънсиман е преведена на български съот-
ветно като "Първата българска държава", незави-
симо, че на английски изрично е употребен израза
"империя".
Езиковият проблем и писмеността също са
предпочитан обект за фалшификация и спекулатив-
ни манипулации. За да се подправи същността на
делото на светите братя Кирил и Методий (обявени
от църквата за светци и покровители на Европа)
бяха въведени термини като - "черковно-славянски
език", "старо-славянски", "славяно-български",
"българо-славянски", "славянски език", "славянска
азбука", "книжовно-славянски език", и други таки-
ва, които да въвеждат изследователите в заблуж-
дение. В същност във всички тези случаи става
въпрос за "старобългарски език" и писменост, кое-
то е признато от повечето познавачи на проблема.
Древните българи са разполагали с писменост
още пр.Хр. (54, 55) и според някои изследователи,
като например Димитър Съсълов и арх.Слави Дон-
чев, те идват на Балканите с богата писмена тради-
ция и няколко азбуки, които по-късно биват транс-
формирани в "глаголица" и "кирилица". Руйното
писмо обаче също се запазва в рабошите-календа-
ри и тамгите чак до XIX век. Кирил и Методий и тех-
ните ученици не създават "славянска азбука", а
"старобългарска" и като такава тя се налага в реди-
ца славянски народи и най-вече в Русия. Доказан
факт е, че до края на XIX век Русия е била двуезич-
на - използвали са се простонародния руски език
и книжовния старобългарски. Ето откъде идва вли-
янието и сходствата между българския и руския
език. То е от българския към руския, а не обратно-
то. Същото важи и за останалите страни, които са
били под влиянието на старобългарския език.
Дълги години цяла плеяда учени се надпревар-
ват да ни убеждават, че езика на древните българи
бил изчезнал, защото "се претопил в славянското
море". И къде е това "славянско море" след като ус-
тановяваме, че антропологически славянски черти
притежават едва 15% от съвременните българи (56).
В допълнение на това имаме сериозни данни, че
големи групи българи са населявали Балканския
полуостров и Мала Азия още пр.Хр. Векове преди
кан Аспарух, Мизия се е наричала България и това
е отразено в географската карта на Св. Йероним
(331-420 г.), който е ползвал още по-стари данни от
картите на Евсевий (270-338 г.). "Анонимният РаВен-
ски Космограф" (375-376 г.) потвърждава, че на юг
от р. Дунав (в Мизия, Тракия и Македония) от веко-
ве "само българи живеят" (38)!!!...
Има доказателства също, че кан Аспарух е до-
шъл отсам Дунава с не по-малко от 800 хиляди ду-
ши, за да освободи българите от византийско иго!
Някои от тези доказателства (каменна плоча с над-
пис от Плиска) бяха унищожени от руски учени! То-
ва даде възможност на българските им слуги и
клакьори да говорят за "езикови остатъци и език на
първобългарите" (5) и че в съвременния български
език били останали едва десетина думи от този на
древните българи. Петър Добрев (41) дори обясня-
ва в захлас как бил разчел и разгадал "езика на Ас-
паруховите българи" с изсмукани от пръстите си
доказателства!... Същото прави и Веселин Бешев-
лиев (5).
Истина ,е, че старобългарския език (езика на
древните българи) се е променял през вековете, но
не и дотолкова, че чак "да изчезне". Достатъчно е
да отворим някои енциклопедии и речници от ми-
налия век, етимологичния речник на Кузман Шап-
карев, речникът за редки и остарели думи на БАН,
да се поразходим из провинцията и в Македония
за да разберем, че нищо не е изчезнало. Ако нещо
е изчезнало то е съвестта и морала на някои бъл-
гарски учени и "историци". Отродяването и нацио-
налният нихилизъм на някои "космополити" от дру-
гата страна, доведоха до абсурди, като например
да се твърди, че Кирил и Методий "не били българи,
а византийски шпиони". Ако развием тази мисъл -
вероятно са шпионирали за да ни вземат азбука-
та?! Това просто няма да го коментирам - облъче-
ните от Чернобил са много, а за психопатите-поли-
толози и социолози си има специални заведения!..
Важен въпрос е ранното покръстване на бълга-
рите в Христовата вяра, което е умело прикривано
и заобикаляно от редица автори, за сметка на нат-
рапеното вторично покръстване при цар Борис I
(852-889 г.) Този въпрос е детайлно разработен от
д-р Тачо Тачев (54), проф. д-р Ганчо Ценов (25) и
д-р Илия Илиев (86), и може би трябва да бъде раз-
гледан и коментиран отделно в светлината на пра-
вославния канон. Така или иначе това е работа за
една отделна студия или монография.
Унищожаването на старобългарските истори-
чески книги е факт, който под давлението на гърци-
те и папата започва още в IX век. По-късно през
турското робство от България са изнесени над 3000
ценни ръкописа, голяма част от които сега се нами-
рат в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и
във Ватикана.
По времето на гръцките фанариоти започва и ед-
но систематично унищожение на български книги
(главно исторически). Известни са стотици такива
сведения, но тук ще споменем само някои от тях -
1. В 1825 г. в манастира "Зограф" (в Атон) са изго-
рени български ръкописи в пещта за печене на хляб
(изпечена бил цяла фурна хляб с тези "подпалки");
2. В Атон отново става масово горене на българ-
ски древни книги (пергаменти);
3. В манастира "Св.Наум" на Охридското езеро
гръцкият игумен Дионисий (анадолски грък) изго-
рил всички български книги;
4. В 1840 г. шуменският епископ (грък), освещавай-
ки църквата в с.Въча, заповядал да хвърлят ръкопис-
ните български книги в една яма на гробищата;
5. В 1825 г.по заповед на гръцкия митрополит
Иларион Критски, фанариотско аутодафе изгаря
скритите книги на Търновската патриаршеска биб-
лиотека;
С подобни действия се унищожават целенасо-
чено най-ценните книги и библиотеки. Това по-къс-
но дава предпоставки за поголовно фалшифицира-
не на най-ранната българска история от гърците,
които злобно подхвърляли - "Ха, вие българите не си
знаете историята и не знаете, че сте най-дреВните
на Балканите. Сега не можете и да го докажете..."
Гърците не са единствените, които са действали
по този начин. Руските евреи са другата напаст, ко-
ято осакати историята ни. По заповед на болше-
вишкото Политбюро, във Волжка България бяха
унищожени стотици хиляди български книги писани
на арабица (исторически съчинения, трактати, на-
учни книги и всякакви други).
Преди време беше съобщено, че някакъв "пси-
хично болен" бил проникнал уж случайно в книгох-
ранилище в Русия, където се съхранявали старо-
български ръкописи и ги залял с киселина. По-къс-
но пък стана пожар в библиотеката в Санкт Петер-
бург и май пак изгоряха български книги. Има и по-
специални случаи.
На 09.09.1944Г. в България пристига специалният
пълномощник на НКВД (по-късно КГБ) "другаря"
Бачи Зеев* той е натоварен с три задачи от отго-
ворните другари -
1. Да ликвидира министрите, регентите и депу-
татите от Народното събрание.
2. Да събере и унищожи старобългарски книги
на глаголица, исторически книги и религиозна ли-
тература в това число и книгите и беседите на Пе-
тър Дънов.
3. Да ликвидира духовния Учител Петър Дънов и
да репресира последователите му.
Бачи Зеев* успешно се справя с функциите си
.на палач. Той организира ликвидирането на прави-
телството и депутатите на България (с две картеч-
ници в една изровена от бомбите яма на Централ-
ни гробища в Орландовци); организира унищожа-
ването на осем вагона старобългарска литература,
но не успява да убие Петър Дънов (заб. в третото
пророчество на фатима се казва - "Да се Внимава да
не бъде убит един епископ В бяло от България!").
Дънов, предусещайки края, сам взима решение да
напусне физическото си тяло и за да предпази
българите от лоша карма!...
По-късно "другарите" от КДС и МВР по указания
от Москва провеждат няколко кампании по унищо-
жаване и претопяване на стари редки и по-нови
„неудобни" български и други книги.
Българската история се унищожава не само тук,
но и на други места. В Китай, например, по сведе-
ния на френски археолог работил там, по заповед
на китайските власти са унищожени изключително
ценни бронзови съдове с надписи и предмети от
династиите Джоу(Х1 в. -221 г. пр, Хр.) и Цин (221-207
г. пр. Хр.). Това е било направено съвсем наскоро,
тъй като тези находки са свързани с хуните и „про-
тиворечали на официалната китайска история". По
същата причина, от години се бави и отварянето на
огромната гробница на първия китайски импера-
тор Цин Ши Хуан Ди, за когото се счита, че е от хун-
ски произход (китайците го считали за "варварин)".
По ирония на съдбата, той също е горил книги и фи-
лософски съчинения, само че китайски.
В руските и украински музеи правени в тотали-
тарно време има хиляди старобългарски находки и
съкровища, които умишлено не се определят етни-
чески, а носят безличния и обиден етикет - "кочев-
ь/е" (номади, чергари), който въобще не отговаря на
историческата истина.
От Афганистан руските археолози разграбиха
съкровищата на Кушанската империя, която беше
създадена от българи, със столица Балкх и владе-
тели от древния български род Дуло. Тези съкрови-
ща и до сега стоят в сандъци в подземията на Ер-
митажа и едва ли скоро ще излязат на бял свят.
Пак в Афганистан, американските бомбарди-
ровки и "хуманитарни операции" доунищожиха от
българското наследство онова, което не успяха
руснаците и талибаните!...
ЗАЩО ТРАКИТЕ "ИЗЧЕЗНАХА"
ОТ УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?
Този въпрос е много уместен, като се имат пред-
вид най-новите открития на тракийски гробници, мо-
гили, храмове, градове и антични съкровища в това
число и тракийска писменост, новите открития за
Потопа в Черно море преди 7600 години и т.н.
Преди да .изчезнат от учебниците, траките "из-
чезнаха" от историята. Така се процедираше с неу-
добните от политическа гледна точка народи и те
съгласно ленинско-марксистко-сталинските кон-
цепции "изчезваха" от историята. Тази руска тео-
рия за "изчезналите" народи беше разработена от-
давна. Първо народите изчезваха теоретически
(на книга), а след това и физически по сталинския
принцип - "Има народ - има проблем, няма народ -
няма проблем". В по-ново време проводници на та-
зи теория в Русия са - С. А. Плетнева, П. И. Пучков,
Д. В. Шелов, В. В. Седов, Г. Е. Афанасиев, И.
Зрдели и някои други (91). Естествено сред "изчез-
налите" народи на първо място са тези с български
произход или генетически свързани с българите -
скити, буртаси, хазари, половци (кумани), хуни, пе-
ченеги (баджанаци), анти и авари.
Траките трябваше да "изчезнат", защото това
влизаше в противоречие на изгражданата геополи-
тическа ос - Москва-Белград-Атина. За да се заси-
лят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита
истината за древната история на България и тра-
кийската култура, която беше на по-високо стъпало
от гръцката. Трябваше също да бъдат заличени и
древните връзки между траки и българи, по този
начин се отваряше дупка в българската история и
даваше основание да се твърди, че днешните бъл-
гари (в това число и македонците) нямат нищо об-
що с античното население на Балканския полуост-
ров - една опашата лъжа!
Траките според Херодот били най-многоброй-
ния народ на земята след индийците, обаче автори
като проф. Велизар Велков (1), проф. Василка
Тъпкова-Заимова* (1) и особено акад. Димитър
Ангелов (2) се опитват да ни убедят, че през Римс-
ката епоха те били - "романизирани и елинизира-
ни"; "етническото им съзнание било променено";
"траките се претопили"; "провинциите Долна Ми-
зия, Тракия и Македония пострадали от нашествия
и се обезлюдили"; "на Балканите станали големи
етнически промени до идването на славяните IV-
Ув."; "в пограничните провинции по долното тече-
ние на Дунав населението било силно варваризи-
рано"; "траките били подложени на асимилационни
процеси"; "антропологическата и биологична пъст-
рота сред тракийския свят се увеличава"; и т.н.
Според акад. Димитър Ангелов през Римското и
Византийско владичество траките почти изчезнали
под влияние на неблагоприятни фактори - чести
войни, варварски нашествия, опустошителни епи-
демии, отвличания в робство, емиграции, претопя-
ване, асимилация и т.н. Въобще траките започват
да се "изпарявали да "изчезват", защото така са
наредили отгоре!
Тази политика на заличаване на важни раздели
от българската история се следва не само от руски
и български автори, но също и от редица чужди ав-
тори - гърци, французи - франсоа Шаму (23) и др.
В редица исторически атласи и учебници издавани
в чужбина почти нищо не се споменава за траките
и те почти винаги са изместени от изкуствено до-
миниращата и яко фалшифицирана и напомпана
(напудрена) гръцка история. Избягва се да се гово-
ри за предгръцкото население трако-пелазги, и че
гръцките ахейски и дорийски племена се появяват
като пришълци на Балканите едва в края на II хиля-
долетие пр.Хр.
Голяма част от културата и цивилизацията на
елините по същество е заимствана от Тракия и
Крит. Траките и пелазгите са имали писменост да-
леч преди да се появи гръцката писменост. Орфей,
Евмолп, Дионис, Омир, Демокрит, Аристотел,
Езоп, Тукидит и много други са с тракийски произ-
ход, но навсякъде гърците са ги обсебили и ги пред-
ставят като гърци!
фалшификациите на тракийското наследство,
пренасящи се и върху древната българска история,
започват още при многобройните "редактирания" и
преписи на Омировия епос (13, 14). Още там се
прави нагъл опит да се прикрият много факти и об-
стоятелства от древната история на Балканския
полуостров, които обаче през последните години
бяха изнесени на бял свят (14, 18,19).
Това, че траките и древните македонци (трако-
илирийци) били "изчезнали" през античността и ня-
мали нищо общо с българите, продължава да се ти-
ражира и днес. Божидар Димитров в книгите си
„Десетте лъжи на Македонизма" (34) и „Българите
и Александър Македонски" (33) твърди, че древните
македонци били „гръцко племе" и че нямали нищо
общо със съвременните македонци. Той дори
адмирира разрушителната теза на еврокомисари-
те, според която поради тази причина „Македония
трябва да се откаже или от името си или от
историята си"!... Тук вече и слепите би трябвало
да прогледнат и да разберат за какво става
въпрос.
Друг пример от същия автор показва с какво
точно се занимава той, пускайки дезинформации в
публичното пространство. В книгата си „Десетте
лъжи на Македонизма", Димитров дава копие от
български надпис на цар Самуил, в който има
пасаж, определящ цар Самуил като „цар на
Българи и Ромеи". Надписа е открит през 1997 г. на
каменна плоча в българска църква на територията
на Гърция. Той е изпратен като снимков материал
и реплика от гръцки граждани от български
произход до Божидар Димитров. Първоначално
Божидар Димитров обяви надписа за фалшив в
една публикация във в. „Македония" а след това се
отметна и каза, че е оригинален. Междувременно
гръцките власти откриха надписа и го
унищожиха!... Същия Божидар Димитров се обяви
и категорично против експедициите на проф. Петко
Димитров (БАН) и проф. Робърт Балард за търсене
на следи от библейския потоп в Черно море и
предпотопните селища по нашата стара брегова
линия. Въпреки заявените цели на експедицията,
Божидар Димитров ги обвини, че под предлог че
търсят „потъналия Ноев ковчег", всъщност правят
проучвания за нефт. Явно Божидар Димитров
като виден комунист не е чел „Библията" и затова
не знае, че Ноевият ковчег не е потънал! Самият
професор Балард обяви награда от 10 милиона
долара ако някой го открие. Нека не забравяме, че
все пак проф. Балард откри кораба „Титаник" и е
човек, който се занимава със сериозна наука за
разлика от Божидар Димитров, който впрегна
историческата наука и археологията в служба на
ДС, БКП/БСП и собствения си джоб!...
КОМУНИСТИЧЕСКИ ФАЛШИФИКАТОРИ,
ТОТАЛИТАРНИ ЦЕНЗОРИ И "ИСТОРИЦИ"
В ПЕРИОДА 1944-89Г.
След 1944 г. идеологията и политиката трайно
се настаниха в българската историография. Това
грубо погазване на научните принципи донесе ог-
ромни беди за българската история и тя беше оса-
катена по един вандалски начин. Ето какво пише
по този въпрос историка Стефан Чурешки - "...Анти-
научната същност на марксизма и присъщата на
логиката му омраза към способните и умни хора до-
веде до насилие както над знанието за историята,
така и над самите учени... На мястото на старите
аристократични професори и доценти, 6 универси-
тета дойдоха полуграмотни партийни деятели
и/или просто лумпени, изучавали историята и фило-
софията в шумкарската си кариера... Освен това
новоизлюпените "учени" с партиен стаж и кръжоч-
на грамотност ползваха преките наставления на
съветски историци и философи, които от своя
страна бяха много добре подготвени фактологи-
чески, но бяха непочтени и превратни в тълковно-
то изложение на историческото знание. Така в бъл-
гарската наука се стигна до страхотно псевдона-
учно и партийно съчетание, унищожаващо както
качеството на непосредственото знание, така и
морала в науката. А за някаква духовност и дума не
може да става". (20)
По-нататък става ясно, че фактическият идеолог
на марксизацията в България е Рубен Аврамов
Леви* (Директор на обединената школа на Комин-
терна в Москва 1941-43 г., секретар на ЦК на БКП -
1950 г., председател на Комитета за наука, изкуст-
во и култура и министър на културата -1952-57 г.).
Под негово давление и това на Васил Коларов,
конкретни надзорници и ръководители на история-
та стават Туше Влахов и Тодор Павлов.
При прегледа на документи и архиви (20, 65, 22,8)
прави впечатление появата на специфични еврейс-
ки имена в българската историческа наука след
1944 г. като - Рубен Аврамов Леви*, Леон Соло-
монов Асланов*, Ели Хаим Ешкенази*, Жак На-
тан Примо*, Берта Якова Калаора*, Давид Буко
Коен*, Исак Самуилов*, Ана фаденхехт*, Давид
Беневенисти*, Давид Соломон Елазар*, Клара
Йосиф Пинкас*, Самуел франсес*, Димитрина
Митова Джонова*, Ашер Ханакел*, Домна Крис-
тин*, фидел Барух*, Роберт Меламед*, Ребека
Клейтман*, Жак Рафаел Ескенази* и др., всички
яростни активисти и идеолози на БКП!
Тези "български историци" пишеха нашата ис-
тория и затова тя беше не само осакатена, но и
опорочена! Механизмите по които ставаше това
в общи линии са обобщени в книгата на Стефан
Чурешки (20). Авторът се спира и върху някои кон-
кретни нови гимназиални учебници (за IX, Х и XI
клас), като анализира и критикува техните авто-
ри, които продължават да се носят по инерцията
и шаблоните, очертани по заповед от Москва и
кой знае от къде другаде, от комунистите - "исто-
рици" с чуждоземни имена! Във връзка с горното
са критикувани историците - проф. Андрей Пан-
тев, гл.ас. Борислав Гаврилов, проф. д-р Милен
Семков, Иван Колев и Димитър Тафков.
фалшификациите на българската история след
1944 г. свързани с идеологиятау рефлектират по
най-различен начин. Много се спори например
дали преди 1944 г. в България е имало фашизъм.
Комунистическите "историци" са категорични за
това и дори залепят съответния етикет "монархо-
фашизъм"! фашизъм обаче е имало в Италия по
времето на Бенито Мусолини - Дуче*. Думата
идва от латинското "фашио" (сноп пръчки завърза-
ни заедно с ликторската секира, като символ на
единството и правосъдието в римските легиони).
В България фашизъм преди 1944 г. не е имало. Ако
твърдим обратното, твърде вероятно е да се ока-
же, че "първия фашист" може да е бил кан Кубрат,
тъй като именно той дава завета за единство на
синовете си със снопа пръчки. Този завет и досе-
га стои изписан на фасадата на Народното събра-
ние и в герба на България!...
Във връзка с това съм по-склонен да приема,
че нещо подобно на "фашизъм" имаше в тотали-
тарния период (1944-89 г.). Точно за това беше и
забранена книгата на бившия президент д-р
Жельо Желев {"фашизмът") за появата на извес-
тни аналогии между "фашизъм" и "комунизъм" (то-
талитаризъм). В днешно време някои прибавят
към тези категории и "глобализма" ("Новия свето-
вен ред " или "Рах Атепсапа")!...
Но да се върнем пак към българската исто-
рия. Неотдавна г-н Алберт Бенбасат** в статия-
та си "Цензурата - анатомия и начин на употре-
ба" (в. "Про&Анти" 24-31.05.2001 г.) се жалваше,
че през тоталитаризма в България имало цензу-
ра. Правилно, г-н Бенбасат, имаше цензура и се-
га я има благодарение на вашите хора! Затова
учениците и студентите не знаят съставите на
т.нар. "Народен съд" и кой точно изтреби българ-
ската интелигенция след 1944 г.! Не знаят и че
главните съветници на комунистическия дикта-
тор Тодор Живков бяха все хора от вашата чер-
га, като - Нико Мойсей Яхнел*, Жак Натан При-
мо*, Пепо Менахем Коен*, Исак Соломон Па-
си*, Нансен Бехар*, полк. Валери Таджер*,
Леон фабрикант*, Соломон франсез* и др. За
да се прикрият тези факти сега някои искат да се
закрие Комисията по досиетата. Интересно е, че
две от темите по които тя искаше да работи са -
"Изграждането и дейността на КДС и МВР в пе-
риода 1944-48 г." и "ДС и българската историчес-
ка наука". Както казва народът - "Де го чукаш, де
се пука".
Копи и пейст от сп. АВИ-ТОХОЛ, кн. 20, 2002 г. (библиографията не е копирана)
(Продължава в кн. 21)
|
ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
