|
(или за ползата от демокрацията)
На 7 декември 1941 Япония предприема масирано нападение над американския военноморски флот , лежащ на котва в Пърл Харбър (Хавайските острови ) . На 8 декември САЩ и Англия обявяват война на Япония. На 11 декември Германия и Италия се включват във войната на страната на Япония. Един ден по-късно на 12 декември германският посланник в България Бекерле и италианският Мажистрати се явяват пред българския външен министър Иван Попов и му предават “едно съобщение , според което се очаква всички държави , присъединили се към Тристранния пакт по силата на член 3 от пакта , да скъсат дипломатическите си отношения със САЩ и да обявят положение на война както по отношение на тях, така и по отношение на съюзницата им Англия”(Богдан Филов ”Дневник” , София, 1990). На 13 декември 1941 година България обявява война на САЩ и Англия.
Реакцията на българското правителство е нетипично светкавична . За един ден малката и бедна балканска страна решава да обяви война на две от великите сили на света . Самите велики сили обаче нямат желание да воюват с България. На 6 декември Англия обявява война на Финландия, Унгария и Румъния заради активното им участие във войната на страната на Германия , но в тази нота нищо не се казва за България . Ясно е че британското правителство проявява разбиране за положението в което се е оказала България и така насърчава българските управници да не са твърде усърдни в помощта си за страните от хитлериската коалиция .
Въпросителните около този акт се увеличават и от българския посланник в Германия Първан Драганов. В телеграма номер 314 той отправя запитване до българското правителство за какъв дявол се бутаме между шамарите когато не сме задължени юридически по клаузите на Тристранния пакт да обявяваме война на САЩ и Англия. Първан Драганов не е случаен човек , дванадесет години той е флигел-адютант на цар Борис и се ползува с пълното му доверие. В Берлин е отдавна - първоначално като военен аташе а после и като посланник и ако има някой , който е наясно с възможността да се откопчим от неприятните задължения по Тристранни пакт , това е Първан Драганов. Затова възниква въпросът кой и защо пренебрегва внушенията на британското правителство и предупрежденията на Първан Драганов? Кой и защо за един ден взе фаталното за България решение да обявим война на Америка и Англия.
Да видим първо кой в България взема важните политически решения? След краха на на управлението на деветнадесетомайските превратаджии от 1934 година на българския политически небосклон окончателно изгрява звездата на цар Борис III . Овладял размирната армия , недопуснал реално възстановяването на политическите партии , забранени от военните по време на преврата и ползуващ се с доверието и дори обичта на народа той е безспорният лидер на страната. Това се забелязва дори от чужденците посетили България. Например Карл Клодиус , заместник-началник на Търговско-политическия отдел в германското външно министерство пише в доклада си до външния министър на Райха Рибентроп че “в крайна сметка всичко зависи само от неговото (на царя) мнение” (С.Нойков и В.Русев”Цар Борис III в тайните документи на Третия райх” , София , 1995).
Как обяснява този политически ход самият Борис? За съжаление когато дошло времето на отговорите царят е вече мъртъв . Така наречения “Народен съд” живо се интересува защо е била обявена тази ненужна война . На царската сестра княгиня Евдокия след устен разпит е връчен въпросник от 15 точки , на който тя трябва писменно да отговори . Под номер 8 в този списък фигурира въпросът :”Какво знаете по обявяването на война на Англия и Америка?”(“Съветниците на Цар Борис III” , София , 1993) . Княгинята отговаря:”По обявяването на война на Англия и Америка не зная абсолютно нищо и това събитие узнах по радиото и си рекох:Сега окончателно сме загубени, ще започнат бомбардировки и народът с право ще проклина ония, които докараха това нещастие.След смъртта на Царя и съсипването на София веднъж запитах Кирил кой обяви тази война понеже не допущам Царя да е бил, и той ми каза: и аз бих искал да го зная. Рекох:Севов с германските агенти? Каза: може. Запитах Павел Груев бивш началник на личния кабинет на Царя...Рекох му: Кой обяви война на Англия и Америка? Той ми отговори: Според мен Царят е бил поставен пред свършен факт – министрите подтикнати от гестапо са погодили това.”(“Съветниците...” , С. , 1993)
От обявяването на войната (13.12.1941) до смъртта на Борис (28.08.1943) са минали години , но Евдокия не е намерила време да го пита за това приживе, а се налага да се обръща към княз Кирил или към Павел Груев за отговор. Освен това архитект Севов (дребен агент на Гестапо) едва ли е фигура от такава величина, че да уреди обявяването война на великите сили. Другите , обвинени за деянието от княгинята , са министрите от кабинета на Богдан Филов. Същото обвинение издига пред Народния съд и друг приближен на монарха - Любомир Лулчев , нарочен за таен съветник на Борис. В показанията си той изтъква:”Каза ми също (царят), че бил в Кричим, когато научил за обявяването на войната и веднага се върнал в София и че им казал . . . на Филов и Попов: - Вие трябваше да се съпротивлявате, да ви скъсат гащите и тогава да ви онождат, а вие сами сте ги смъкнали, че и вазелин сте им дали.” Това да ви прилича на възмущение на ръководител от погрешното решение на подчинените си? На мен повече ми напомня караница на режисьор за бездарната игра на актьорите.
Излиза че цар Борис задочно , чрез своите приближени твърди , че е подведен от министър-председателя Богдан Филов и външния министър Иван Попов за фаталното решение и че не е бил в София когато е взето. Но тук възникава въпросът: Какво прави държавния глава в Кричим в това съдбовно време? Според дневника на Филов те са имали среща на 9 декември за да си говорят за срещата на Борис с фелдмаршал Лист. Много интересно - на 7 декември САЩ, най-развитата индустриална държава се включва във войната срещу страните от хитлериската коалиция където е и България , а цар Борис, след като обсъжда с премиера приоритетния въпрос за недостойното поведение на германските войници , които харчели много български левове и засилвали инфлацията , зарязва държавата и отива на почивка в Кричим! Положението се усложнява и от факта , че армията също е без ръководство - на 1 декември 1941 г. началник-щабът на българската войска генерал К.Лукаш заедно с началнизите на оперативния, снабдителния и учебния отдел заминават на Източния фронт за да се запознаят с положението там (Г.Вълков ”Парола Унтервелт” , София , 1984). Споменатите офицери с учудване научават след завръщането си , че България е вече във война с половината свят , а тях просто не са ги питали какво може да се очаква от това във военен аспект. Държавният глава или е полудял, или си осигурява алиби за едно престъпление.
Филов и Попов пък са последните хора от политическия елит които могат на своя глава да обявят война на две велики сили. Професор Богдан Филов е археолог с европейска известност , но е едва от 4 години в политиката и за разлика от повечето български политици нама никакъв военен опит.Той дори не е служил войник. Иван Попов е дипломат от кариерата при това маниакално предпазлив. Когато през март 1941 г. германците го викат заедно с Филов във Виена , за да подпише влизането на България в Тристранния пакт , той се преструва на болен , за да не отиде. Това са хората които възпозвайки се от отсъствието на царя за едно денонощие решават да си сложат главата в торбата. Нещо не ми звучи правдоподобно.
П.К.Чинков , който е нещо като говорител на правителството по това време , разказва почти анекдотичен случай в спомените си: “Сега ще чуете нашия коментар” (София,2001г.). На 13 декември разтревожен от слуховете които циркулират из София , той отива в Народното събрание и пита външния министър Иван Попов какво ще предприеме правителството, за да е готов да го коментира. Вместо отговор Попов го пита:
“-Ти какво знаеш?
Казах:
-Едни казват че ще обявим война на САЩ , други разправят , че ще обявим война на САЩ и СССР.Не зная какво да пиша , а няма да имам време да пиша , след като изслушам декларацията на министър-председателя, затова...
Тогава Иван Попов ме прекъсна и. . . ми каза:
-Направи един коментар за единия случай и един – за другия. След като изслушаш декларацията ще прочетеш съответния коментар.”
В дневника си Филов обаче пише че предния ден именно с Попов след среща с цар Борис до два часа след полунощ редактират изказванията си. Защо външният министър така юрка стария си познат от Дирекцията по печата , където работят заедно години? Ами защото самият Попов не е сигурен че представлението няма да се отмени в последния момент , а единственият , който може да направи това е авторът на този водевил цар Борис III.
Да обобщим: цар Борис прави нещо , но се опитва да го представи за дело на други. Следователно той смята това нещо за неправилно дори за престъпно. Изниква въпросът , защо тогава го прави? Може би не може да откаже на германците? Едва ли. Той отказва на самия Хитлер в продължение на години да изпрати български войски на Източния фронт. Отказва на Химлер да изпрати българските евреи в лагерите на смъртта. А да не може да откаже на един бивш полицейски чиновник, какъвто е посланикът Бекерле? Борис е офицер за свръзка с немското командуване на фронат по време на Първата световна война и много добре знае , че тогава влизането на САЩ във войната на страната на Антантата е една от главните причини за капитулацията на Германия. Затова още на 7 декември монархът разбира , че Германия няма вече дори и теоретичен шанс за победа, а България може само да се опита да избере “освободителя” си. Горчивият опит от предишната война подсказва на Борис , че ако ни окупират западните съюзници за династията рискът ще е минимален. Най-много да го накарат да абдикира в полза на сина си, както е направил баща му Фердинанд преди 23 години и да се оттегли в именията им в Германия. Страната обаче ще бъде подложена на убийственни контрибуции и на откъсване на исконни български земи. Ако “освободителят” бъде Червената армия обаче с династията е свършено. Много добре е известна печалната съдба на последния руски цар Николай II и на цялото му семейство.
Въз основа на този анализ цар Борис взема решение да обяви воина на САЩ и Англия , за да могат да ни победят и окупират и в никакъв случай да не се замесва на Източния фронт срещу Русия. Дава главната роля в бъдещото представление на Филов и се оттегля в ловния си дворец в Кричим ни лук ял , ни лук мирисал. Останалото е въпрос на техника. Премиерът свиква министерския съвет и им свежда задачата като изтъква , че така искат германците , а и царят е известен (което си е истина–Филов известява Борис телеграфически). На подбраните от цар Борис министри друго не им и трябва. Те единодушно одобряват предложението за обявяване на войната. На другия ден мнозинството в Народното събрание е по-категорично и решава да приеме декларацията на правителството “с акламации и без разисквания” (Б.Филов ”Дневник” , С. , 1990). Както виждаме гласуването с ръкопляскания не е патент на новото време на НДСВ. Само че тогава са го наричали по-поетично акламации. Цар Борис III е почти доволен. Той няма нищо общо с деянието – има си желязно алиби човекът. Е , главният герой Филов допуска известни слабости. Трябваше да се поопъне на германците , да изкрънка нещо за този ход , а не да се подлага при първо поискване , но главната задача е изпълнена – пътят на западните съюзници за окупирането на България е разчистен и за това ще ги покани царят , когато му дойде времето. Резултатът е катастрофален. Англо-американците не ни окупират, но в края на 1943 и началото на 1944 година сриват със земята София. Убити са 4208 и ранени 4744 българи , разрушени 12000 сгради, материалните щети са за 24 милиарда лева. За англичаните и американците войната си е война , а “символичният” и характер обявен от българските управници възприемат като балканска екзотика. Бедни ми , бедни царю честити нима сериозно си мислил , че Сталин ще се спре пред някаква хартийка? Тогава както е казал шопът: “кам го ручахме жабето”. Тези хиляди убити и ранени тежат на царската съвест и само преждевременната смърт на монарха го освобождава от отговорност. Нататък всичко се знае. Окупира ни Червената армия с всички произтичащи от това последици , от които и до ден днешен не можем да се отърсим.
През 1804 година Наполеон отвлича от Германия и екзекутира напълно аполитичния член на френското кралско семейство - Енгиенския херцог Луи. Аристокрацията на цяла Еврoпа е ужасена от този варварски акт и се обединява срещу него.Тогава наполеоновия външен министър Талейран казва:"Това не беше само престъпление , това беще грешка." За съжаление за грешките на държавниците обикновенно се разплащат народите. Е цар Борис III също щеше да си плати както плати брат му княз Кирил , ако летейки над Европа за среща с Хитлер през лятото на 1943 г.не беше разбрал ужясяващата грешка-престъпление , което беше допуснал. Виждайки Европа и Германия в руини и разбирайки че е само въпрос на време през България да мине същият огнен харман сърцето му не издържа. Да се надяваме , че тогава е мислел повече за България , а не за собствената си и на династията съдба. Той е бил само един обикновен човек поел много повече отговорност , отколкото е можел да понесе. Българското общество, неспособно след Първата световна война да се справи с вътрешните си разногласия , му прехвърля бремето на решенията за бъдещето. Цар Борис безспорно има своите победи и верни решения- като омиротворяването на страната , завръщането на Южна Добруджа в рамките на България и т.н.. Но в крайна сметка ограничаването на гледните точки върху събитията за продължително време до една единственна води до катастрофа. Възгордяването и субективизмът на монарха , липсата в неговото обкръжение на хора които да посочат други пътища и да отстояват своето мнение , са фатални за България. Но това са недостатъци на всяко авторитарно управление. Възлагането на едного да чертае бъдещето на даден народ за кратко време има добри резултати , но за по-продължителен период има печални последици. Затова и диктаторите в Римската република се избирали само за срок от шест месеца и то в изключителни и тежки за страната моменти. В противовес на случилото се ще посоча републиканска Швейцария, която мъдро избягва всички съблазни и капани на Втората световна война.
За съжаление сега сред нашето общество отново битува идеята че много умове са добре , но само един е още по-добре.Аз само ще ви препоръчам да четете историята и ще ви запита: До кога ще настъпваме една и съща мотика? Докато си счупим главите ли?
Демокрацията е много лош начин за управление.За съжаление всички останали са още по-лоши. Уинстън Чърчил
|
Защо цар Борис III обявява война на САЩ и Англия?
