|
Предлагам ви откъс от новата книга на П. Добрев - "Непознатата Древна България".
ЕДНО НЕОЧАКВАНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА НАЙ-РАННИТЕ АРМЕНСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЕВРОПА -ОТКРИТАТА НЕОТДАВНА СТАРИННА ГЕОГРАФКА КАРТА, СЪСТАВЕНА НА БАЗАТА НА ЕДИН НЕИЗВЕСТЕН ДОСКОРО У НАС ПРЕПИС ОТ ГЕОГРАФИЯТА НА ПТОЛЕМЕЙ
Източникът, за който става дума, представлява старинна географска карта на земите край Дунава и северните брегове на Черно море, съставена на базата на един от ранните преписи на географията на Птолемей, съставена около 160 г. сл. Хр. А най-забележителното в тази старинна карта е, че на нея на изток от река Дунав — точно там, където според най-стария български летопис се е намирала някога Старата Велика България, е вписан един непознат от по-старите гръцки и латин ски източници народ, наречен с името БУЛЕНСИИ. Досега никой не е обърнал внимание на тази карта, ето защо наложи се специално да се заемем със споменатите в нея имена.
Особеност на този източник са многобройните имена на древни етноси, завършващи с окончанието — ENSII — специфичен латински завършек, който се среща често при записването на чужди етнически названия в латинския език. От този тип на картата са повече от 10 имена - SALDENSII, ALBOCENSII, PICENSII, COTENSII, SENSII, RHARACENSII, TENSII, DIMENSII, PREDAUENSII, BUREDAENSII, POTULATENSII, а също необичайното и непознато от никой друг източник име CAUCOENSII, което по правилата на латинския език може да се преведе единствено като "племе, произлизащи от CAUCOS — Кавказ" - иначе казано, "кавказци". По всичко личи, че с това особено име кавкоенсии са означени някакви новопоявили се край Дунава преселници от Кавказките планини. А в съседство с този новодошъл и неизвестен на по-старите летописци народ на картата стои и доста прозрачното име COTENSII, което напомня названието на древните КУТИИ — едно известно грузинско племе, от което води името си днешният град Кутаиси. В арменската география "Ашхарацуйц" това племе е посочено като един от народите, които някога са живеели в съседство с преселените в Европа древни българи, свидетелство за което е цитираният по-горе пасаж от "Ашхарацуйц" /"А между българите и морето живеят народите гарши, кути, свани"/. В тази връзка може да се предположи, че с особеното име Буленсии на тази карта е наречен някакъв древен преселнически народ, чието име в своя оригинал е звучало като Бул или Булх. Кой е този народ, не е трудно да си отговорим, защото с името Булхи са били наричани някога древните българи, а и мястото, на което стои на картата латинското название Буленсии, съвпада с района, на който според готския летописец Йорданес някога е имало древни български поселища /"По северните брегове на Черно море — пише той — се простират местоживелищата на българите"/.
Крайният извод, на който навежда тази карта, е, че българите са били познати като народ, обитаващ северните брегове на Черно море още около 160 г., а това на свой ред показва, че те са дошли край Кавказ в някой от предидущите векове — както това личи и от разгледаните по-горе арменски източници. В течение на повече от век плитката версия, че българите на Аспарух са били късно номадско племе от тюркски или хунски произход, пречеше да се оценят по достойнство древните арменски сведения, от които личеше, че българите са били познати на арменците много векове преди да се появят в Европа хунските и тюркски орди. Но ето, че географията на Птолемей позволи да се реабилитират окончателно всички незаслужено пренебрегнати и изкуствено подценени староарменски източници. От нея се вижда, че недоверието към тях е било резултат не на някакви сериозни научни доводи и аргументи, а най-вече на погрешната и приета на юнашко доверие хипотеза, че древните българи са били част от късно появилите се на света тюркски племена. Предоверявайки се на тази хипотеза, авторите на българските учебници по история дълго време мълчаливо заобикаляха всички несъгласуващи се с нея и противоречащи й факти от арменските източници и чрез това изкуствено осакатиха най-стария период от българската история, оставяйки без внимание един огромен период от над десет века, отразен по твърде убедителен начин в древната арменска историография.
Сега, след като тези факти са вече открити, става ясно, че древните българи съвсем погрешно са били отъждествя вани в течение на целия двадесети век с хунските и тюркските народи. Те са дошли в Европа в една много по-ранна епоха, която съвпада по време с преселението на източноиранските /сарматски/ племена, чиито потомци живеят и до днес в долините на Памир и Хиндукуш. И главна заслуга за опазването на тази кардинална историческа истина има древната арменска книжовност в лицето на нейните блестящи представители — М. Хоренаци, Егише и мн. др. Отразявайки многократно появата на българите като народ през ранната сарматска епоха, арменската историческа школа е поставила завинаги една ясна разграничителна линия между древните българи и късните преселници от Средна Азия — хунските и тюркските племена. Това е станало възможно, защото като близки съседи на българите след тяхното заселване в кавказките долини древните арменци са имали много по-ясна представа за тях от отдалечените на хиляди километри от древните българи византийски и латински историци. И понеже степента на познание на арменците по въпроса за древните българи е била значително по-висока от тази в силно отдалечения и емоционално дистанциран от българите гръко-римския свят, станало е така, че арменците единствени от всички древни народи са се произнесли точно и издържано по въпроса за етническия произход на древните българи по времето, когато българската държава на Балканите е била още в своите пелени.
В ранната арменска книжнина има едни прекрасен източник, на който кой знае защо никой не е обърнал внимание досега, може би защото старата арменска книжнина е поначало слабо достъпна на българските изследователи. Става дума за известната в Армения "История на халифите" от вартапет Хевонд, написана през осми век, в която се дава едно извънредно интересно сведение за българите и техния произход наскоро след образуването на България /в средата на осми век/. Според този източник арменският благородник /нахарар/ Тачат постъпил на служба при византийския император Константин Копроним в 752 г. "и му показал своята доблест в страната на сарматите Бул-карк ". Както личи от цитирания пасаж, на държавата, създадена от Аспарух, този високо ерудиран книжовник, увенчан с почетното звание вартапет, е гледал като на страна на сарматите, а следователно и самите българи са били според него не хунска или тюркска орда, а сармати, т. е. част от голямата някога сарматска общност, в която са влизали аланите, масагетите и други стари източноирански народи, преселени в земите край Кавказ. Чрез този незабелязан досега исторически извор древната арменска книжовност ни е оставила един извънредно ценен ключ за разгадаването на произхода на създателите на България. Той е засега единственият ранен източник не само в арменската, но и в цялата световна историография, в който директно е посочен произходът на Аспаруховите българи и е назована конкретно етническата общност, от която те са произлезли като народ. И както добре се вижда от цитирания пасаж, според най-добре осведомените арменски книжовници от осми век древните българи са били не тюркско, или хунско племе, а сарматски народ. Тази разлика между българите и тюрко-монголските народи е посочена и в други ранни арменски източници, като се почне от пасажа в "Ашхарацуйц", в който се съобщава, че българите са били един от старите народи, които някога живеели на запад от Туркестан /а не в самия Туркестан -б.м. П.Д./, и се свърши с пасажа, в който се казва, че на север от Кубан живеят народите тюрки и българи, но в историята на Гевонд за пръв път е посочено не само че българите са се различавали от тюрките, но и какви са били самите българи — според Гевонд те са били част от голямата сарматска общност...
Ако сумираме всички ранни сведения за българите, оставени в арменската книжнина, ще открием, че те се намират в удивителна хармония помежду си. Най-ранният географски труд описва българите като народ, чиято прародина се е намирала сред старите източноирански народи — масагети, саки, согдийци и др., от чиято среда са произлезли преселените в Европа древни сарматски племена. Най-ранната арменска история, написана от Мовсес Хоренаци, разказва за древни преселения на българи към Армения, възникнали през далечния първи век, известен най-вече като епоха на миграциите на сарматските племена. А в най-късния от разгледаните източници — историята на Гевонд, страната на българите е наречена директно "страна на сарматите Бул-карк" - нещо, което стои в пълно съгласие и с "Ашхарацуйц" и с М. Хоренаци и с останалите арменски източници, разгледани по-горе. Блокът от данни за българите в древните арменски източници е удивително хомогенен и монолитен. А от това, че в арменските източници българите се разглеждат като част от появилите се през първи век в Европа сарматски племена, става ясно, че неслучайно в най-стария български летопис Именника е записано, че Старата Велика България е възникнала 515 г. преди преселението на Аспарух, т.е. в 165 г. Сведенията от арменските източници хармонират удивително точно със сведенията в нашия най-стар летопис и е време тази истина да намери по-прако отражение в нашата съвременна историческа книжнина. Затова за всеки любознателен българин, който иска да научи истината за най-древното българско минало в нейния точен и неподправен вид, арменските исторически и географски източници представляват един живителен извор, много по-ценен от всички други извори — и от силно замъглените китайски източници, и от подчертано тенденциозните и недоброжелателни византийски източници, на които дълго време прекалено наивно се доверяваше българската историография. За разлика от ревнивата към своите млади и силни съседи Византия, която е гледала към тях объркано и сърдито от кулата на своето имперско високомерие, древните арменци са се вглеждали в различните народи с очите на обективни и любознателни наблюдатели и затова техните описания представляват висока научна ценност за българската история — много по-висока ценност, отколкото сведенията на който и да е друг народ
"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда!" - Канасювиги Омуртаг
|
Непознатата Древна България
