|
По следите на изгубеното коляно
"И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му Бенони. Но баща му го нарече Вениамини." (Битие, 35:18)
Любопитно е да отбележим тълкуванията, давани на двете имена на най-малкия и любим син на праотеца Яков и красавицата Рахил. Приема се, че Бенони има значението "син на страданието", докато второто - Вениамин, е "син на десницата". Какво влагат тълкувателите в първото име, не е трудно да се отгатне, предвид тежкото раждане и настъпилата при него смърт на майка му. Колкото до второто име, неговото значение е трудно разбираемо, докато не отговорим на въпроса какво е символизирала десницата в представите на древните юдеи. За да сторим обаче това, ще ни бъде необходимо да се запознаем малко по-подробно с живота на този най-малък Израилев син и историята на народа, произлязъл от неговото коляно.
Можем да започнем с акта на раждането му, оказал се фатален за живота на майка му Рахил. Да не забравяме, че той е и единственият от дванадесетте синове на Яков, роден не е в Харан, подобно на братята си, а в благословения от Бога Ханаан, по пътя между Ветил и по-сетнешния Витлеем. Не ни остава нищо друго, освен да гадаем случайно ли са указани имената точно на споменатите две селища, след като векове по-късно именно те се оказват в северните и южните покрайнини на територията, заета от Вениаминовото коляно.
Нека припомним, че в Библията откривахме близо седемдесет названия с корена на българското етническо име. Както и това, че единият от двамата герои с името Билхан, записвано още и като Билган, намираме сред потомците на Вениаминовото коляно. Нещо повече, точно сред Вениаминовото коляно имената, изградени върху корена на българското име, се оказват най-многобройни. Защото тук, наред с името Билхан, откриваме още и имената на Мелхисуа и Мелхола - сина и дъщерята на цар Саул, на Мелех и Мелхисуа - двама от неговите внуци, на Малхама и Мелатия, Фелет и Фалтий.
Известно е, че паметта на Вениамин се чества на 23 декември и това съвсем не е случайно. Единствен неговият народ остава докрай почитател на бог Ваал и не приема монотеизма на Йехова. Вероятно това е истинската причина за дълбокия конфликт между коляното на Вениамин и останалите единадесет колена, довел до неговото отхвърляне, разгром и бягството му, наложило в литературата израза изгубеното коляно.
В Библията тези събития са представени като наказателна война на израилтяните срещу недостойните, но горди вениаминци. Кървавата вендета, довела до изтребването на почти цялото Вениаминово коляно, освен един малък отряд от 600 храбреци, чийто живот е опростен.
И ето ни пред голямата загадка. Поради каква причина първият цар на единната израилева държава е бил избран именно от Вениаминовото коляно? Гива е първата столица на Израил и е на територията на Вениаминовото племе. Защо цар Давид избира за столица на държавата си не някой известен юдейски град, от чието коляно сам той произлиза, а тъкмо Ерусалим - град, обитаван до превземането му от чуждоплеменните иерусейци и разположен в землището на Вениаминовите потомци? Така се изправяме пред пародоксалната на пръв поглед ситуация, при която прокуденото коляно на Вениамин, след като почти е изтребено от съплеменниците си и прогонено и останало само с неколкостотин самотни мъже без жени и без деца, да даде на обединен Израил и първия му цар, и столицата на държавата.
Археологическите успехи с откриването на руините на древния град-държава Мари, разположен в района на Среден Ефрат, и най-вече разчитането на част от 23 600-те глинени плочки с клинописмо наложиха ново преосмисляне на старите библейски текстове. То стана неотложно, след като асиролозите откриха името на библейските вениаминити върху няколко от плочките. Подобен текст гласи дословно: "Послание до моя господар. Това е от Банум, твоя служител. Вчера тръгнах от Мари и прекарах нощта в Зурубан. Всички вениаминити палеха огнени сигнали. От Саманум до Илум-Мулук, от Илум-Мулук до Мислан, всички селища на вениаминитите в областта Терка отговаряха на огнените сигнали."
Доколко това известие от архива на Мари има отношение към Библията, или с други думи, доколко вениаминитите от глинените плочки са идентични с потомците на библейския патриарх Вениамин, се потвърждава от откриването в текстовете от Мари на градове като Нахур, Турахи, Саруги, Пелига и напомнящи ни за Авраамовите родственици Нахор, Тара, Серуга и Пелег (Фалек, Харан и Аран), както и имената Абамрам и Яков-ел, отпращащи ни към Авраам и Яков. Внимание заслужава и името на родственото на вениаминитите племе рабаите, напомнящо ни донякъде за Ребека - жената на Исаак. Така археологията, а не само оживи страрозаветните текстове, показва, че зад имената на праотците стоят исторически засвидетелствани имена на селища, племена и народи, обитавали някога средното течение на Ефрат.
От изброените в рапорта на Банум селища се разбира, че като излиза от центъра Мари, той е нощувал в Зурубан, който е явно само на ден път. Ние не знаем с какво се е придвижвал държавният чиновник и какво разстояние е изминал през първия ден от пътуването си. Разбираме обаче, че изброените селища са в областта на Терка - град, разположен на около 80 км северозападно от Мари, нагоре по течението на Ефрат, наблизо до мястото, където в Ефрат се влива Хабур. Самите разкопки се оказват разпръснати из Падан-Арам - низината на Арам, наричана още Балих или Белих по името на едноименната река. В средата на низината се е намирал някога библейският Харан, кацнал на самия бряг на р.Балих. Малко по-нагоре в низината са открити останките на Нахур - града на Авраамовия брат Нахор.
Разбираме, че селищата на вениаминитите се появяват още в първия ден от пътуването на Банум. Освен това се знае, че те са безпокоели живота на Мари като неспокойни съседи. Известен е и текст от хронологическите таблици, в който се говори за пустинята на вениаминитите, което подсказва, че те са живели в близка пустинна област или в съседство с такава. Тези ориентири ни позволяват да се опитаме да локализираме племето на вениаминитите в западните на Мари пустинни области от Сирийската пустиня, южно от Ефрат.
Всички свидетелства говорят, че това е бил силен, организиран, войнствен, достоен и свободолюбив по нрав народ. Народ, който Светото писание е представило символично като син на десница. С други думи, народ на държавността и властта.
Според краткия текст относно раждането на любимия Яков син, първоначално майка му го кръстила с името Бенони и едва по-късно овдовелият му баща го бе преименувал на Вениамин. Ето защо, ако по времето, когато са били писани плочките на Мари, върху тях е било записано името на вениаминитите, то преди тази епоха те би трябвало да бъдат известни с първоначалното си име. Нещо от рода на бенолити или банонити.
Междупрочем подмяната на името, и по-точно на началното Б с В, подсказва неговата вторична семитизация. Това пък, от своя страна, свидетелства, че най-вероятно става реч за несемитски по произхода си народ, претърпял вторична семитизация, подобно на много други народи от Двуречието, во главе със самите шумери.
А сега нека погледнем на темата от един по-друг ъгъл. През последните години българската историография направи своя нов прочит на отхвърления като анахронизъм анонимен латински хронограф - едно от най-ранните писмени свидетелства, фиксирало българското име в европейската книжнина още в средата на IV в. Става въпрос за втория препис на хронографа, изброяващ родоначалниците и народите, които водят началото си от коляното на Сим, който завършва със знаменателното: "Зиези, от когото са българите." Тук ще си спестим един по-обстоен преглед на писането за българския родоначалник през последните години, което по същество е и любопитно, и ценно. Не можем да подминем обаче с мълчание опита на Д. Димитров за идентифициране на Зиези. Защото той се отказва реално съществувала личност, исторически нашироко засвидетелствана и коментирана в древните хроники, записвани върху глинени плочи.
Първото нещо, което Димитров ни сочи, е името Луггал Заггизи, открил сред владетелите от "Шумерските династически листове". Тук Луггал има значението на титлата цар, а Заггази представлява оригиналния шумерски запис на името Зиези. Той се оказва основател и единствен владетел на третата династия на град Урук (Унаг, Ереч, Енох), царувал през времето между 2750 - 2726 г. пр.Хр. Това става, след като свалил от трона последния владетел от династията на Киш - Урукагина, и преместил столицата на Шумер в Урук.
Завоюването на Шумер започнал още бащата на Зиези и предвожданите от него войски на т.нар. северен агресор, някъде още преди 2755 г. пр.Хр. наложили властта си над Източна Месопотамия. Зиези, като предводител на източното крило на армията, превзел град Урук, а баща му бил провъзгласен от властта в Киш за патеси (бат-иси) на централния шумерски град Ума. Няколко години по-късно, през 2750 - 2749 г. пр.Хр., Зиези, вече наследник на баща си на владетелския престол, предприел фаталния за град Киш поход, разбил войските му, превзел града, заел властта и изпратил Урукагина в изгнание. С това той поставил основите на своето 25-годишно управление и на своята държава, прераснала в първата световна империя. Както свидетелстват древните клинописни надписи, границите на империята му на изток достигнали долината на Инд, на север - Черно море, Кавказ и северните склонове на Иранското плато, а на запад включвали Египет и о.Крит. За своя столица той издигнал град Урук. След четвъртвековното си триумфално царуване властта му била отнета от Саргон Велики - сина на Урукагина. Център на държавата станал град Агуду. С това били поставени основите на Акадската държава. Историята на Шумер навлязла в своя залез.
Д. Димитров открива, че предвожданият от Зиези народ, наричан Хаихия, носи в Индия името Бхил - "хората на лъка", или "лъконосците", и представлява част от могъщия сборен народ на ведическите арийци хаихия. Същите хаихия Л.Уейдъл бе идентифицирал като хухунори и това беше първото свидетелство за хуните (хунорите) по страниците на историята, влезли в нейния фокус именно благодарение на Зиези. Най-интересното е обаче това, че авторът открива следите на индийския народ Бхил и в условията на древен Шумер. В житието на Зиези попадаме отново на народ, наричан "народа на Лъка", или "лъконосците". И това е народът, от който произлиза самия Зиези, известен още и като народа на Бан, където Бан е името на родния град на Зиези, останал досега неразкрит. В надписите от Киш той е наричан "Ордите от Бан" и "северните агресори".
И все пак къде ли се е намирал важният град Бан? Засега предпочитанията го отъждествяват с библейския Харан. Единствено древен Харан в цяла Месопотамия притежавал формата на лък или полумесец. А нали точно оттук произхожда и култът към лунния бог Син? И друго. Харан се е намирал в Северна Месопотамия, а както видяхме, завоевателите на Шумер са били също северен народ. Най-вероятно вениаминити са обитавали район, съседен на Мари, но малко по на северозапад, от южната страна на Ефрат и притоците му Хабур и Балих. Това наистина не съвпада с района на Харан, но се оказва съседен. Тоест библейските вениаминити са заемали район, в който не е изключено да се е намирал и древният Бан.
Сега нека си припомним първоначалния патроним Бенони на народа, станал известен по-късно като вениаминити - потомците на Вениамин. Бан и Бенони - имената очевидно са повече от близки. Географският район - един и същ. Хронологията на събитията съответства на последователността в промяната името на народа, който на границата между III и II хилядолетие пр.Хр., като съседи на Мари, е бил известен с името вениаминити. Векове преди това, по времето на древен Шумер, същият народ е носил за патроним името на Бенони и ние предполагаме, че това е народът на Бан от древните клинописни плочки - народа на българина Зиези. И още нещо, Вениамин някои превеждат на български език като Боян. Като името на алпа-музикант - Боян Имен - бащата на легендарния Иджик - родоначалника на хунобългарите. Кръгът този път се затваря напълно.
Най-интригуващото все пак, поне за нас като българи, си остава, че съвременните разкрития от историята на величавия Шумер подсказват връзката на "народа на Бан" - беноните вениаминити - потомците на любимия Яков син, с нашите деди. Сега вече разбираме причината защо тъкмо във Вениаминовото коляно се откриват най-много примери на потомци, носещи корена на българското име. Защо тъкмо сред внуците му намираме името Билхан? Вече става разбираема причината, поради която вениаминитите единствени от Израилиевите колена, са верни на бог Ваал. И че дават на единната израилска държава първия цар обединител. Защо столиците Гива и Ерусалим се намират в земите пак на Вениаминовото коляно. Защо не другаде, а тъкмо в непосредствено съседство си тече река с показателното име Балих или Белих? Защо пак тук по-късно откриваме народ с името Балхарис.
Общото е българското име. А много вероятно - и българското присъствие.
Д-р СВЕТЛОЗАР ПОПОВ
|
Proizhod
