|
Много пъти, много хора са обяснявали оцеляването на българския народ под 5 вековното турско робство с християнството като главен фактор за това оцеляване. Аз самият също. От известно време обаче си задавам няколко “еретични” въпроса. Ще ми е интересно да чуя мненията ви по повдигната тема.
И така:
Като изключим последните 2-3 десетилетия преди освобождението ни, когато църквата реално развива дейност успявайки, безспорно да обедини българския народ и практически да изиграе основна роля във възраждането и освобождаването му, през останалото време нея я няма. Работата й практически е спряна от наложената чужда власт, изповядваща чужда религия. Самият факт на написването на История славяно-българска от Паисий потвърждава настъпилата липса на църковна просвета, като част от липсата на религиозен живот (все пак приемането на християнството в България е съчетано с въвеждането на азбуката и за българина църквата е ако не преди всичко, то поне наполовина просвета).
Друг момент е ролята на църквата през споменатите няколко десетилетия. Тя наистина възражда българския дух, но вършИ и свърши работа която е неприсъща за една църква. Това беше отново будителска работа в основни линии. На практика църквата играеше роля на държава (българска) в държавата (османската империя). Лишен от държавност за толкова време нашият народ можеше да се възроди единствено чрез църквата. Тя свърши работата на държава, и изпъляваше най-общо казано такива функции до момента на освобождението.
Последваха 70 години свободно вероизповедание и 45 години комунизъм. Днес много хора, казват, че българинът станал безбожник през тези 45 години. Това първо звучи несериозно понеже 45 години е 11 пъти по-кратък срок от пребиваването ни под турско (мюсулманско) иго и ако в края на 5-те века бългъринът не е бил безбожник как така сега? Второ – от приключването на тези 45 години вече минаха изминаха не малко, 12 свободни години (напълно сравним срок с безбожните 45 и предшествалите ги свободни 60) но е факт, че макар да имаше известно връщане към бога то бългъринът продължава да си е безбожник сравнен с много други християнски народи.
Накрая още едно нещо: Българският народен календар. Той няма нищо общо със християнската традиция. Макар църквата да се е опитала да се намести и нагоди в народните обичай и празници факт е, че българският народен календар, традициите, обичате, системата от вярвания, фолклорът са езически.
Ще спомена само Коледа. Дори и в тези най-християнски дни ние си се сурвакаме, кукерстваме, правим редица други неща свързани с преминаването в периода на нарастване на деня (един вид победатат на доброто, светлото, над злото, тъмното) казваме Чевстита Коледа и между другото Честито Рождество. Изобщо българите в това отношение (народния календар) сме като остров сред останалите християнски съседни народи били по турска власт.
И така излиза, че българският народ е оцелял благодарение може би на изключителните си дух, традиции, памет, изграждани векове преди идването му на балканите и дори в Европа от древната си родина в Таримската котловина, но не и на християнството. Или по точно, ползвал е християнството като инструмент за оцеляване, когато му е бил нужен (включително и при приемането му) и си е продължавал да бъде езичник, безбожник, неверник или както щете да го наречем.
Очаквам мненията ви.
|
Християнството ли ни съхрани като народ ?
