|
Хей, 1984, помниш ли твоето възражение срещу моето мнение, че религийте са самозвани "посредници" между Господ и хората (ако приемем, че има Господ) - следователно са делови предприятия с парични и контролни интереси? И че от там най-природно ще следва конкуренция между религийте. Каквато е очебийна в САЩ, примерно. (Тогава аз изразявах мнение по въпроса защо Православието, и Българската Църква по-специфично, не са конкуренто-способни.)
Колкото и откачени да звучат някои (или повечето, или всичките) от моите възгледи - аз не живея във вакум. Не мисля във вакум. Специфично, живея и мисля във - и имам културна връзка със - американските интелектуални развития. Ти не можеше да приемеш моите виждания, че религийте са в конкуренция - защото не ги виждаш като посредници. Моето виждане, както правилно подразбра, прави религийте ДОСТАВЧИЦИ на... господно внимание - което е пакетирано и предложено като продукт. И ти оспорваш това. В което няма нищо нередно; ако всички мислехме еднакво нямаше да има човешка еволюция.
Както често се случва, с доста от моите откачености, току излязло парче от някой по-вещ от мен, но също плуващ в общото за нас културно и интелектуално обкръжение - и ето ги моите възгледи на бял ден, на бяла хартия! Специфично за доставчиците на господно внимание: виж "Атлантическо Месечно" (Atlantic Monthly), брой Февруари 2002, статия "О, Богове!" (Oh, Gods!), от Тоби Лестер (Toby Lester), на страница 37. Статията отбелязва непрестанната еволюция в религиозните предприятия и непрекъснатите промени в религийте, вкл. възникване на нови (от които някои достигат световен мащаб), промените в съществуващите, и пре-наредбата в класация "религия на деня". Професор Родни Старк разказва за неговото родно градче, Джеймстаун, Северна Дакота. Това в дългичък параграф, на страница 43. И когато професорът отчита религиозната класация там за последните 50 години, достига до... "Каквото се е случило е, че хората са сменили етикета. Те са сменили доставчиците." Доставчиците на продукта господно внимание, разбираш.
Ще кажеш, професорът сигурно ръчка в пропагандата, и аз като смукльо от долния край съм засмукал парче от неговите възгледи - и ето, виждам ги - и във великата американска пропагандна система, "приемам чужди възгледи за мои, чрез последствено подтвърждение с пригледно-независим възглед"... Да, ама не! Защото Старк се изказва по тема, която традиционно е табу в САЩ - и хич не е влизала в пропагандната машинария. Конкуренцията между религийте, ако бъде призната публично, ще - да се изненадаме ли! - снижи религийте до доставчици на услуги - и Господ до рекламно понятие. Даже аз ако съм смукльо в американската пропагандна система, няма начин да съм засмукал възглед от Старк - защото възгледи като неговите (и моите) не са били допускани до широката преса поне от както съм в САЩ, значи до-о-ста години. В подтвърдение е появата на статията не в обикновен сведомник, а в списание с доста ограничен обхват читатели - и общо взето неразбираемо или неприятно за широката маса. Читателите на "Атлантическо Месечно", като класа и както и да ги режеш статистично, са доста... да приложа пазарство терминологията... отдръпнати от религиозните продукти. Статия като "О, Богове!" няма да им подейства толкова подривно колкото би подействала върху обикновения човек. Което обяснява защо цензурата (упса! американският патриотичен усет за само-регулация към идейна чистота) допуска такава статия, в това списание.
Пиша това тук, защото религийте са вид човешки отзив към света - и следователно имат историческа основа. Както казва Старк, в отворения пазар за религиозни услуги, институцийте (т.е. доставчиците) често си отиват - но самата религия (като предприятие) остава.
Пак да кажа, за Българската Църква: ако не промени името си от "Източно Православна" на просто и фокусирано "Българска", и не додатва църковните обряди с нещо приятно и понятно за човешката душа, и не поеме обществени функций ПРЯКО полезни на нейните членове за ТОЗИ свят (на другия свят, ако има такъв, Господ ще поеме нещата) - тази църква ще изчезне - и ще бъде заменена с друг доставчик. А конкурентни доставчици, така да се каже, дала Бог!
Интересното е, че Американската Православна Църква (тук заради конкуренцията ще й е доста трудно да се пише просто и фокусирано Американската Църква) отдавна се занимава с въпроса как да промени облика си за да стане по-привлекателна всред другите доставчици и да си подсигури клиенти (с мои думи). Получавам "почетно" вестника на АПЦ, та от там знам. Не съм им дарявал и цент. Но АПЦ проявяват повече внимание към мен - и повече уважение, ако съдя по буквенето на името ми, Георги - от колкото Българската Църква, на която съм член. Българските листовки са адресирани до англо-американеца Джордж и единствено са пращани ако става дума за пари-събиращи църковни функций. Никога за търсене на мнение или обсъждане - за разлика от кореспондецията от АПЦ. (Българските листовки някой път са адресирани до хептем-унизителното англо-саксоняшко "господин и госпожа Георги Ушев" - а нашето венчално свидетелство, от изпращащата църковна сграда, е №1, демек първата венчавка там; богоебаните простаци не знаят, че съпругата ми има свое нейно име?!) Това го пиша за съпоставка между две уж еднакво православни църкви. Ако екстраполираме църковното развитие след 50 години, досети се дали БПЦ или АПЦ ще има членове и ще е жизнена църква, все още конкурираща се на религиозния пазар!
А да свършвам, че ми отиде обедната почивка! Поздрави!Редактирано от Cв. Ckpoмни на 25.01.02 00:54.
|
Кой е сегашния Ви религиозен доставчик? (за 1984)
