Добрине,

Настоявам да проявяваш повече коректност и уважение към събеседниците си във форума, защото иначе качествените събеседници ще го напуснат. Многобройните епитети по отношение на излаганите тези не доказват нищо по същество. СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ НЕ БИ СЕ ДЪРЖАЛ ТАКА, АКО РАЗГОВАРЯШЕ ОЧИ ВИ ОЧИ, А НЕ В АНОНИМНОСТТА НА ИНТЕРНЕТ.

Kakto pravilno si usetil epitetite mi sa nasocheni kam avtorite na vaprosnite tezi a ne kam tezi koito gi prerazkazvat. Podigravatelnia mi ton kam edna ogromna chast ot pisaniata i tezite prosto ne sam v sastojanie da vi go spestja.

Интересно ще ми бъде да изложиш своята теза за историческите процеси и етногенеза в северната и южната степна полоса на Евразия, от началото на нашето летоброене, докъм 950 година. Тогава ще имаме тема за дискусии и върху твоя материал.

Az njamam pravo da izlagam kakvito i da bilo novi tezi. I bez tova broja na tezite otdavna nadmina vsjakakvi vazmozhni granici taka che kometiraneto i korigiraneto na sashtestvuvashtite kam momenta tezi e poveche ot dostatachno za da se reshat problemite okolo Prabulgarite.

При това, убеден съм ще е полезно да спазваме следните правила:
1. Предимство имат мненията на учените, които са работили на терена или с оригинални източници;

Tova avtomatichno eliminira 99.99% ot uchenite. Ne sam ubeden che izobshto shte ostane neshto koeto da komentiarme. Az veche napravih opit da komentiram Rasho Rashev koito e edin ot ostavashtite 0.01% no javno neshto ne se poluchi. Ne go haresahte Vmesto tova komentirame razni izmishljotini na Gumiljev pisani predi sto godini deto njamat nishto obshto sas seriznata nauka.


2. Предимство имат теориите, подкрепени от съществена част от научната общност, пред тези, защитавани от отделни учени, но за всички тях, трябва да говорим с уважение, ЗАЩОТО СА ВИСОКОКВАЛИФИЦИРАН ЧОВЕШКИ ТРУД.

Tuka izobshto ne sam saglasen zashtoto malcinata , които са работили на терена или с оригинални източници sa tochno otdelni ucheni a същественаta част от научната общност spadat kam grupata na prerazkazvachite i prepisvachi na uchebnici i enciklopedii. Taka che da se razdelja nauchnata oblast na mnozinstva i malcinstva e vazmozhno no tova ne dava nikakva garancia za istoricheska dostovernost i obektivnost.

3. Расизмът и теориите за расово превъзходство нямат място в съвременната наука.

Abe kakto vizhdash izglezhda oshte imat

4. Форумът е непрофесионален и на него могат да участват, както професионални историци, така и всеки, който се интересува от темата. Всички изказани мнения показват интерес, независимо от качеството на съдържаната информация и затова не бива да се коментират с обиден тон, дори и да съдържат несъстоятелни виждания или пък спекулации.

Az pak zashtiatavm mnenieto che tona trjabva da saotvetsva tochno na sadarzhanieto i neka ot tuk natatak tova da e pravilo nomer 1.


5. В интерес на всички е да се пише простичко и достъпно.

Сега по същество.

Проблемът за коневъдното стопанство ме занимава от около 20 години. Имам такова и може би съм изминал няколко хиляди километра на кон, във всякакви условия и сезони, включително и дълги преходи с нощуване на открито и с повече животни. Изучил съм природните и стопански условия на степната полоса, които са много различни, а това обуславя и начина на живот на народите в нея.
В монголските степи и полупустини, климатът е изключително сух, а почвата - глинеста или песъчлива. С изключение на поречието на река Онон, където има и горски масиви, навсякъде растат жилави треви, на туфи, чиято листна маса споказва над земята целогодишно, запазвайки известна влажност, дори, когато изглежда пожълтяла и суха. Листата и са твърди и остри, за да издържат на вятъра и да не допускат изпарения. ТАЗИ ТРЕВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ КОСИ И КОГАТО Е ИСУШЕНА, ХРАНИТЕЛНАТА И СТОЙНОСТ Е НЕЗНАЧИТЕЛНА - КАТО НА СЛАМА. Затова, повечето монголски арати нямат възможност да събират сено. Снежната покривка в Монголия е незначителна. При много сухия въздух, ниските температури - средно около - 20 градуса и почвата, която не попива, снегът стои кото топчета стиропор, които вятърът гони свободно. Под него винаги се виждат оголени туфи трева, които конете използват за храна през зимата. Монголският домашен кон е примитивна порода, с височина до 130 см и маса до 320 кг. Живее целогодишно на открито, на табуни около юртите. Подобно е и положението с овцете и камилите.
През зимата, животинското поголовие се съкращава значително. Много животни, особено при овцете, не доживяват до пролетта. Аратите колят слабите животни и така се запасяват с месо. При редките години с обилен снеговалеж, животните измират масово, а това заплашва физическото оцеляване на хората. Стадата винаги пасат на голяма площ - тревата обикновено не е изобилна и трябва да се "преследва". Затова, пастирите, обикновено са на коне, които последователно сменят. Един конен пастир изминава над 80 км. на ден, при това к променливи алюри - с бързо ускоряване и смяна на посоката. ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРАВИ ПЕША. Трудът е толкова тежък, че хората могат да умрат и от изтощение.
Подобно е положението и в сухите степи и полупустините на Средна Азия. Генерал Георги Вазов, който е служил години наред в този регион, в края на 19 век ни е оставил покъртителни спомени за тежкия живот на тамошните номади, които по време на епидемия от антракс са измирали с цели селища, а държавните лекари са забранили на казаците да се доближават до юртите им и така са ги обричали на смърт, дори, когато от там са плачели децата им сред мъртвите си родители.
Затова, конниците от Централна Азия са се хвърляли така неистово към околните страни, защото зад гърба им са плачели умиращите им деца. Така ги и описват европейците - безпощадни хора-скелети, яздещи мършави коне.

Съвсем друго е положението в причерноморските степи. Там почвата е черноземна, валежите винаги са обилни и расте буйна трева. Тя се събира презлятото и стадата се прибират на зимовища. Така добитъкът не намалява съществено през зимата, а сезонът за клане е през есента - когато животните са най-угоени. Стадата са по-многобройни, населението също, а трудът не е така убийствено тежък, защото около зимовищата могат да се сеят фуражни или хранителни култури. През зимата хората са на едно място, а това е важно за взаимопомощта в тежки ситуации. Въпреки това, пастирството и тук винаги се извършва на кон, както и до днес в Австралия, САЩ, а и в някои райони на Испания, Португалия и Унгария. Затова и тези степи са желани от всеки конник.

Тези неща съм ги правил, виждал и чел.

Конното съединение, в състав дивизия - 4000 - 5000 саби, може да извърши дневен преход от 75 до 100 километра. За частите в състав ескадрон - до 200 саби и полк - до 1000 саби - и повече. Конните народи, които тръгват на поход, обикновено поне с по два коня на ездач, могат да извършват преходи от по 120 - 135 км в денонощие, ден след ден (аз съм изминавал с два коня по над 100 км на ден, без особена умора). При тази мобилност, връзките от Източния до западния край на Великата степ се осъществяват достатъчно бързо, а честите военни действия и нетрайните съюзи водят до непрекъснато кръстосване на степта от големи мобилни съединения (тюмен - номинално 10000 саби, но често в много непълен състав), които са осъществявали постоянния военно-политически обмен.
Така, че от закътаните краища на Европа не може да се пише за Великата степ, без да се познават условията на живот, стопанството и създадените от тях обществени форми, а без това, всяко високомерие, продиктувано от "Висока наука" и аналитични способности е неуместно.

Celia tozi ogromen pasazh makar i bez samnenie interesen ne saotvetsva na zabelezhkata i komentara kojto napravih pogore. Osnovnite momenti ot tozi moj komentar bjaha che nomadite ne sa bili tolkova mobilni kolkoto na mnogo hora im se struva s izkljuchenie na vremeto prez koeto organizirat voennite si pohodi i vtoro che osnovna prechka za tjahnoto barzo pridvizhvane sa bili dobitaka, domochadieto i prirodnite uslovia koito sa gi prinuzhdavali zadalzhitelno da usjadat v opredeleni periodi na godinata. Ne mozhah da razbera s koe ot tezi neshta ne si saglasen ta izpisa tolkova mnogo neshta. V kakvo tochno trjabvashe da me ubedish. Argumentite gi priemam no ne mi e jasna tezata...