Мда... златната среда . Ами незнам за мистиката... на мен това ми е много силно и близко, защото силен ми се струва Духа и без него физиката (това, с което се идентифицираш като човек) е нищо - дреха без одушевеност.

Ама и аз "празници" заради самите празници хич не обичам. Дори рождения си ден не искам да празнувам (и да ме знаят изобщо). И то защото сякаш ти се налага някакво поведение задължително, нещо ангажиращо те. Ама ако нямаше национални празници подрастващото поколение хич съвсем пък нищо няма да знае за миналото си... Ценностите ще се диктуват отвън (то по-лесно така де) и вътрешното противоречие спрямо външната действителност, носещо комплексите и всякакви други избиващи несъответствия ще стават все повече, без упорност другаде освен отново вътре и сам. Затова са необходими и то поименни, а не еферията на цяла България (без да му се каже в конкретика кое, аджаба, е достойното). Можеш да усетиш цялото, като го видиш в малкото.

А за аспектите съм се убедила напълно колко са много и то не само в думите, постоянно - всичко го виждаш в аспекти, аспекти... и все се налага да улавяш, защото Истината не е праволинейна (поне тук не се проявява така). Най-малкото в дипломацията като погледнеш какви виртуози трябва да се правят...