|
Много противоречив и интересен момент от българската история е приемането на християнството и славянската писменост от кан Борис. Не случайно тогава той избива много боили, като дори посяга на собствения си син Владимир Расате.
По това време в България има доста вътрешни и външни проблеми. Византия, както винаги е заплаха номер 1, България губи война и територия от хърватите, между основните населения на България, славяни и българи има напрежение, често достигащо до открит конфликт.
Предполага се, че славяните (мръсна продажна паплач), не е била лоялна към България в този тежък за държавата момент, след като техни братя хървати настъпват от запад, Византия купува лоялността им за жълти стотинки и т.н. кан Борис се решава на отчаяна стъпка. Той се опитва да ги приобщи към българската държава. Първия ход, който канът прави е да приеме една обща вяра за българи и славяни, които до този момент са изповядвали различни пагански религии, като по този начин се надява да изкове една нова здрава нация. След дълго лавиране мужду Рим и Константинопол, накрая избърът пада върху източно-православното християнство на Византия.
Изглежда доста от неговите боили на са приели да изповядват омразната византийска религия, а също така да бъдат и един народ с низвергнатите, продажни славяни. Той се справя подобаващо с тези "предатели" на България.
Как ли е разсъждавал канът? Представям си вътрешния конфликт, който го е разкъсвал. Но все пак, той е бил държавник и запазването на държавата силна, е било приоритет. От една страна, да омешаш древен силен народ, като българите, от който Византия е треперела и на който е плащала данък, с паплач, като славяните, които са били потомствени роби и продажници... а от друга, да запазиш БЪЛГАРСКАТА държава и БЪЛГАРСКОТО име. Не му било лесно...
Когато ромеите провождат техни свещеници да водят църковните служби на гръцки език, опасността за суверенитета на държавата се увеличава. Не стига, че българите губят позиции в собствената си държава, но и попадат под влияние на врагът номер 1.
Тогава кан (вече княз) Борис прави втора отчаяна стъпка. Приема славянската писменост и език в богослуженията. По този начин избира от двете злини по-малката, като сигурно се е надявал един ден неговите потомци да го разберат, но не би... те са се пославянчили напълно.
Когато стария княз се оттегля от престола, младият му и горд син Владимир Расате, не може да преглътне тази обида за българския народ: Хем византийска религия, хем славянска писменост, хем омешване на "гъстата кръв с вода". Той се опитва да върне всичко по старому, като за да се подсигури срещу Византия, сключва нов договор с традиционните ни съюзници още от времето на Крум - Алеманите.
Борис (вероятно умопомрачен старец) събира съмишленици (вероятно славяни, защото на дали някой българин би посегнал на своя кан) и сваля и ослепява собствения си син.
Тогава на престола се възкачва Симеон!
Борис е една много противоречива личност в нашата история, като от една страна е взел много важни и правилни държавничеки решения, но от друга е извършил доста престъпления срещу собствения си народ.
"Единство и Сила"
|
Заслугите и греховете на Кан (Княз) Борис
