На 14 април 1205 г. цар Калоян разбива войската за Латинската империя край град Адрианопол (дн. Одрин), с което слага слага край на опитите на западните рицари да завладеят Балканите. Година по-рано потеглилите уж към Ерусалим войски на IV кръстоносен поход превземат столицата на Византийската империя - Константинопол, и върху руините й създават свое кралство, помпозно наречено Латинска империя. Византийският император бяга в град Никея в Мала Азия, а в Епир и Трапезунд са създадени самостоятелни гръцки държавици. Превземайки Константинопол, западните рицари предявяват претенции към целите Балкани под знамето на борбата със схизматиците и започват постепенното му завоюване. До края на 1204 г. те слагат ръка върху Солун, Пелопонес, Атика и по-голямата част от гръцките острови и единственият им сериозен враг остава българската държава. Калоян междувременно прави силен политически ход, като сключва уния с папа Инокентий III и формално преминава към западната църква, с което обезсмисля претенциите на латините за борба със схизматиците отвъд Стара планина. В началото на 1205 г. той сключва и сделка с гръцките феодали в Тракия, които се вдигат на въстание срещу Латинската империя. Рицарите, водени от император Балдуин Фландърски, поемат към Адрианопол, за да го потушат, а там ги чакат българските войски, подкрепени от леката куманска конница. Латините се втурват срещу тях без подготовка и са увлечени в предварително подготвените капани. Разгромът им е пълен. Малцина оцеляват, а императорът е пленен и отведен в Търново, където няколко месеца по-късно умира при неясни обстоятелства. Победата на българските войски бележи края на латинското разширяване на Балканите, но западни държавици съществуват на полуострова чак до турското завоевание през XIV-XV век. Две години след победата при Адрианопол цар Калоян е убит под стените на Солун.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите