Нека изброим дните на седмицата на кой да е зпаден език, напр.
английския: Sunday, Monday, Tuesday, Thursday, Friday, Saturday
френския: lundi, mardi, mercredi, jendi, vendredi, samedi, dimanche
са имена на "древногръцки", впоследствие - римски богове-планети:
Луна, Марс, Меркури, Юнона (Хера), Венера, Сатурн, Слънце.
Същото се отнася и до имената на първите 6 месеца - 5 от тях са имена на същите богове. Нов е само двуликият бог Янус. След шестте месеца на боговете следват двата вмъкнати на "божествените" императори (юли, август). А след това започват бройните числителни (септември - седми, октомври - осми,...декември - десети).
В същото време тук в "изтока" за дни на седмицата използваме отброяването спрямо Неделята. Така е и в "гръцкия": неделята е Божи ден, понеделникът е дефтера (втори), вторникът - трети, срядата - четвърти, четвъртъкът - пети, петъкът - подготвителен, съботата - саввато (някои ще кажат, че е от иврит, но ще им подскажа, че саввато звучи бая като "свято").
Та каква е моята хипотеза. Проста: политеистичният пантеон не е автохтонен, а е привнесен от Запада и е загубил битката с балкано-юдейския монотеизъм. След падането на политеизма в Запада е станало силно разместване на пластовете, което е довело да бурното му развитие. За да се оттеглят по безболезнено от политеизма, западнярите са го преместили във времето и пространството, като са го натресли на благите ни съседи. За целта дори са им построили храмове, създали са им легенди... Разбира се, статуите на Фидий от Партенона не са се запазили...
Редактирано от д-p OxБoли на 05.03.06 12:08.
|