|
Не. И тогава не се чувствах удобно, защото мацките твърдяха, че съм изрод, и питаха как мога да слушам такива тъпотии. Има и нещо друго - не слушах Хиподил, за да се правя на интересен, а защото бях впечатлен. Отначало - от безцеремонния език на Светльо, разбира се. След това - от посланията, които открих под грубата повърхност, и които ми липсват сега. Вратата към тях за мен беше песента "Аз те мразя" и фразата "Всичко отново се повтаря до безкрай." Изтръпвах, когато я слушах. След това - "Пиян на бара" (забележително парче, не са го свирили от хилядолетия, а май не са го и слушали). По онова време дни наред преди концертите на Хиподил се вълнувах и губех душевното си равновесие. Обяснението? Харизма! Харизмата на техния вокалист и текстописец! Подозирах, че нещо в него "не е така, както изглежда" и когато след един концерт го попитах дали би ми дал да прочета други негови стихотворения, които не са станали текстове на песни, а той ми отвърна "Срам ме е", вече бях сигурен, че Светльо не е говедото, за което се представя. Кой каза, че съм го харесвал, защото е бил дръвник и бунтар, и се е правел на маймуна?! Кой е тоя, който твърди, че заради маймунските му поведение съм ходел на концертите им?!?
Пораснал бил... Не му личи! Защото точно в музикалния бранш са най-ярки примерите, че тръгнеш ли да се променяш на стари години, ставаш за посмешище! Ако беше пораснал, щеше да си остане същият! Защото тогава беше себе си, а не сега! Щеше да пише и да пее това, което си иска, а не това, което се очаква от него!...Тук не мога да не тегля една и на вътрешната цензура в групата, която много добре знам, че съществува и която не е без "заслуги" за сегашния поп-облик на екс-агро-алко-порно-пънкарите. Онова, което си подмяташе в студиото на "Вот на доверие" силикон за цици ли беше? Браво! Колко велико, колко бунтарско! А всъщност правим онова, което се очаква от нас - правим се на лоши момчета.
Ми хубаво! Да правят, каквото си искат! Аз въпреки всичките критики си оставам лоялен към тях и съм все така почитател на Хиподил. Само че... си мисля, че в момента са се изгубили.
На приятелите си не мога да забия нож в гърба и най-добрите от тях знаят чудесно това. Както и знаят, че ако нещо в поведението и начина им на живот не ми харесва, ще им го кажа. Беше време, когато се опитвах да им налагам някакви мои норми, но то мина. Сега просто... им казвам какво мисля. И ги подкрепям безусловно, дори да мисля, че грешат.
|
Re: ВОТ на Доверие* [re: Бeйби]
