Ехххх, толкова е романтично. Сякаш разправяте за първата си любов, първата целувка, първородния си син...
Беше далечната зима на 1996 г., бях в "родната казарма" когато се сприятелих с местните "компютърджии". Имаше 1 пич който си беше донесъл Сайрикс-а за да намаже по лека служба в поделението. И като бях малко по Ентелегентен от останалите редови редници (как звучи само) ме допуснаха и мен до заветната мишка и магията на Х-1. Играли сме до 6 човека на тоя комп, и нямахме проблеми да се изчакваме. След 2-3 седмици дойде и Х-2, работата стана сериозна. Игрите бяха от петък 19.00 до понеделник рано сутринта. След това ставах, отивах на круиз някъде (шофьор бях разбирай) и след това пак на компа. Играех почти задължително с варварите, щото бързо се развиваха в началото, другите дето играеха по често ме мачкаха с уизарди някакви и уорлоци (тогава така се наричаше единствения замък с дракони - 3 броя). Заплени ме това че като спреш до някоя "дървена мина" например и се чуваше рязане на дърва и др. После като дойде Х-3, бягах от гаджето за да играя (може би така започна началото на края на една серозна връзка:)) - слава богу).После си купих и компютър... Оня ден един приятел каза: абе искам да се науча на Хироус да играя, и като видя играта каза: ебати тъпата игра... направо ми идваше да му обърша един шамар задето говори така за нея... :))) И така... вече доста време.