Чудесно, това беше и мойта позиция няколко постинга по-горе. Тоест или се кефиш и не ти пука (включая какво си мислят околните за теб), или ти пука и не се кефиш... не може и двете дини под една мишница обаче - хем да се кефиш, хем да се дразниш ако околните те нарекът фашист .

Аз лично също гледам да се абстрахирам от текстовете, но има една определена граница която просто не мога да я прескоча - т.е. мога да слушам групи със тъпи, смотани, кървави, или дори сатанистки текстове, но в момента в който открия че дадена група/личност започва да се взима прекалено на сериозно се афектирам и не мога да се кефя на музиката.

Пример:
Dissection: Страхотна музика, нечовешки тъпа проява на расизъм и насилие от страна на Йон, резултат - вече не мога да се кефя по същия начин като си пусна Дисекшън... все пак музиката е продукт на неговия болен мозък, как да се кефя като знам какъв е...

Относно Слеър, да, тъпи са им текстовете, но това не ми пречи особено да се кефя на ранните им албуми до "Seasons in the Abyss" - не че съм си ги пускал скоро, даже не помня дали ги протежавам (помня че имам 84,86 и 88 на дискове и мисля че имам 83 на плоча, ама ся точно ме мързи да слизам на долния етаж да си проверявам фонотеката).
Естествено ако Том Арая извади една брадва и заколи 10 човека, или напише книга за 3-ят райх сигурно няма да им се кефя повече .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите