Годината е 2002 август месец, градът е LA, USA. Това е последната спирка от американското турне на Dio/Deep Purple/Scorpions. Още преди два месеца съм си купила билет, за да изпълня най-сетне младежката си мечта да видя всички тях на живо. Най-сетне идва денят и 2 часа и полвина с мъка си пробивам път из задръстванията по магистралите около LA за да стигна до Гръцкия Театър. Там - отново задръствания... Стари 45-60 годишни рокери са заели най-предните места на stack-паркинга навярно още от зори, наизвадили са сгъваемите столчета и си пият биричка под сянката на дърветата... Паркираме и продължаваме с бърза крачка към входа. Там ни пребъркват чантите, поглеждат снизходително фотоапарата, който се опитах да скрия в резервната риза и ни пожелават приятно прекарване.

Самият концерт беше повече от жесток! Но това което най-много ме впечатли беше публиката - буквално от 4 до 75 години! Може би най-голяма част бяха хората около 40-те, но по-младите, че и по-старите не бяха много по-малко. Театърът, който събира повече от 6000 души, беше препълнен...

I had the time of my life. Както и всички останали по трибуните.

Та искам да кажа, че стойностната музика оцелява след изпитанието на годините. Жал ми е че стари и могъщи някога групи като Judas не винаги привличат публиката която заслужават, но без Halford и аз не отидох да ги видя миналата година.

Съвсем наскоро научих, че Scorpions ще имат отново концерт в LA през февруари, даже два, този път с Whitesnake и Dokken. Още се чудя да ида ли, да не ида ли...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите