|
Годината е 2002 юни месец , градът е Хановер , Германия. Това е поредната спирка от европейското турне на Джудас Прийст. Още преди два месеца съм си купил билет , за да изпълня най-сетне младежката си мечта да видя Джудас на живо.Най-сетне идва денят и се запътвам към залата. Но по нищо не можеш да познаеш , че има някакъв концерт в Хановер. Всичко е спокойно , даже наближавайки заличката пътувам с едва десетина фена в трамвая. Залата (Капитол) е много малка , побира маскимум 1500 човека. Най-напред се появява една немска подгряваща банда , не бяха лоши.След това идва около половин час чакане , след което светлините бавно изгасват , чуват се началните гръмове на Metal Gods и първите акорди избухват , заедно със светлинните ефекти и стоящият на 5 метра от мен Ripper...... Концерта е страшен , зувка също , Ripper се оказва пич - абе всичко си е почти като постарому........
След края на концерта правя равносметка на събитията и изпадам в спомени и лека носталгия по отминалото време. Спомням си как Джудас навремето пълнеха 20 000-ни арени , а сега свирят пред обидно малко хора - Мишо Шамара събира повече от тях....... Но така е , всичко се променя , музиката също не остава настрани от бързея на времето и ни натрапва новите си звезди и течения.......
А беше време когато групи като Judas Priest , Iron Maiden , Wasp , Warlock , Metallica ,Accept , Scorpions ,та ако щеш и Europe , Whitesnake i Bon Jovi пълнеха стадионите навсякъде по света , списанията се надпреварваха да изкарват статии, снимки и клюки за тях , емтиви въртеше клипове нон-стоп.Мина времето на дългите коси , кожените и дънкови якета с емблеми на любимите банди , моторите , железариите и метъл-купоните. Българските младежи по онова време не останаха по-назад от европейските и американските си връстници , макар че никога не можаха да се насладят на концерт на метъл банда, с изключение на малцината , които ходеха в чужбина.Чак след промените видяхме със закъснение Аксепт , Скорпионс , Ковърдейл , Металика ,Мейдън, Халфорд и няколко други , но ..... не беше същото. Ние никога не видяхме на живо банда в нейния апогей. Никога не видяхме на живо Доро да мята русата си грива и да пее All we are , не можахме да се насладим на Брус Дикинсън и Мейдън , не видяхме Джудас заедно , не чухме Юръп и Джоуи Темпест в най-силните им години...... И въпреки това бяха страшни времена. Никога няма да забравя тази мания.Всеки беше "металист" , пускаше дълга коса , събираше значки и емблеми на разни банди , коженото яке беше задължително , както и тениската на любимия състав.Вечерта като се събирахме в махалата и по-големите ни разказваха най-различни измислени истории , от които на нас ни оставаше отворена устата. От сорта на: "Абе знаеш ли , че Брус Дикинсън като запее и мести тир" или "Китариста на Кис като извади една китара-картечница и като вземе да стреля с нея и на първия ред всички дават фира".... Такава мания имам чувството , че никога повече няма да има. Просто метълът беше в апогея си 80-те години.
Знам , че нещата много се промениха оттогава.Далеч съм от мисълта , че нещо може да трае вечно.И аз се промених също така.Не нося вече онези кожени якета , нямам дълга коса , купувам си всякакви дрехи , просто гледам да съм в крак с модата.Е , не тази , която ни налагат американските рапъри - маймуни , а тази , която ми харесва. Старите банди ги слушам само от време на време , като днес например , когато се сетих за тези славни времена и ме обзеха едни спомени.......
С вас същото ли е?
|
За метъла и 80-те
