Чета сега новия про-рок и гледам че Оскар Дроняк се е изказал доста любопитно относно досегашните албуми на Хамърфол. Разбира се "Кримзън Тандър" е най-великия, най-ултра невероятния който са създавали. Това е ясно. Обаче тоя пич твърди:
"Glory to the brave - много наивен албум. Отидохме в студиото без никаква идея какво ще правим, какво да очакваме... Не особено добре продуциран албум. За сметка на това пък енергията и хъсът ни бяха в излишък, ха-ха!"

Ами и на мен ми стана смешно тва като го четох. Щото аз лично като го слушах тоя албум като се появи ги помислих за няква супергрупа, а и сега тоя албум за мен е един от най-добрите в пауърметъл жанра. Дори и досега ги подозирам, че са събрани музиканти по модела "Спайс гърлс" - от някой продуцент, и че музиката далеч не е тяхна. А следващия албум беше точно копие на първия, и той много хубав, а следващите два за мен са разочарование в сравнение с първите два.

Аз съм най-добрия аренби изпълнител