дАвид не пее в тоя албум, бъди сигурен - или ако пее много добре се е прикрил. Освен това не съм сигурен, че ще ти хареса, защото е много повече траш-дет-блек, отколкото хеви. Все пак не забравяй, че говорим за класика от 1985-та година и основоположник на почти всики екстремни съвременни течения в метъла.
Приликата му със Страйпър е само на текстова основа - нищо повече.

Естествено, че го имам, що за въпрос? Нали през цялото време обяснявам, че това са ревюта на дисковете, които са ми на бюрото и слушам в момента.
Сканировките, които виждаш са актуални сканировки от личните ми ЦД-та.

Да, 1985 на Манила е "Оупън Дъ Гейтс" - много добър избор.

"Съркъс Максимъс" обаче не е албум на Манила Роуд - това е сайд проект, в който Марк Шелдън пее в 3 песни и Black Dragon Records са използвали случая да го пробутат под името на Манила Роуд (гадна комерсиална хватка). Иначе като звучене "Съркъс Максимъс" леко го докарва на Манила, но много по-слабо и неоригинално и аз дори не съм си дал зор да го купя...

колко плати за тия два диска? Кажи ми, че ми е интересно.

"I'll choose optimism, scream its name
Look to the future, a burning flame."