|
|
| Тема |
 Рок Радио Щанга |
|
| Автор |
Гpaxчe (вариво) |
|
| Публикувано | 05.06.01 15:34 |
|
|
|
или притча за това как рока стана боза.
****
Имало едно време много отдавна, една малка държава пълна с големи емоции.
освен емоции било пълно и с хора, които ги създавали. Най-вече по този въпрос се стараели естествено младите, пък и времето било такова - революционно та им идвали в главите страховити мисли и идеи.
Повече от тези младежи освен, че си нямали работа по икономически причини и място не могли да си намерят от емоции, та прослушали хеви метал, като ги срещнат на улицата да не ги питат постоянно какво им е а само да гледат, да клатят неодобрително глава и да казват филисофски "пак тия метали, тия гадни метали ... "
И така живели си металите, събира ли се по разни тъмни места, където никой не знае какво правили само дето резултатът бил все един - постоянно пиянство и нескончаем джангър.
Само едно нещо си нямали горките те - радио. Да им дъни по цял ден джангъра, а те да лежат на припек и да смучат судени бири докато AD/DC сменят Iron Maiden.
И ето чудо! Смилил се явно Металния господ над тях и им пратил Кирил Маричков, който ... да ви разкажа ли тая история? Ами все като ходел по градинките се спъвал по стърчащите изпод пейките кубинки на пияните метали, та му дошло до гуша и си казал "Я да им боцна родителките с някое парче, да си слушат радиото в къщи и да не ми се пречкат из краката".
Евала, казали металите и се залепили за радиоточките...
Тука историята се отклонява от общото в една точка. Та по тва влико време живял в панелната джунгла един случайно оцелял зеленцук. На цвят зелен, но с метално сърце и филизи по вид и форма по-приличащи на мед бъчеровски куки. Иначе същество добро. Обикнало то радиото от все сърце и по цял ден си слушкало джангър за ужас на комшиите.
Но годините минавали ... и нещата бавно но сигурно се променяли. Свършил джангъра в радиото. Металите и те все едно свършили - нямало ги пияни по градинките, не вдигали джангър по мазетата... но не било така.
"Къде е джангъра" - викал зеленчука по Кирил Маричков.
"Няма! И в склада няма и от Запад не карат" - отговарял той и пускал ли пускал Мариус, Ирина Флорин, Станиолите, Д2 ... Бръкни Спръс, Дейк дис енд дет все повече и все повече...
а за заблуда на оцелелите след масовата проставизация метали отавил един самотн воин из мрака, дето излизал от ковчега си към 10 вечерта и смесвал в един коктейл блек, дет, кор, хеви и какво ли не още...
и какво се получавало мислите, пълна помия...
по едно време се появявали един след друг и други железари ама само проблясвали на небосклона и изчезвали в небитието ...
И седяло варивото до своето радио и се чудело ли чудело ... какво стана с това радио, защо само в неделя в поздравителния концерт пускат по една песен на Металика, и то Нотинг елс метърс ... защо няма едно предаване за класическия метъл, друго за кор, друго за готик... защо от точката постоянно излиза една и съща боза на отвратителния брит поп...
ах защо ли защо ... рок радио Щанга май трябва да си изтрие първата думичка в името
само супа с мръвка
| |
| |
| 
|
|
