|
Тема |
Опровержение, един вид [re: ArthurDent] |
|
Автор | Cruiser (Нерегистриран) | |
Публикувано | 14.09.01 11:27 |
|
|
Не харесвам S.O.D. заради дължината на парчетата им, а заради гениалния ход да съберат на едно място енергиите на пънка и метъла. Бинарна смес, както виждаш. March of the S.O.D. бе просто входът към нещо, което никога няма да се повтори. Пък и няма смисъл.
В този ред на мисли, D.R.I. просто не трябваше да издават този албум.
Frankenstein - Да! Overkill за мен по принцип си е основна траш банда, жалко че в този форум нещо не успяха да се класират в по-челни позиции.
Мързи ме да мисля за любими инструментали, те по принцип са ми така преплетени със замисъла на съответния албум, че трудно ги разделям като самостоятелна категория. По-скоро се сещам за любими инструментални албуми. "Scenes" на Marty Friedman, например. Кой друг може така да събере Буда, Kitaro и Сатриани на едно място ? Адски интелигентин китарист. Жалко, че толкова години си троши нервите с Дейв Мъстейн.
А! Сещам се за любимото ми инструментално интро. Увертюрата към "Tyrant" на Джудас. Органът и последващият риф. Тези минути за мен са си жива история в метъла. Все пак, годината беше '73 или 74, ако не се лъжа.
Не мога да не спомена и The Small Hours от първия "гараж" на Metallica. Егати и репортажът от моргата !
|
| |
|
|
|