|
МОМИЧЕТО ПО ВСЯКО ВРЕМЕ
Тя идва, когато и да я повикаш.
Но тя е план Б.
есе за онази инцидентна връзка,
която умира трудно,
но никога не се превръща в любов
Когато телефонът звънне в пет сутринта, има три вероятности: някой е умрял, някой е пиян или някой има нужда от секс. Някои мъже – всъщност, май мнозина от нас – автоматично изключват първите две възможности. Просто защото знаят – как само знаят, как безпогрешно разпознават онези недвусмислени мравки, които плъпват по скротума – кой би могъл да се обажда.
Нокиата звъни. Един път. Два пъти. По средата на третия:
– Кррргхал… Ало.
– Ей, аз съм.
– Ммм.
– Спиш ли?
– М-не.
– Да дойда ли? Искаш ли ме?
– Има ли значение?
– Да.
– Ела.
– Пили ли сме?
– Казва се “пиле”. Не сме пиле. Ние сме един пиян леопард.
– Ха-ха. Много смешно. Защо не се обади? Нали обикновено се обаждаш?
– Обикновено. В мен няма нищо обикновено, миличка.
– Оо, стига вече. Идвам след малко.
Кажете “добре дошла” на момичето, което аз наричам “Момичето По Всяко Време”. Момичето, лоялно като камикадзе към сексуалното ви желание. В пет. В осем и десет. В три без двайсет и пет. През нощта. Лоялност, способна да надживее и някой Таг Хойер. Момичето, за което майка ви ви предупреждаваше, а баща ви си мълча, защото е знаел, че рано или късно то ще се появи в живота ви и да се откажеш от него ще е по-трудно, отколкото да изтриеш татуировка с хавлиена кърпа. Защо? Защото татко най-вероятно също е имал една такава.
Момичето По Всяко Време никога не казва “не”. Просто няма такава команда, няма “no”, за “cancel” пък да не говорим. С нея ще посрещнете много повече дрезгави утрини, отколкото някога с детето си, разбудило ви с плач в същия все по-немислим с годините час.
Срещнал сте я, разбира се, случайно. Може би в началото сте имали връзка, може би малко след това сте установил с прикрито раздразнение, че от това връзка няма как да излезе. Същото онова лишено от истински яд раздразнение, с което мама боядисва великденските яйца и боята нещо не хваща. Може би са ви трябвали няколко месеца на празни обороти, докато го установите, не знам, често става така. После сте се разделили – по онзи смъртоносно банален начин, при който единият (вие, кой друг) е престанал да се обажда по телефона, а на нейните позвънявания е отговарял нещо лъжливо, страхливо и “ще се чуем”, сякаш не се чувате в момента. Вие, който иначе познавате мъжкия кодекс и в тоя живот няма нищо по-страшно от това дори за секунда да изглеждате “путка” в собствените си очи, не сте имал смелостта да й кажете (“като мъж” – обичате този израз, обзалагам се), че вече нямате нужда от нея. Вие не заслужавате да ви говоря на “вие”. Но и аз съм същият, така че сме квит.
После трябва да е станало приблизително така: видели сте се пак случайно, и нещо в теб е кликнало върху някоя неподозирана иконка. Установил си, че вече дори не помниш защо се разделихте и какво точно стана. Желанието обаче си е там. Спал си пак с нея – станало е ей така, щрак с пръсти, събудихте се заедно. След седмица – пак. След още две – пак. Някоя от онези нощи, когато в теб е настъпила ядрена зима – и нищо, нито общуването, нито обикалянето по заведения, нито дори Дюърс или Шивас или който там ти е приятел не са в състояние да разсеят студа – тя е звъннала и си я приел с облекчение. А сексът с нея, нека си признаем, нито за секунда не е падал дори с нютон, въпреки криволичещата история на познанството ви.
Сексът. Момичето По Всяко Време знае, че равноускорителната ти страст вече е все по-равномерна, но това не я притеснява. Знае, че тази страст започва точно на прага на апартамента ти – понякога, ако си в настроение, дори не стигате чак до спалнята, а всичко се случва още там, в антрето, тя подпряна на вътрешната страна на вратата. Това е твоята малка, компенсаторна имитация на разнообразие, предизвикана от чувството ти за вина спрямо нейната всеотдайност. Момичето По Всяко Време знае, че най-вероятно не си сменил чаршафите заради нея, не си се къпал допреди малко заради нея, хладилникът ти е празен, а любимото й вино не си виждал от години. Знае, че дори няма да захлупиш снимката на официалната си приятелка на рафта или където я държиш – ей така, нещо като горчиво-джентълменски жест – и ще я чукаш под усмихнатия поглед на Г-ца Жената На Живота Ти Напоследък. Знае много повече от теб – например че никога няма да бъде повишена до рамкирана снимка на някой от рафтовете ти. Най-многото, което ще получи, е по своему учтиви и леко нервни заради безсмислеността си фрази – като “красива си” или “нямам търпение да вляза в теб”. Ти няма да знаеш, че тя знае, че мъжете, които обичат, също говорят така, но има и нещо друго в гласа им, нещо в интонацията. Няма да я попиташ как точно е дошла в тоя дъжд, студено ли й е, какво й се случи днес. Няма да се поинтересуваш дали има достатъчно пари за такси, а да го повикаш, да слезеш с нея и да го предплатиш – никога не е и минавало през ума на жребец като теб. Всъщност никога няма да й предложиш пари за такси, въпреки че съществува подобна учтивост – това би изглеждало твърде сякаш си плащаш за услугите й, а и тя би си помислила точно същото. Момичето По Всяко Време не е курва. Тя е способна на непонятни за нас неща като сексуално съчувствие, но в наша полза трябва да добавя, че извлича от тази странна и тайна връзка не по-малко удоволствие. Но не е курва. Курвите работят на час. Те нямат отношение към теб, дори понякога да мислиш, че сте се сближили.
Ето я на вратата. В тясна фланелка и джинси, или в блуза и пола, под която не носи нищо – точно каквото обичаш, сахиб. Може и да си си мислил, че ще я започнеш бавно, че ще вложиш старание като при нова красавица, но никога не става така. Не я разопаковаш като коледен подарък, с необходимото вълнение и стаена благодарност, а като пореден чифт чорапи, с досадното кончè, което ги държи заедно. Досадното кончè аз например винаги късам – нямам дисциплината да отида за ножица или Leatherman до кухнята. Тя е облечена както ти харесва. Ти – не; няма нужда да се обличаш специално за нея. Какъв е смисълът? Нали е дошла да се събличате. Няма нужда наново да й правиш впечатление – тя си е в твоя патрониум от години. Близки сте, няма нужда от лиготии. Всъщност не изказа ли точно тя опасението преди година , че тогавашната ти “официална” приятелка може би е фригидна? Към кого се обърна ти, на кого се опря, когато политна заради онази тежка раздяла, когато обичаше, игра и загуби? Не й ли се обаждаше всеки ден, не я ли чукаше почти всяка нощ, за да пропъдиш надвисналата депресия, която дори не си в състояние да признаеш пред себе си, защото не е “мъжко”? Не беше ли тя момичето, което в този шибан период нито веднъж не каза “аз казах ли ти, че ще стане така с тая”? Да, тя знае повече от теб. Тя е жена, а при тях в повечето базови модели вграждат непозната за теб тактичност, разбиране и способност да съпреживяваш.
Ти обаче никога не й изпрати картичка, никога не я заведе на вечеря, никога не й подари цветя, да не говорим да я запознаеш с родителите си. Денят ти не е ласкав към нея; тя обикновено е сбутана в ъгъла на нощната ти програма, при това – ако всичко останало се провали. И от Момичето По Всяко Време тя всъщност отдавна се е превърнала в Момичето Когато Ти Поискаш.
Тя е план Б.
Но пак говоря лиготии, нали? Всичко това, дори да ти е хрумвало, изчезва, когато тя застане на вратата. Няма да има мъки, няма да правиш впечатление, няма да напъваш стария пъпеш за нещо остроумно. Тя е тук, за да бъде с теб. Ако точно днес си в настроение да я метнеш на кухненския плот, да натиснеш гърдите й към неизбърсаната му повърхност, да я дърпаш за косата назад, докато я чукаш, защото така видя в един филм и те възбуди – тя е съгласна. Отзад? Заповядай. Под душа, на пода, прави, седнали, лотос-мотос, тантра-мантра? Няма проблеми. Връзване? Само свирни, мой малки приятелю. Каквото кажеш.
Само че Момичето По Всяко Време не вярва на лъжите, които шепнеш в предоргазмено състояние. Тя просто не вярва. Но все пак го прави с теб. Сутрин става час по-рано, взема набързо душ, оставя банята ти в значително по-чисто състояние, отколкото я е намерила, и си тръгва. Понякога намираш бележка, на която пише: “Чао, Сънчо. Обади ми се.”
Това му е хубавото на това момиче: прави всички онези малки неща, които не си искал от нея, плюс големите, които си искал. Да е настоявала за нещо повече заради това? Не. Да те е търсила, когато тя има нужда от теб, когато просто има нужда от някого? Не. Да си се сещал, че и тя е човешко същество, а не надуваема кукла? Не. Тя си знае мястото. Знае какво се иска от нея (може би по-добре и от теб). Просто мечтае за деня, когато ще й се обадиш и ще поискаш да прекараш с нея повече от час-два; когато ще я попиташ какво иска, какви са плановете й, какво смята да прави с живота си.
Но ти няма да направиш такова нещо – на теб може да се разчита. Човек никога не се жени за своето Момиче По Всяко Време. Не излиза с нея, не я показва на никого. Просто не става по този начин. Ролята й по дефиниция е различна от тази на жените и приятелките ни. И винаги ще е така.
Все пак два пътя се отварят пред двама ви: жестокостта на връзката и безразличието на отчуждението. По всичко личи, че ще хванете по-скоро втория, че няма да има нито обяснения, нито разгорещен скандал и разрив помежду ви, а ще продължавате да се раздалечавате, парадоксално сближени от общата тайна, от инцидентния секс – който всеки път се случва сякаш е последен. Но не е. Устроени сме така, че липсата на перспектива е смазващо усещане; и точно с Момичето По Всяко Време потъваш в сладкокиселия сос на безнадеждността, на принудителния отказ от всякакво развитие в тази връзка. Сексът с нея се превръща в скрита процедура, на която обаче е отказана дори милостта на мистериозното; рутинно волеизявление, което заменя рандемана на истинския оргазмен спазъм и проклятието на истинската любов.
Няма да мине много време и страстта ти към нея ще изтече през пръстите като вода. Животът ще продължи без нейната кожа, нейното докосване, а тя на свой ред ще срещне някого “сериозно” и ще очаква от него всичко онова, което не получи от теб. И вече няма да бъде ничие Момиче По Всяко Време, а нечия приятелка. Или жена.
Но за теб ще дойде нощ – може би след години, може би по-скоро – когато ще се събудиш от нощния рев на мотоциклет или полицейска кола, и ще погледнеш през рамото на жена си същия дигитален часовник. Ще усетиш с онази, необяснимата, вплетена в генетичния ти код от езически времена телепатия, че някъде там, където и да е това, тя също гледа един дигитален часовник, а после поглежда и към телефона си. Но ти няма да се обадиш. И дори приятелят й да е буден, няма да разбере и за секунда защо така се е отнесла за миг. А тя ще си спомни за всички онези нощи, когато телефонът я вадеше от леглото, караше я да се облече специално за теб, да хване такси и да попадне на студения неизбърсан плот в кухнята ти, с потръпнали от хлад гърди и опъната назад коса.
Животът е пълен с тайни.
Откъсваш поглед от часовника, моментът внезапно си е отишъл. Обръщаш се – тя лежи на една страна, с гръб към теб. Не можеш да я видиш съвсем в тъмното, но по вълнообразната притихналост на дишането й можеш да съпреживяваш интимното състояние на съня й. Това е Тя, истинската, твоята Тя – не Момичето По Всяко Време. Наблюдавал си я през всички онези най-черни отрязъци на нощта и знаеш как заспива, сякаш се оставя да я повлече някакъв топъл прилив между ръцете ти, където плува доверчиво до сутринта. Внимателно, за да не я разбудиш, се наместваш по всички извивки в сладкото S на позата й и сърцето ти се изпълва с обич.
Но няма страшно. Някъде там, край един дигитален часовник, където и да е това, някай обича и теб.
|
сериозна тема
