И то в кръвната ни група. Тцтцтц, елавалка.
Ами всичко почна в трети клас с Винету. После дойде съкровището в сребърното езеро - него съм го чел 6-7 пъти може би. После тръгнах с Карл Май през ориента, Емилио Салгари ме поведе през огнените си гори, за да стигнем до моретата на новия свят, а в стария се фехтувах рамо до рамо с тримата мускетари, млатих кръстоносците със Збишко от Богданец.
Доста четох до осми клас, но любими от тоя период са ми:
Винету - Карл Май
Синовете на Великата Мечка - имаше нещо Хайнрих в името на автора, но си нямам спомен, а съм ги чел поне 3 пъти.
Седемте романа на Чандлър.
Десет малки негърчета - Агата Кристи
Смелите Моряци - Киплинг
Огнени гори - Емилио Салгари.
После дойде осми клас, гимназията, Властелина на Пръстените, Пришълеца и Стивън Кинг.
Първите две фантастики, които прочетох, бяха Пришълеца2 и Кръстоносци в космоса. После четох доста, а всяка зима по коледа си препрочитах Властелина, та чак до 12 клас.
Някъде в началото на този период се появи една книжка със страннен автор - Роджър Зелазни. На гърба й пишеше за някакъв Карл Кори, който се намирал на сянката Земя.... Тогава книжките бяха на цената на 2 банички. След дълго колебание си я купих.
Няма смисъл да копи-пействам другаря :)
Зелазни има една - две слаби книги, шест седем слаби разказа, но всичко останало, което съм чел от него, ме е докоснало по някакъв начин или направо ме е размазало.
"Войната на безсмъртните" - силно се надявам, че като стана на възрастта на Улф, ще открия рога и ще го надуя :).
Странника на Хайнлайн - една от най-силните книги, които съм чел.
"Далечно Царство" на Кол и Бънч.
Сейлъмс лот, Тъмната половина, Талисманът - може би любимата, Дългата разходка - не тая май я бие, То, Живата Факла, Мъртва Зона... Дам, Стивън Кинг рулираше....
После станах студент и започна моята интелектуална деградация
Висшето образование, в частност стоматологията, и алкохолът не прощават на никого
"Многоръкия Бог на Далайна" - Логинов - нямам думи
Всичко на Лукяненко
Черният Отряд на Кук - ехх, га ще правим кастинг па? :)
Вечната Война на Холдеман
Цар Плъх - четох я в казармата - много пасваше на ситуацията :))
И да, добрия стар Ендрю Уигин :)
Държа изключително много да благодаря на "24 погледа към Фуджи на Хукосай", "Той, Ваятелят", "И ето, дъх поемам", които ме спасиха във втори курс.
Има още много, но за тези се сещам сега.
А и като бях малък, много обичах да ми четат Мечо Пух
Биха се до последния човек, а останалите продължиха боя
|