Кога все пак ще тръгне Galileo?
Европейският GPS трябва да заработи през 2006 г.
Петър Гаврилов
Това е един от въпросите, пред които е изправена бъдещата единна европейска глобална сателитна система. Така, повече от десет години след като американската и руската система (GPS и ГЛОНАСС) са на орбита и действат, Европейският съюз започва да изгражда свой аналог, който трябва да заработи през 2006 г. За разлика от тях Galileo е система, която още в началото е замислена като цивилна. В нея основно роля ще играе Европейската космическа агенция, а финансирането естествено идва от фондове на Европейския съюз.
През 2002 г., след като европейските правителства се убеждават в необходимостта от собствена независима система, в значението ? и най-вече в икономическите и политически аспекти на проекта, Европейската комисия прави две важни стъпки. Първата е отпускането на 1.1 милиарда евро за проекта, а втората е приемането на статута на Galileo Joint Undertaking - JU (съвместно начинание), който поставя основата на бъдещото сътрудничество и експлоатация на системата.
Според проучвания
пазарът на крайни приемници
за GNSS (Global Satellite Navigation System) ще достигне 3 милиарда устройства в употреба през 2020 г. Повечето от тях биха били свързани към и сега действащата GPS-система, но Galileo е насочен към потребители, които биха плащали за по-качествени услуги. Пазарът в САЩ е сравнително наситен с уреди за сателитна навигация, но останалите региони (дори Европа) са все още по пътя към очакваната експанзия. Очаква се Галилео да ускори използването на тези системи в много допълнителни сектори извън досега използваните в отбраната и сигурността, авиацията, мореплаването и геодезията. Очаква се развитие на други ИТ сектори, които да разширяват приложимостта на системите за сателитна навигация - дигитални карти, хардуерни компоненти, крайни устройства.
Проектът, макар и финансиран от Galileo JU, е отворен и за участие на частни компании и трети страни (извън ЕС), които да финансират и да участват в изграждането на системата. Според очакванията приходите от бъдещото ? цивилно използване трябва да възлязат на най-малко 66 млн. евро през 2010 г. и на над 500 млн. евро през 2020 г. В условията на концесиониране ще бъдат решавани отношенията между публичния сектор (Galileo JU), който е фактически собственик на системата, и частните компании, които ще я финансират и използват. Това ще бъде първата комерсиално финансирана сателитна система и първата такава, направена да посрещне нуждите на цивилните потребители. Galileo е проектиран да предоставя
няколко нива на услуга
Първото е общото базово ниво без такси, без ограничения в достъпа. То ще е подобно на GPS - за обикновени потребители, но с по-голяма надеждност. Второто ниво е платена услуга, която предлага повече възможности за добавяне и работа на други платформи с нея. Идеята е тя да гарантира по-добро качество и надеждност в сравнение с базовата услуга. Следващото ниво е услуга за службите за сигурност и спасяване. То ще бъде с много висока надеждност и възможност за интегриране с други системи за свръзка и комуникация. Последното ниво е така наречената публично регулирана услуга (public regulated service - PRS). Тя е криптирана, устойчива на смущения, принципно запазена за органите в ЕС, отговарящи за националната сигурност и борбата с престъпността, като полиция, митници и други. Ще предлага най-висока степен на надеждност и интегрираност с други системи. Все още няма данни в какво ще се състоят точно разликите между различните нива и как ще се гарантира достъпът за ограничените нива. Самите нива на услугата също могат да претърпят изменение.
Обхватът на Галилео
също трябва да отговоря в по-голяма степен на практическите нужди, отколкото GPS в момента. Това се отнася особено за ползването на услугата в урбанизирани зони, където надеждността на GPS се оценява на около 50%. Това трябва да донесе предимства за шофьорите и пътния трафик (с около 160 милиона частни коли в Европа), както и да даде старта на системи за локализация в затворени пространства (GPS работи само на открито засега). Мобилните оператори ще могат да стартират услуга, предаваща местоположение на повикващия абонат.
Друг важен въпрос за Galileo e съвместимостта му с други GNSS системи и най-вече с GPS. Руснаците все още пазят своята ГЛОНАСС за военни нужди, а освен това тя едва ли е изцяло в действие, поне според появилите се сведения за проблеми във финансирането на поддръжката ?. Засега плановете са Galileo да бъде развивана като независима система, която да позволява съвместимост с GPS за потребителите си. Това би позволило на европейците да стъпят на пазари като Украйна, Китай, Русия и Индия, където американските програми срещат определени пречки, главно от политически характер. За да може да се говори за развитие на нови пазари обаче, Galileo първо трябва да излезе в орбита.
|