Семената за чушките са качествени. Всички покълват. Бедата е, че тук природата е много плодородна. Две реколти на години, спокойно. Но това значи, че със същите темпове се плодят и разните гадинки и буболечки и бурени... И майката му е химия. Сериозен мащаб, американски. Обаче ако прилагаме инсектициди и пестициди, производството от нашия двор ще стане доста по-скъпо от купешкото. Освен нашата липса на защитни съоръжения и средства, които ги има един професионален земеделец. Та ние караме природно. С вар, конска тор, и разни пластмастини да защитаваме младите кълнове от ненаситните гадинки. Ако така я карахме за прехрана, както е било едно време преди химическата промишленост да заработи, да сме все гладни. Точно както е било едно време. В България не е имало кой да води статистика по тези неща, но в Западна Европа до към средата на 1800 най-масовите измирания по селата са били пролетта, от глад. Говорим измиране, нали! Тип вечно оздравяване. Виж, имаме растения точно за местните условия. Примерно кайсий! И сливи, но кръгли, с "лепната" костилка (не могат да се цепят). Не можем да смогнем да ги ядем! Че и раздаваме. И пак изпод дръвчетата лъха на ферментирали изпадали плодове. Хлебарките се кефят. На тях нали това им е природната функция, да чистят земята именно от опадали плодове. Ако мислиш, че в описанията за гадинките и подобни прилагам балканските, такова, хиперболи, моля погледни близка лозница. Нашата, примерно, е с надупчени листа. Изразани дупки в листата. От оси, които режат лозовите листа и с парчетата си правят гнезда. Избрали са "безсеменно Томпсън" главинка. Имаме и други главинки; те с тяхните проблеми. Примерно птичета и птици и птичоци... Иначе рецептата ти за чушките е добра. Даже мога да те разочаровам, че практически същата сме я използвали. Да си жива и здрава!