каридопитата на жани, която сънувах веднъж, преди време и изобщо не знаех как се казва това :)
питах в друг клуб, зададох смахнат въпрос от сорта на: "знаете ли как се казва едно много вкусно нещо, което се прави от стари трохи, смлени орехи и сироп?" :))
бях опитвала сладкиша преди повече от 15 години в гърция.
бях забравила.
и изведнъж - насън! :)
онзи човек, собственик-готвач-сервитьор-аниматор и всичко на куп в онази малка гръцка гостилничка, тогава се бе пошегувал, че това вкусно нещо в чинийката ми се прави от много скръндзавата му тъща, която така употребява останалите трохи хляб
но това, разбира се, бе шега.
в клуба, в който попитах, момичетата почти моментално се досетиха какво всъщност искам и така ме заведоха до , която пък се оказа, че пишела и в нашия клуб за готварски рецепти :)
светът е наистина малък, нали
и тъй - каридопитата на жани.
жани казва, че този сладкиш, като типично гръцки и често правен от много хора, има купища варианти.
тя обаче е избрала най-добрия.
и това наистина е така, каридопитата на жани е просто върхът!
рецептата е много добре и ясно описана в блога й, както впрочем и всичко друго, за което е писала. има интересни неща там :)
аз често правя каридопита през последните години, но сега искам да си запиша тук, в това големичко тефтерче, някои много леки промени, които направих последния път.
това е един доста лек сладкиш.
не е мазен, не е излишно тежък, не е свръхсладък.
ароматен, много приятен.
промените са:
в сухата смес за блата от 100 грама смлени орехи + 100 гр. галета + 1 чаена лъжичка бакпулвер + 1/2 лъжичка канела - добавих 2 прахчета ванилия и една препълнена чаена лъжичка какао "д-р йоткер".
после това се смесва внимателно с шпатула с 3 жълтъка, разбити на пяна с 3 супени лъжици захар и 3 белтъка, разбити на сняг с още 3 супени лъжици захар.
и се пече в отваряща се форма за торта, постлана с парче хартия за печене на дъното, на 160 градуса за ~40 минути, до суха клечка.
когато е съвсем-съвсем добре изстинало се залива със сироп, направен от 2 чаши и малко вода и 3/4 от една чаша захар. в оригиналната рецепта на жани сиропът е от чаша и половина вода и чаша захар. вари се 5-10 минути заедно с 2-3 карамфилчета и резен лимон с кората. моят сироп е по-лек откъм гъстота и сладост, но добавих, докато се вареше, една супена лъжица с връх какао "д-р йоткер". след като го сварих, махнах от котлона и извадих карамфилчетата и лимоновия резен, добавих 30 грама хубаво краве масло и захлупих докато то се стопи.
изстиналият сладкиш се залива внимателно, лъжица по лъжица, с горещия сироп.
тъй като в самия сладкиш няма друга мазнина освен тази от орехите - плътността и ароматът на този сироп, която му додават прибавките от масло и какао - за сметка на по-малкото захарност - прави сладкиша още по-вълшебен :)
той пак остава лек - ако си представим, че това са 12-16 порции - добавката на по-малко от грам и половина масло на порция не е нищо, но вкусът се облагородява още повече.
цветът - също; това е вече сиропиран "шоколадово"-орехов сладкиш, с чудесен, вълшебен аромат.
снимка не мога да добавя, защото вече е излапан
но ако се сетя следващия път - ще добавя.
|