| 
         
        
  
        
					
				
			 
				каридопитата на жани, която сънувах веднъж, преди време и изобщо не знаех как се казва това :)
 питах в друг клуб, зададох смахнат въпрос от сорта на: "знаете ли как се казва едно много вкусно нещо, което се прави от стари трохи, смлени орехи и сироп?" :))
 бях опитвала сладкиша  преди повече от 15 години в гърция.
 бях забравила.
 и изведнъж - насън! :)
 онзи човек, собственик-готвач-сервитьор-аниматор и всичко на куп в онази малка гръцка гостилничка, тогава се бе пошегувал, че това вкусно нещо в чинийката ми се прави от много скръндзавата му тъща, която така употребява останалите трохи хляб 
 но това, разбира се, бе шега.
 в клуба, в който попитах, момичетата почти моментално се досетиха какво всъщност искам и така ме заведоха до , която пък се оказа, че пишела и в нашия клуб за готварски рецепти :)
 светът е наистина малък, нали 
 и тъй - каридопитата на жани.
 жани казва, че този сладкиш, като типично гръцки и често правен от много хора, има купища варианти.
 тя обаче е избрала най-добрия.
 и това наистина е така, каридопитата на жани е просто върхът! 
 рецептата е много добре и ясно описана в блога й, както впрочем и всичко друго, за което е писала. има интересни неща там :)
 аз често правя каридопита през последните години, но сега искам да си запиша тук, в това големичко тефтерче, някои много леки промени, които направих последния път.
 
 това е един доста лек сладкиш.
 не е мазен, не е излишно тежък, не е свръхсладък.
 ароматен, много приятен.
 промените са:
 в сухата смес за блата от 100 грама смлени орехи + 100 гр. галета + 1 чаена лъжичка бакпулвер + 1/2 лъжичка канела  - добавих 2 прахчета ванилия и една препълнена чаена лъжичка какао "д-р йоткер".
 после това се смесва внимателно с шпатула с 3 жълтъка, разбити на пяна с 3 супени лъжици захар и 3 белтъка, разбити на сняг с още 3 супени лъжици захар.
 и се пече в отваряща се форма за торта, постлана с парче хартия за печене на дъното, на 160 градуса за ~40 минути, до суха клечка.
 
 когато е съвсем-съвсем добре изстинало се залива със сироп, направен от 2 чаши и малко вода и 3/4 от една чаша захар. в оригиналната рецепта на жани сиропът е от чаша и половина вода и чаша захар. вари се 5-10 минути заедно с 2-3 карамфилчета и резен лимон с кората. моят сироп е по-лек откъм гъстота и сладост, но добавих, докато се вареше, една супена лъжица с връх какао "д-р йоткер".  след като го сварих, махнах от котлона и извадих карамфилчетата и лимоновия резен, добавих 30 грама хубаво краве масло и захлупих докато то се стопи.
 изстиналият сладкиш се залива внимателно, лъжица по лъжица, с горещия сироп.
 
 тъй като в самия сладкиш няма друга мазнина освен тази от орехите - плътността и ароматът на този сироп, която му додават прибавките от масло и какао - за сметка на по-малкото захарност - прави сладкиша още по-вълшебен :)
 той пак остава лек - ако си представим, че това са 12-16 порции - добавката на по-малко от грам и половина  масло на порция не е нищо, но вкусът се облагородява още повече.
 цветът - също; това е вече сиропиран "шоколадово"-орехов сладкиш, с чудесен, вълшебен аромат.
 снимка не мога да добавя, защото вече е излапан 
 но ако се сетя следващия път - ще добавя.
  
        
        
  
          |