Две забележки, след констатацията, че се получи наистина несравнимо и на този етап най-доброто, направено по тази рецепта.
Първо. Гъбите са задължителни, но има и разлика от гъби до гъби.
печурките са конфекция, но няма как - не всеки харесва кладници, а последният път, минавайки през Гинци и Бързия, не се сетих да взема кило сърнели.
Второ: добавих един много голям сладък картоф, нарязан на "мусака-кубчета", но примерно двойно по-големи като линеен размер.
Това беше акцентът, който издигна този път ястието над предните.
При това бататът беше магазинен. Мога да си представя какво би било, когато.ю/ако отгледам няколко килца собствени батати догодина. Получих разсад от няколко сорта от този тропически кореноплоден, но доколко ще се справя, ще видим догодина.
Все пак, това е друга тема.
На някого не се харесва, особено след 3 часа в гювеча, че бататите добиват консистенция "на тиква".
Разбирам сравнението, но бататът е доста далеч от тиква - по-скоро е (поне сортът от Фантастикото) като планински картоф - с по-рехава и приятна консистенция, но с доловим сладък привкус. Последното в никой случай не е минус, напротив.
Особено, ако сред консуматорите няма "необичащи люто" и се сложи и 1-2 люти чушки на ситно или просто кафеена лъжичка чили.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите