| 
         
        
  
        
					
				
			 
				Зад това малко шашаво име се крие една прекрасна рецепта!
 Всичко започна от   няма как да предам по-емоционално или обстоятелствено приготвянето, така че веднага ще се възползвам от готовия текст:
 
 даа, алмойшавена.
 ама как само звучи, а.
 сбогом, оогромни палачинки в тава, здравей, алмойшавена!
 тва е... най, ама най-! вкусното палачинкообразно нещо на Света, в неговите околности и поне пе-шест парсека по-натам!
 не, вие, които не знаете - просто не знаете :)
 алмойшавена е испански принц.
 майка му е палачинка, а баща му е еклер.
 добре де, майка му не я знам коя е, но баба му по майчина линия е непременно палачинка и точка.
 алмойшавена изглежда така:
 
 той и брат му заедно, и двамата с диаметър по 40см. се състоят от:
 4 големи яйца,
 140гр. брашно,
 200мл. прясно мляко,
 100 гр. масло,
 100гр. захар,
 1 щипка сол
 и 2 ванилии.
 за пълен разкош имат и размазващ сетивата ескорт от малинова сметана.
 за нея трябват стотина грама малиново сладко, 1 малка кофичка подквасена сметана и 1 малка кутийка течна сладка сладкарска сметана от мляко. но и без малиновата сметана алмойшавена е просто великолапен!
 
 как се прави:
 научих как се прави по стария изпитан начин.
 ходиш-бродиш из мрежата и от картинка на дума вниманието ти се вкопчва в нещо.
 този път погледът ми прелетя през думите "тролски сополи" и просто... не можах да го откопча преди да съм разбрала всичко важно за пареното тесто за еклери.
 и така от дума на дума и от картинка на картинка стигнах до тази абсолютно велика рецепта!
 нещото се прави за 0 време, изяжда се за още по-нула време... абе направо човек не може да разбере случило ли се е, или е било само щастлив сън.
 ако имах още 1 пакетче масло щях да направя още двама алмойшавена, но уви. и утре е ден.
 и тъй.
 кипвате млякото заедно с маслото, щипка сол и щипка захар. щом кипне изсипвате в тенжерката наведнъж 140те грама брашно. вземате 1 лъжица и бъркате около минута докато тестото се отдели от стените и дъното на тенджерката. тогава я дръпвате от огъня и чакате да се поохлади малко.
 щом това стане започвате да добавяте 1 по 1 четирите яйца, като бъркате с миксер до пълното им усвояване в тестото.
 добавяте и ванилиите и поразбърквате още малко.
 (по това време е добре да вкючите фурната на 180 градуса, за да се загрее).
 крайният резултат, пише пресимпатичната авторка на блога от който се просвещавах снощи е: "Накрая трябва да получите нещо, което прилича на “тролски сополи”. Е добре де – трябва да получите гладка, лъскава смес, която като вдигнете с бъркалката се задържа 2-3 секунди и после се свлича."
 добавяте и ванилиите и поразбърквате още малко.
 след това вземате вашата най-голяма тава, скроявате й дъно от хартия за печене и размазвате с шпатула отгоре половината от тролск... от тестото.
 добре е - пише авторката на блога - да не го размазвате чак до стените на тавата, а да оставите 2-3 сантиметра, защото докато се пече, тестото се надува, сбръчква, расте настрани и започва да изглежда... нали видяхте как изглежда.
 като размажете тестото върху хартията го наръсвате с половината захар и мятате тавата във фурната.
 пече се около двайсетина минути без да се отваря вратата на фурната.
 докато то се пече вие смесвате с миксера малиновия конфитюр с подквасената сметана в една купа и я прибирате в хладилника. става за 1 минута.
 след като алмвойшавена се изпече вие го вадите от фурната и след 2-3-5 минути той вече се е отделил от хартията, прехвърляте го с шпатула в една голяма чиния и върху същата хартия слагате втората половина от тестото. печете го.
 
 щом и той се изпече, разбивате и течната сметана с миксера и я изсипвате при малиновата. смесвате ги набързо с миксера и резултатът е един стегнат, великолепен малинов сняг.
 това е още 1 минута миксер.
 правите го глухи за стоновете, които се носят около вас от обичните ви у дома.
 трябва да имате изключително силен дух, предупреждавам! :)
 и сега вече най-сетне е време за тиха наслада
 
 тиха, щот никой няма нито думи, нито време за губене за някакви си думи.
 вкусът е... хм.
 абе нямам думи, бе, нямам!
 а тва аз да нямам думи.. само по себе си е... нали
 даа.
 сбогом, мили на сърцата ни огромни палачинки в тава.
 здравей, алмойшавена и ура :)
 
 за блога.
 отдавна не съм чела по-симпатично написани рецепти :)
 
 
 Моят сладък-сладък-вкусен резултат беше придружен от горскоягоягодов сметанов сняг
 
  
        
        
  
          |