|
Всяка година правя козунаци. Не че се хваля, ама се получават. В резултат един куп приятели направо казват – ти правиш и за нас! Аз понеже съм мека Мара... правя... Проблема е че когато трябва да замесиш на основа на 6 кила брашно нещата стават кървави защото като тръгне цялата маса да втасва и докато се оправиш и половината превтасали после. Ужас и срам ви казвам хора. Факт е че луд умора няма... Ето защо предвеликденски реших да се отдам на експериментиране с козуначено тесто.
Експеримента проведох в следната последователност:
Продукти:
Един килограм брашно.
6 яйца.
250мл. прясно мляко.
300 грама захар.
Една чаена чаша смесена мазнина разделена на три в съотношение 1:1:1 олио, масло и мас.
Кората на един лимон, сока на половината лимон, три ванилии, 25мл. Амарето.
Едно кубче жива мая.
50 мл. мляко и две супени лъжици брашно за подхващане на маята.
Щипка сол.
В моя случай направих тази доза двойно за да има за експеримент.
Приготвяне на тестото: в удобно съдче тип касерола изсипваме млякото и бухваме захарта като загряваме леко и бъркаме да се разтвори. Ако стане много топло не е болка – оставете да си позастине. Когато е разтворена захарта добавяме ванилията. Дръпваме на страна. В друго съдче разтваряме маята както си е замръзнало кубчето с ръчичка в млекцето докато не се разтвори. Добавяме брашното за да получим редичко лепкавичко тестенце. Оставяме маята да тръгне. През това време в подходящ съд (при мен огромнейша купа) счупваме яйцата, прибавяме хладката млечно-захарно-ванилна смес, две трети от сместа мазнини, щипката сол и Амарето (разбира се можете да ползвате каквато друга есенция искате, аз имах от този бадемов ликьор...). С миксера разбъркваме всичко това много хубаво. Добавяме шупналата мая, бъркаме и постепенно започваме да добавяме брашното. Идва момента в който мискера почва да вие като хималайски вълк по пълнолуние, което значи че го оставяме на мира и по старата школа – с ръчички. Месим, месим, вадим от купата, плясваме на плота, месим и непрекъснато по мъничко добавяме последната една трета от мазнината. След като сме се омазнили ние, плота, половината кухня, ошашавили сме тестото от месене и то се чувства готово преминаваме към фаза втора.
Една трета от тестото отделих и по класическия начин оставих да втаса докато си удвои обема. Премесих тестото след което направих „фитили“, леко ги разплесках и завих във всеки фитил плънка от локум. Трите фитила бяха чинно сплетени и плитката поставена в дълбока тава. Намазваме от горе с яйце, поръсваме със захар и оставяме отново хубаво да втаса. След това печем на около 180 – 200 градуса един час в предварително загрята фурна. В моя случай от десетата до петдесетата минута покрих козунака с фолио за да не прегаря. Във фурната докато се пече е добре да поставите в дъното съдче с вода. Лично аз обичам козунака да е с много ядки и стафиди в тестото, но това си беше просто за експеримент. Въобще кой какво ще сложи в козунака – дали захаросани портокалови кори, ядки, стафиди и т.н. е въпрос на лична визия и вкус.
Втората трета от тестото без да втасва го поставих в хладилника за три часа. След това, както си беше студеного разделих на топки, топките разточих и разрязах на триъгълници. Поръсих внимателно всеки триъгълник със смес от захар и канела и завих кифлички. Намазах ги с яйце и ги поръсих със захар. Оставих ги на стайна температура час и малко, след което директно ги изпекох на 200 градуса за 45минути и с номера с фолиото. Стана невероятно вкусно, въпреки липсата на процес на втасване на топличко и премесване и т.н. Не само че си се надигнаха супер, но станаха и много ароматни. Направих същите кифлички и от класическо втасало тесто – естествено надигнаха се повече но в никой случай студено поставените не бяха по-лоши.
Последната част от тестото още след като беше омесено поставих във фризера. Реших да проверя митовете и легендите как в никой случай такова тесто не бива да се замразява. Престоя във фризер 48 часа. Извадих го от фризера и го оставих да си почива на стайна температура една нощ. На сутринта го сплетох по описаната вече технология само че със ядки. Оставих го сплетен да втаса за около час на топло и го изпекох. Стана великолепен козунак, а всички митове за това че не трябва да се замразява козуначено тесто са блатен газ под налягане.
Това беше моят експеримент по темата, сори за дългият постинг, получи се като „Письмо в редакцию....“ Надявам се да съм бил полезен.
Поздрав за всички клубари:
Try not. Do or do not. There is no try.
|
Предвеликденски разсъждения за козунаци
