Гювечетата са яденето, което търпи най-разнообразен състав на продуктите.
Гледай сега, разсъждавай за гювечетата структурно - за разлика от открития гювеч, където печенето е отгоре-надолу, при гювечетата е обратното и обикновено структурата е следната: по-към дъното се поставят нещата, които ще се готвят в повече от отделения сок, т.е., по-трудносваряемите неща, като месо, например. Над тях са малко по-нежните неща, например сирене, над тези неща обикновено са по-течните неща, като доматен сок, домати, нежни зеленчуци.
Така, при варенето, защото всъщност, в гювечето се извършва вид варене или задушаване в дотатъчно натурален сок, така е най-добре, отколкото да се добавя някаква течност.
Обикновено най-отгоре се поставят нежните сирена, които служат за "капак" и трябва да се запекат на отворено капаче на гювечето.
Обикновено най-най-отгоре се поставя едно яйце и се запича или на напълно открит капак за кратко, или при затворен капак на изключена фурна.
Мазнината или се добавя, или си идва от съставките, които съдържат обикновено предостатъчно мазнина.
При тебе може би ще трябва да се добави мазнина, ако искаш гювечето да бъде максимално зеленчуково и постно.
Но се съобразявай с общия обем на гювечето.
Аз бих ти препоръчал следното гювече:
На дъното- нарязан на едро лук и моркови и царевица (това са зеленчуците, които изискват най дълга обработка, независимо, че изглеждат много сочни...), над тях - зеле, тънък резен червено цвекло или резен целина, над тях - всякакъв вид сирена, но може и гъсто (изцедено) кисело мляко, всякакъв вид кашкавали.
Не забравяй, че те ще дадат и мазнина, обаче.
Върху тези белтъчни съставки вече можеш да добавиш грах, зелен фасул, всякакви комбинации от парченца замразени зеленчуци и вече да полееш с доматен сок или да поставиш парчета домати - на кубчета или на кръгчета.
Ако ще слагаш гъби, добре би било те да са на парченца най-отгоре.
Завършваш или със с.л. сметана, или с няколко кубчета топено сирене.
След като изпечеш гювечето, отваряш капачето, чукваш едно яйце и връщаш за 5 мин. обратно във фурната.
Не забравяй и идеята - чукнато яйце, затваряне на капачето и връщане на гювечето на остатъчната температура на вече изключената фурна.
Двата начина дават различен вкус на яйцето.
Подправките са изключително според съставките - има подправки, които не са съвместими с някои от съставките, така че не би могло да се даде точна рецепта за това.
Но, черен пипер и сол си отиват с всички съставки...
След това следва леко посоляване и добавяне на мъничко мазнина, например зехтин.
Това е.
Но, най-универсалното гювече винаги си е било - на дъното няколко резена лук, зелени пресни чушки, върху тях парчета наденица, кренвирши, някакъв салам, върху него голямо парче сирене, върху сиренето магданоз, всичко добре полято с доматен сок, домати на кубчета или на пластинки.
Всичко полято с мазнина по вкус и леко подправено с черен пипер и сол. Накрая, естествено - традиционното яйце, за което не е зле да се направи леко кладенче и да се чукне в него.
Успех в готвенето!
|