|
|
Не знам доколско сте запознати с римската кулинария и по-специално с произведението на Марк Гавий Апиций "De re coquinaria", ама ви пускам една древна /макар и съвременна/ рецепта.
Римски кюфтенца.
{51} Isicia omentata: pulpam concisam teres cum medulla siligenei in uino infusi. piper, liquamen, si uelis, et bacam myrtam extenteratam simul conteres. pusilla isicia formabis, intus nucleis et pipere positis. inuoluta omento subassabis cum caroeno.
Или лек неспециализиран превод:
/Дребно накълцаното/ месо се омесва заедно с накиснатата във вино хлябна сърцевина. Добавя се пипер /смлян/ ликвамен* и 'миртови ягоди'.
/ако не ви се ходи на Кипър за тези ягоди - в края на краищата може и без тях/.
Оформят се топчета /котлети/ и вътре в тях се добавя по кедрово орехче и зърно пипер. Запичат с кароенум /за направата му може да се използва и сок от грозде, или младо вино, получено до изваряване на 1/3 от първоначалния му обем. След което се нанася върху кюфтенцата като глазура.
*По въпроса с т. нар. ликвамен /гарум/ - грубо казано сосът представлява осолени рибешки дреболийки, оставени 2 месеца да втасат в делва, а след това съдът се затваря и заравя под земята за около половин година. След това сместа се прецежда през плат и получения гъст сос с характерна миризма се използва като овкусител в редица рецепти.
Тайландският рибен сос по получаване е сходен с гарума, затова, ако на човек не му се приготвя римския сос по гореописания начин, може да си вземе наготово.
Като гледам приготвянето му е подобно. И го има по веригите маркети.
Та ако се чудите може ли такава вкусова не/съвместимост - римляните обичали контрастните миризми, затова често смесвали подправки и сосове - сладък със кисел, солен с горчив.
__________________
Пък ако ви хареса рецептата /след като я сготвите и опитате/, ще има и още.
|
| |
|
|
|