|
Гергьовско агне на трап
От опит знам, че най-хубавото агне за тази процедура е около 25-28 кг. живо тегло. Под двайсет стават дребни и мазни, над трийсет месото има вече друг вкус. Ако пък и намерите агне, на което майка му да е пасла над 800 м. надморска височина ще е прекрасно.
И така, взимате животинката и, ако е нарочена за курбан, минавате покрай попа да я прикади.
Одира се внимателно, естествено от майстор колач, и се отделят вътрешностите по предназначение: черва, бял дроб и шкембе за дроб сърма, главата и момиците за тенджерата, а черният дроб на тигана. Ах, пресен, черен агнешки дроб с малко брашънце пържен на тиган, само леко посолен е уникално мезе с невероятен вкус. И съм сигурен, че и в най-баровските ресторанти няма да го получите.
Това е само за богоизбрани, които живеят на село или си имат приятели там. :)
Процедура по приготвяне на агнето.
Изчистеното и измито агне се нанизва на кол. Хубаво е тази процедура да стане преди мезетата и ракиите, защото хич не е лека и трябва свежа глава.
Колът е хубаво да елов, прав и не много дебел. След като наденете агнето, с триста мъки, пот, псувни и майтапи, трябва да го увържeте. Прави се малък разрез под мишниците (не знам дали така се нарича при агнетата) и после по някакъв невъобразимо труден начин предните крака се напъхват в тези прорези. Преди това в тях се слага по две лъжици сол. Същото количество сол се слага и на бутовете в малки разрези. По време на печенето тази сол се разнася по цялото тяло. Задните крака се пристягат около предварително забит хубав цигански пирон с липово лико.Никаква тел. Предишният ден сме го подготвили ликото (тънки, дълги ивици липова кора) и оставили да стои във вода.
Тялото на агнето се приковава към кола с пирони през гръбнака с капачки.
После се оставя кротко да си стои на кола цяла нощ, докато вие дегустирате с приятели и приятелки дроба на тиган, сварената главичка, момиците, бъбречетата и всичко друго, което става за ядене. Коремното було не го пипайте, ще ви трябва.
Подготовка на трапа за печене.
Истинското гергьовско агне не се пече на дървени въглища, нито на букова, дъбова или чамова жар.
Гергьовското агне се пече на сладка жар.
Трапът е дълбок трийсетина сантиметра и се пълни с клонки от лоза и плодни дръвчета. Колкото повече сте подрязвали на Трифон Зарезан толкова по-хубава и сладка ще е жарта. След като изгори плодовата клада в трапа остава трийсетина сантиметра жар, която повече прилича на пепел и ви изглежда абсурдно там да се изпече цяло агне. Грешка.
Слагате кола с агнето върху метални стойки на около 50-60 см. над трапа, сядате на малко столче, слагате си шапка и очила, отваряте си първата бира и започвате да въртите животинката със скорост около 6-8 оборота в минута. И така около шест-седем часа. Внимавайте с бирите, да не паднете барабар със столчето в жарта.
По някое време трябва да се намали височината и когато агнето заври и се отвори от към корема да го увиете с кърпата (коремното було, което сме спасили от скарата и сме държали накисното във вода). Прикрепяме го към месото с плодови клечки.
По време на печенето периодично пръскаме агнето с вода, посредством метличка, направена естествено от клонки от плодни дръвчета.
След шест-седем часа агнето е готово. Сваляте го от трапа, изнизвате го внимателно и търпеливо в някакъв съд и го пазите от гладните приятели и приятелки озверели от марулата и доматите, които са нагъвали седем часа, докато малко изстине.
След това кулинарната оргия може да започне.
Забравих най-важното: За да стане агнето по този начин трябва поне десет агнета на трапа, а с двайсет става фантастично.
Еми, наздраве на всички Гьорета и други с прозводни имена
|
Гергьовден иде
