Броколито е значително по-безвкусно от карфиола, но пък е малко по-полезно. Аз не обичам да го ползвам като отделна, самостоятелна гарнитура, а предпочитам да го използвам заедно с други зеленчуци в обща смес - букет, в супи, манджи и ястия, тип "китайски", с минимално като време, но интензивно термично въздействие, естествено, в уок...
Но споделям мнението ти, че масло и сол са достатъчните му подправки.
Е, за гастрономи и "една идея" хрян, прах от уасаби или, в краен случай, мъничко дижонска горчица, заради аромата.
Със сирена се комбинира значително по-успешно карфиолът.
И с друго съм съгласен с тебе - че и карфиолът, и броколито, възможно най- добре се обработват термично единствено на пара.
При варенето, независимо каква е температурата, цветчетата, като много нежни, се сварява много бързо, а стеблените им части се сваряват значително по-бавно.
Затова неопитните кулинари се ориентират по стъблата и така правят на каша цветчетата (розичките). Това не става при варенето на пара.
Едно мое приятно ядене, което не съм публикувал като отделна рецепта - В тенджера (предпочитам тефлонирана или керамична) половин глава карфиол на цветчета, стъблата отделно нарязани на равномерни парчета, цяла глава броколи, по същият начин, моркови и тиквички на къси едри жулиени, 60 г. масло, малко сол, малко бял пипер, вода 200 мл.
Вари се под капак на слаб огън - 120° около час, като се поглежда периодически да не изври съвсем водата и да не загори.
Целта е да остане минимално количество сок, но все пак да има.
Подарявам ти тази рецепта, мисля, че ще ти хареса, нищо, че изглежда простичка...
"Колкото по-умен е човек, толкова по-лесно се признава за глупак..."
|