|
Случаят с този неизвестен за мене, а твърде отдавна познат чеснов хайвер ме накара да си спомня, че преди години бяхме пуснали една тема, която се оказа много интересна за всички - "Вашите най-любими ястия".
Предлагам отново да я подновим. Сигурен съм, че ще се появат от небитието интересни рецепти, за които отдавна не сме се сещали...
Сигурен съм, че всеки има някакво ядене, което никога не му омръзва...
При мене със сигурност не е само едно, но парадоксалното е, че всичките ми "най-любими" ястия са прости и лесни за приготвяне.
Едно от "вечните" ми любими ястия са ПЪРЖЕНИТЕ КАРТОФИ, които твърде отдавна не си позволявам...
Когато бях дете, една наша съседка пържеше картофите по най-невъобразимо неправилния начин, но ставаха невероятно вкусни.
Още от тогава вече ми стана ясно, че не трябва да се спазват никакви писани правила, за да стане яденето ти вкусно, трябва единствено да се разчита на инстинкта и кулинарния нюх, който се изгражда постепенно с опита и времето...
Та тези пържени картофи се правеха така: Обелените и нарязани картофи се изсипваха в един голям тиган накуп, сигурно към 600 г. наведнъж. Олиото беше полузагрято, но пърженето ставаше на древните котлони с открит реотан (едва ли вече някой от младото поколение си спомня за тях), който даваше много силна температура. За капак, картофите се посоляваха още в началото...
Резултатът беше убийствен - картофите започваха да се лепят по дъното, съседката буквално ги остъргваше от дъното, за да ги обърне и разбърка.
Половината картофче беше с невероятно вкусна хрупкава препържена коричка, а другата му половина беше полусурова, абе, ужас...
Обаче след свършването на този убийствено некулинарен процес се получаваше голяма чиния с най-вкусните пържени картофи, които съм ял досега...
"СУПЕР НАЙ-ЛЮБИМОТО" ЯДЕНЕ НА САПИЕНС
==========================================================
Другото ми любимо ястие, което сам изобретих на десет години и досега си ми е "супер най-любимото".
Трудно ще намерите ядене с по-непривлекателен вид, на всичкото отгоре даже си няма и име...
Сега ще ви опиша технологията, и ако рискувате да го направите, и се прежалите да го опитате, много вероятно е и на вас да ви стане любимо...
Значи, започва се с парче хубаво ароматно овче сирене, някъде около 200 г. (хич не е малко, бая парче си е...).
Това парче се поставя в подходяща средна купа и се намачква добре с вилица, за да се натроши максимално. След това се налива малко водичка и отново се мачка и разбива. И така, докато се получи идеално гладка каша, достатъчно гъста. След това се налива олио, в повечето случаи на око, но това "на око" е около 3 с.л. обикновено. Отново се разбива до абсолютно гладко състояние.
Следващият етап е подбиране на няколко едри хубави летни домата, което навремето не беше проблем, но сега вече е, дори и в Пловдив.
Както и да е...
Та тези домати се настъргваха на ситното ренде направо върху кашата от сирене. Като се настърже единият, ръцете се измиват, кашата се разбърква с вилицата, преценява се на око гъстотата й с лаком и гладен поглед и се продължава със настъргването на домати, докато гладното кулинарно око прецени, че е достатъчно.
Това "достатъчно" беше доста разтегливо понятие, затова яденето имаше винаги различна гъстота, но в това си беше и чарът му...
Накрая се завършваше с настъргването на малка главичка лук, но именно "главичка", дори и когато имаше в изобилие пресен лук.
В най-еталонният си вид яденето имаше гъстотата на гъста боза, невероятен аромат и вкус, както и външният вид на върнато стомашно съдържимо след яко препиване...
Това ядене мога да консумирам по всяко време на годината, всяка една секунда от денонощието.
==========================================================
Третото ми "любимо ядене" е СУРОВАТА КАЙМА за пържени кюфтета, първообразът на "Тартар стейк"-а.
Разликата, доколкото се досещате е, че в моя вариант не е с чиста кайма, а с добавката на намокрен и изстискан сух хляб, разбира се, голямо количество от винаги любимият ми лук и съответните "суперсекретни" подправки, които са гордост за всяка една уважаваща себе си домакиня...
Разбира се, с много лют пипер, да не забравя.
Ако не знаете как се употребява, ще ви уведомя -в диапазона от мазане на дебел слой върху тънка филийка, до ма'ане със супена лъжица, особено когато количеството на хляба доминира в сместа, наричана от майка ми, неизвестно защо, "кайма за пържене на кюфтета" и достига до 60:40 в полза на хляба...
==========================================================
Четвъртото и петото "много любими" ястия е ТАРАТОРЪТ (отдавна знаете моята оригинална рецепта) и АЙРАНЪТ.
Тараторът - с много чесън под формата на "чеснова майонеза", за да не дразни стомаха и почти без копър, защото не понасям всички оттенъци на анасоновия аромат.
Айранът - задължително достатъчно подсолен.
Характерното е, че не ги обичам гъсти, а сравнително редички, защото считам, че така са по-вкусни и по-разхладителни през лятото.
==========================================================
Шестото "най-любимо" мое ядене е АГНЕШКО МЕСО от плешката на парчета, по най-тривиален и елементарен начин изпържено в тенджера под капак (защото иначе много пръска) до зачервяване. И нищо повече. Само поръсено със сол.
Е, желателно е да е с ребрени кокълчета за огризване и осмукване...
Обаче със сигурност е едно от най-вкусните ми любими яденета...
==========================================================
И спирам умишлено дотук, защото наборът от "супер най-любими" яденета е твърде дълъг и рискувам да разкрия и отдавна и дълбоко скриваната си грозна същност на лакомник и гастроном...
"Ако искаш любов, вземи си куче..."
|
Любими ястия
