Сапиенс, с всичкото ми уважение към уменията и майсторството ти, продължавам да твърдя, че изпадаш в крайности. Мъжко-женското разделение на дейностите не желая да коментирам дори.
Ще ти отговоря като жена, внучка и племеница на професионални готвачи, лека им пръст. Баба беше готвач по образование, професия и душа. Чичо ми беше военен, пенсионира се млад и веднага се записа и си взе дипломата за професионален готвач. Твърдеше, че за да режеш лук добре, не трябва да си гледаш в ръцете. Нямаше нещо, което да е сготвил и да не се изяде с удоволствие. И т.н., и т.н., това са подробности. Имам сестра, малко по-голяма от мен. От ученичка е около печката, може да готви и насън. Аз започнах да се уча като студентка. И сега какво? Тя може, аз не. ОК, може би желанието ми не е толкова голямо, но не съм съгласна да ме слагаш в един кюп със скучаещи личности, които ги мързи да включат котлона. Времето което ще ми отнеме да НЕ си отрежа пръстите, опитвайки се да свалям мръвка от кокала, предпочитам да го отделя за приготвяне на още нещо вкусно, да свърша някаква друга домакинска работа, да си обърна внимание на детето.
Виждам, че в твоите представи всички жени, които не отговарят на високите ти изисквания се занимават само с бъбрене с приятелки или гледане на тъпи турски сериали, но допусни за момент, че има много които освен това ходят и на работа и имат и други занимания освен приказките и турските сериали.
Иначе, нищо против желанието ти да споделиш познанията и уменията си. Но не заклеймявай всеки, които с нещо излиза от твоя шаблон. Живота е изтъкан от изключения дотолкова, че понякога правилата стават ненужни. Защо да си го правим сложно, когато може да е по-просто.

Hello, is it me you're looking for?