|
Разбира се, но това е другата страна на въпроса некулинарната.
Аз съм ял конско месо години наред, но без да знам, че това е конско...
Преди доста години в Пловдив, в подножието на Бунарджика имаше един много приятен терасовиден ресторант, тип "малко над квартална кръчма", наречен "Малкия Бунарджик".
В него, между другото се правеха и сервираха разкошни едри и сочни кюфтета на скара. И понеже това беше в рамките на нашата махала, хлапетиите от махалата ходехме да хапнем по някое и друго кюфте.
Кюфтетата бяха характерни с това, че бяха с доста червено месо.
Години по-късно се разбра, че въпросните разкошни кюфтета били от конско месо...
Аз чудесно зная, защо никога няма и да си помислиш да опиташ нещо от пконско месо, точно както аз не бих опитал за нищо на света кучешко, независимо от това, че съм известен кулинарен експериментатор и любопитник, и няма нещо, което става за ядене, което не бих опитал...
Още повече, че неведнъж съм заявявал, че не понасям табута в никоя сфера на човешкия живот.
Но тук въпросът вече не е кулинарен, а дълбоко морален и точно както не бих опитал човешко месо, така и не бих и помислил да опитам месо от животно, което е сантиметално привлекателно за човека.
Но тази тема е твърде сложна и може да бъде прекалено дълга, ако се опитаме да я разнищим психологически.
По тази логика, свинята отдавна е обявена за едно от най-интелигентните животни, едно агънце също буди мили и сантиментални чувства, както и теленце, яренче и т.н., и т.н..
За съжаление, нещата не са толкова елементарни и едноизмерни.
Няма и не би трябвало да има животно, което би могло да бъде убивано за храна и такова, което не би могло, такава дискриминация не е справедлива от никоя гледна точка.
Но пък по тази логика, автоматично трябва да станем вегетарианци...
Абе, въпросът си остава открит и всъщност ние си затваряме умишлено и съзнателно очите за моралната страна, за да нахраним тялото си с протеини...
|
Re: Конско месо [re: AGLER]
