|
Няколко мои рецепти, обединени от наличието на чесън.
Това е моята принципна рецепта за кьопоолу, с претенции да бъде "най-близко до оригиналната"...
ИСТИНСКОТО КЬОПООЛУ
=====================
Няма такова нещо, като "истинска" рецепта за нещо.
Нали знаете основната особеност на българина, ти започваш да разказваш някакъв нов виц, а той след втората дума те прекъсва "А-а-а, аз го знам, ама в друг вариант...".
Аз мога до утре да се бия в гърдите, че моята рецепта е "истинската и автентичната", но с гаранция ще се появят поне 5 души в клуба, които ще заявят, че тяхната рецепта е "по-истинската от най-истинската".
Затова просто ще ти опиша как в моето семейство се прави кьопоолу от поне 60-70 години. Не се шегувам.
Значи, патладжаните се пекат задължително на котлон, за да прегорят отгоре, да се поопушат и да изтече излишният сок. Разбира се, това може да стане и на тенекия, на открит огън, както и когато се пекат чушките есенно време.
Ако са от вече затворен и стерилизиран буркан първото, което трябва да се направи е да се отцеди идеално отделената течност.
След това се намачква с вилица (не с пасатор, не е същото...) патладжаните, счуква се чесън със сол и се добавя.
След това малко по малко се налива олио (зехтин) и се разбърква.
При това наливане "по малко" е трудно да се прецени точното количество, затова предварително си приготвяте количеството олио, което според вас трябва да влезе в кьопоолуто.
На буркан от 800 мл. обикновено е достатъчно 1 каф. чашка олио.
В класическата рецепта се добавят и малка шепа орехи, счукани наситно.
Когато олиото се поеме, се добавя малко оцет, от него "избуяват" всички аромати.
Това е най-близо до класическото кьопоолу.
Оттам нататък започват вариантите, които са неизброими.
Например, за да стане кьопоолуто по-леко се добавя печена и обелена зелена чушка, домат, който може също да е печен.
Кьопоолуто може и да се пасира до съвсем гладка консистенция, но двата варианта - пасирано и непасирано при абсолютно еднакъв състав са различни на вкус и всеки вариант си има своите привърженици.
ЧЕСНОВА МАЙОНЕЗА
==================
Рецептата е много проста.
Известно количество, примерно 2-3 глави чесън се обелват, счукват се в дървено хаванче или по-голям дървен съд с 1 пълна ч.л. сол.
Счуква се до съвсем гладка кашичка.
След това се разбива точно както майонеза, като по малко се прибавя олио и се бие докато се сгъсти и стане полупрозрачна маса.
Бърка се с дървеното чукало в дървената гаванка, но спокойно може да се направи и с модерни електрически уреди от типа на пасатори, блендери и т.н.
Това количество чесън обикновено поема около 300 мл. олио. разбира се, може с по-голям успех да се направи със зехтин, въпрос на вкус.
Тази чеснова майонеза аз обикновено употребявам през лятото за добавяне в таратор - става прекрасно и определено не дразни стомаха.
Може да се слага и на кьопоолу, зелен фасул, спанак, и още куп летни манджи, които "носят" чесън.
ВКУСЕН ТАРАТОР
==============
Една голяма краставица се обелва и нарязва на малки кубчета в съда, в който ще правим и съхраняваме таратора.
Обелват се 4 големи скилидки чесън, поставят се в дървено хаванче (гаванка), посипват се с 1 1/2 ч.л. сол и се счукват и стриват до гладка кашичка. Налива се 2-3 с.л. олио или зехтин и се разбива с чукалото както се разбива майонеза.
Получената чеснова майонеза се изсипва при краставиците и добре се разбърква. Оставя се така да престои поне 1/2 час.
След половин час се разбиват добре 2 кофички кисело мляко и се изсипват при краставиците.
10 изчистени орехови ядки счуквам добре в дървената гаванка и ги добавям към таратора.
Тук е моментът на сблъсък на мненията...
Аз лично обичам таратора по-рядък, но много хора го обичат по-гъст.
Аз слагам на 2 кофички кисело мляко 2 кофички вода и става приятно гъсто - нито много гъсто, нито много рядко, но тези, които обичат по-гъст таратор могат да сложат само една кофичка вода.
Съвсем накрая слагам половин връзка копър много на ситно.
"Неназованите неща не променят смисъла си"
|
Ястия с повечко чесън...
