|
Всъщност, сега ме подсети, че вездесъщият спанак успешно може да замени трите зеленчука, стига да си поиграеш малко творчески с него.
Убеден съм, че може успешно да наподоби супички и кашички от лапад с киселец (ще помисля за конкретни рецепти), а даже и мисля, че е възможно да се намери спанак с достатъчно големи листа, за да се опита завиване на сармички.
Тази крем-паста от киселец мисля, че беше на фирмата Миеле. Имам някъде сканиран етикета, заради описанието на съдържанието и като открия файла, непременно ще ти го изпратя.
Единствино специфичният аромат на копривата не може да се наподоби, но мисля, че няма начин в билковите аптеки да не се продава сушена коприва, а от нея става перфектна супа и каша, без никакви проблеми.
Но ти ме подсети за една невероятна моя рецепта за задушени спаначени коренчета, подобен аналог досега не съм видял никъде...
Ето ти въпросната рецепта.
САЛАТА-РАЗЯДКА ОТ СПАНАЧЕНИ КОРЕНЧЕТА СЪС ЗАПРЪЖКА И
ЧЕСНОВО-ОРЕХОВА ЗАСТРОЙКА
================================================
Запознавам ви с едно почти уникално ядене, почти непознато на широкия кръг.
Когато се чисти спанак за готвене се отделят само коренчетата, с част от съцветието на спанака, които по принцип всяка домакиня просто изхвърля.
Тези коренчета се измиват много добре, даже леко се почистват от мустачките по коренчето като се остъргват с нож, заливат се с вода и се слагат "на края на печката" да къкрят почти цял ден, като се долива по малко водичка.
В по-съвременни условия, тези коренчета се слагат в тенджерка и се варят на възможно най-слаб огън поне час. Със сигурност може и повече.:)
Аз съм пробвал и в микровълнова, стават чудесно на най-малка степен за продължително време.
Когато решите, че са готови (или ви омръзне да ги чакате...), се правят две запръжки - едната с леко запържен лук в малко мазнина и червен пипер, а другата - въпросният "чесново-орехов сос", който представлява следното :
Счукват се в дървено хаванче 6-7 скилидки чесън със малко сол и шепа орехови ядки. Разбира се, нищо не пречи това да се изпълни с блендер или пасатор.
Първата запръжка, още гореща се изсипва върху сварените вече, но неотцедени спаначени коренчета (Важно: ястието е вид супа, затова си върви със сока, в който са варени коренчетата!) , след след като всичко поизстине, се добавя и разбърква и другата, в която се добавя винен оцет на вкус.
Яденето е непознато, неспецифично и изключително вкусно. Познато е в някои части на Северна България и най-вече в Тракия.
За съжаление аз не зная точно как се казва. Възможно е изобщо да няма име.
Ако знае някой повече по темата, нека напише нещо.
Забележка, която ще отговори предварително на евентуално възникнали въпроси:
Коренчетата се варят на колкото е възможно по-слаб огън продължително време. На електрически котлон това би трябвало да е поне 2-3 часа на 1 на котлона. Ако водата, която трябва да ги покрива се изпари по време на варенето - долива се, може и студена.
Водата, в която са вряли коренчетата не се отцежда, в нея е целият вкус.
Солта се слага в счукания чесън с орехите.
Двете запръжки всъщност са подправките, които се слагат.
Коренчетата е желателно да са и с малко зелени части от края на дръжките на спаначените листа. Най-подходящи са едрите червени коренчета на по-едрия спанак, но стават всякакви.
Освен оригиналната рецепта, която ви представям, аз съм доразвил идеята с още една рецепта.
Към сварените коренчета, но вече отцедени от сока, се добавят ситно нарязани 5-6 сурови спаначени листа, 5-6 начупени сурови култивирани печурки, естествено, добре измити и десетина зелени маслинки.
Салатата се обърква и се подправя със сокът от половин лимон и зехтин на вкус.
КОМЕНТАР:
Единственото растение, което доста наподобява аромата и вкуса на спаначените коренчета е червеното цвекло. Нищо не пречи да се опита подобна рецепта, като се заместят спаначените коренчета с добре сварени жулиени от червено цвекло.
Ако трябва да се обезцветят, за да наподобяват максимално коренчетата, просто трябва да се сложи малко сол във водата при варенето, моментално се обезцветяват.
Това са рецепти, които потвърждават основната идея на китайците, че няма такова нещо, което да не може да се използва за храна, стига да знаеш как да го приготвиш...
А те, все пак, имат кулинарно изкуство на над 3000 години...
"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост"...
Редактирано от Sapiens на 18.04.09 06:35.
|
Re: АГНЕШКИ КЕБАП ВЪРХУ ПАТЛАДЖАНЕНО ПЮРЕ [re: Dolce De Leche]
