|
Принципно, когато говорим за чугун, обикновено имаме точно това предвид.
Ще поясня.
Финоотлетият чугун има много фина микропореста структура, тежък е, трошлив е и ръждясва, защото това си е обикновено желязо, не е неръждавейка (алпака, ростфрай и т.н.).
В него се готви безупречно, защото е дебелостенен и нагряването не е директно, а плавно, като при глинените съдове.
При пържене не загаря твърде много по горните причини, а ако загори, много лесно се почиства.
При чугунени тенджери почти никога нищо не загаря изобщо, защото се прави или супа, или други ястия, в присъствието на повече сок.
Обаче, приблизително отскоро различни фирми започнаха да покриват с титан, емайл или други специфични покрития чугунените съдове, за да се предпазят от естественото ръждясване, а и да вземат десетина пъти в повече цена... Също - естествен процес...
Но така, премахвайки един не толкова съществен недостатък, премахват и най-голямото му предимство - микропорестата структура.
Още при първите ползвания, дълбоко в порите на чугуна навлиза мазнина, която впоследствие не се измива напълно и служи като вид незагарящо покритие, тип тефлон.
По абсолютно същия начин се запечатват и порите на уникалните родопски глинени сачове, защото и при тях структурата е микропореста, както и при чугуна.
Затова, ако направим сач от печена глина, то той вече не е сач, ако гледжосаме сача, той пак вече не е сач, ако го изработим от стругован метал, той пак не е сач. Това ще бъдат сачоподобни съдове, но не и САЧ.
Истинският сач се прави от неизпечена глина, сушена единствено на слънце, много е крехък и лесно се пали, ако използваш газово нагряване с открит пламък.
Пали се, защото постепено се пропива в дълбочина от мазнина.
Но пък, като кажем "сач", това означава невероятни катми, невероятна скара и т.н.
Това, което описваш, преди да си го ползвала, пепелявосива и матова повърхност, на мене ми говори за чист и качествен чугун, а не за емайлово покритие.
Този лъскав слой, който се е образувал при печенето на различни неща всъщност е спечен и фиксиран нагар.
Можеш да го отстраниш с всякакви средства - стържене с нож, телена гъба или средствата на битовата химия.
Единствено - ако наистина цялата повърхност още отначало е била емайлирана (а то си личи, защото е била лъскава), тогава не можеш да го стържеш, но пък можеш жестоко да го третираш с химикали за почистване на загорели печки.
"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост"...Редактирано от Sapiens на 26.03.09 16:39.
|
Re: За някои особености на чугунените тигани [re: diana_b]
