Дядо ми, баща ми и сега и ние правим зелето без да мерим. Става винаги перфекто / естествено ако зелето е читаво/. Пробив сме имали само два пъти - единият път се сми - прекалено много амониева селитра при отглеждането му, а втория път зелките останаха твърди като футболни топкидо март, защото се оказа, че сме взели унгарско жиииилаво зеле. То така и не втаса - малеййй - срам и резил!
Та, цепим кочаните на кръст, разтваряме с ножа и пълним обилно с морка сол да се запълни наравно с кочана. Редим зелките с кочаните на горе, уплътняваме с половинки и четвъртинки зеле, на коита сме сложили по шепа сол, добавяме червено цвекло и заливаме със студена вода.
След три дни почваме претакане по наше усмотрение - всеки ден или през ден.
Баем му през другото време, и то взело, че станало!
Ще знете, че в баенето му е майката!
Дай ми на мен мързеливи работи и си оближи пръстите след това!