|
Връщам се оня ден от планина, пустия му дъжд, провали ми почивката ама айде, друг път пак! Та препускам с аудито къмто морето и минавам през Троян. В началото нейде, откъм с. Черни Осъм, гледам -Грънци! Хубави едни такива, изобилие голямо! Я викам да вземем нещо за спомен, речено сторено - жената гледа, избира, и взехме един грънец, ама забравих да питам лелята как се казва, не е гърне, кръгъл, тумбест, средно висок, абе мързи ме да го щракна с апарата, така че ще го нарека гювеч! Уж за украса, ама я викам да сготвим нещо в него така по- натюр, по-нашенско. Какво, какво, ровя из фризера- опаа, агнешко бутче! Я викам ела насам батювото, размразих го аз за една нощ, на сутринта го напорцках подобаващо, лек запърж с малко мазнинка и лучец и хоп в Глиненото изделие! А то едно такова внушително, тумбесто, важно някакси! Какво викам още му липсва на яденцето, я 5-6 Самоковски яки картофа от новата реколта, нарязани на хартамаци - картофа на 2 и всяка половинка на 4. Малко доматено пюренце, солчица и леко подправки - девисил, и малко Вегета - 1 сл. Водичка 2 чашки сложих и муш във фурната! За начало 100 градуса за 1 час, да се загрее бавно съдинката, да не се пукне нещо.
Ееех, хубаво ама аз каво да правя докато такова..., и се сетих че в хладиника една Тетевенска ракийка умира от студ. Я ела насам батювата викам,я булка нарежи 1-2 домата с печения пиперец, я наздраве и тн, сладки приказки и планове за бъдещи планинарски изпълнения! Докато това онова, от капачето на съдинката заизлиза весела пара, я градусите на печката на 200 и два часа пред ТВ-то!
И какво стана после ли - НЯМАМ ДУМИ! Не мога да опиша аромата и вкуса на това което намерихме ВЪТРЕ!
Как ли не съм го правил това месце преди - то не бе с фолио, в плик, печено, варено....еееее, няма такова нещо!!!
Тая съдинка ми разказа една приказка просто!
Бовествен, натурален, неповторим вкус, а с биричка, просто......
Айде, лека!
себе си не мога да разбера, та другите ли
|
Изберете българското
