|
|
| Тема |
 Салата от леща (невоенна тема) |
|
| Автор |
Джeйн (редник) |
|
| Публикувано | 02.10.05 21:29 |
|
|
|
За първи път пиша във вашия клуб и причината е прочутата лещена война. Разбрах за нея и много се забавлявах докато я следах по клубовете, обаче не знаех, че ще ми се отрази така сериозно, че чак да пропиша тук (не в смисъл, че подценявам клуба, а че оценявам реално себе си, че не съм любител на готвенето). Какво стана?
Бяхме заседнали трима приятели на бира със задушени картофки и гъбки и аз по едно време им разказах за войната за лещата със сметана. Отвори се един сладък лаф, минахме през войната, която се води в "Гъливер" от кой край да се чупи яйцето (острия или тъпия) и завършихме с дискусия за ролята на подправките за откриването на Америка и възникването на модерната европейска цивилизация. Дотук добре. Обаче през нощта (може би от препълнения корем) сънувах гаден сън, от който не помня нищо друго освен това, че крещя, че не искам леща със сметана. И се събудих с тая леща в главата, от която нямаше отърване. А понеже любопитството за тая проклета салата много ме човъркаше, реших да си направя леща със сметана. Обаче не намерих заквасена сметана. И вече се ядосах и реших да направя каквато и да е салата. Съчиних, направих, изядох и съм много доволна. Затова сега пиша рецептата си за леща без сметана:
Сварих лещата в подсолена вода, отцедих я много добре и я оставих да изстине. Нарязах листа прясна целина доволно количество (както режа маруля за салата), настъргах една голямшка ряпа и повечко моркови, добавих пликче соеви кълнове, нарязана връзка магданоз, обърках всичко това с млечна майонеза. Като изстина лещата, я смесих с всичко това и съвсем внимателно по малко по малко, за да не стане некоя беля с майонезата (всъщност не знам дали купешката майонеза се пресича, ама не исках да проверявам), добавих сока на един изстискан лимон.
Общото мнение (проведох експеримента със същите приятели) бе, че е имало полза от войната, защото макар неучастващи в нея, сме яли готина салата 
| |
| |
| 
|
|
