Целгуба е била жена на Калоян - куманка. Брака помежду им е целял (както повечето бракове между високопоставени особи по онова време) укрепване на съюза между българи и кумани. Самата Целгуба е била нещо като "принцеса" на народа на куманите. Брат й (не помня точно името) е бил един от водачите на куманските хвъркати (разбирай конни) дружини, които са водили боеве наред с българите или са бранили самостоятелно нашите граници. Сума ти рицари били изтепани покрай поредния кръстоносен поход, ама някои и оцелели като по чудо и хоп - взели ги за пленници.
Между тях бил и рицарят - Балдуин.
Но Целгуба си е била жена отвсякъде (шегувам се разбира се), та не й стигнал един балкански владетел. Решила без време да влезе самосиндикално в ЕС (е, както се е казвало по това време ) та решила да завладее сърцето на Балдуин Фландърски.
Ама той - дали заради това, че не била негов тип, или заради лоялност към Калоян (щото той не го третирал като пленник, а по-скоро като гост), или щото въобще не му се занимавало с откачени жени , или щото по това време все още имало и рицари в буквалния и преносен смисъл - та Балдуинчо отхвърлил любощенските подсети на първата дама на българското царство.
А Целгуба хич и не могла да преглътне този европейски шут - та изприпкала при Калоянчо и скромно му споделила (май ще да е било някъде към края на съпружески ласки), че оня мърльо от кулата - Балдуинчо, де - задявал я.
А Калоянчо - хич и не помислил да изяснява въпроса и да поговори с Балдуинчо - тъй на чашка със салатка - като мъже.
Спретнал си Калоян самостоятелен купон - той и придворна свита - и ... на пияна глава наредил да затрият бедния Балдуин.
След доста време се разбрало, че бил невинен (тогава още нямало презумпция за невинност до доказване на противното) - ама връщане назад нямало ...
Та това е в общи линии за името Целгуба - познато в нашата история. А кулата на Балдуин си стои - там на Царевец.
Тук може да има и клубари-боляри със синя кръв (от търновско де) и ако греша да ме поправят, че те по си знаят историята.

А сега след историческото пътешествие, което направих - едно допълнение към съветте на SUNY.
Германците си умират по начина на сервиране и аранжирането на масата.
С това може да се постигне много. Дори и най-обикновеното ядене, ако се сервира по подходящ начин - става изискано.
Пък и може да се наблегне на модата в съвременните прочути европейски ресторанти - мини-порции в макси-посуда. .
А и това - "позастреляй ги" от време на време с фламбета. Умират си за кулинарни фойерверки.
Можеш да развихриш фантазия и по отношение на наименованието на ястията, които им предлагаш. Това определено ще ги впечатли. Но никога не им давай точно описание (недай Боже - рецерта) как се прави и какво има вътре.
Важното е да се чувстваш и представиш като кулинарен авторитет. Като си изградиш такъв авторитет, после той сам ще работи за теб.
Успех !